Най-после! Ще се хапят на тези избори за доходи и данъци, не за ковид и война

18.12.2025 08:57 Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Кадър от големия протест на 1 декември СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ

Темата за бюджета ще виси над главата на бъдещите финансови министри

След едни от най-масовите протести в новата демократична история на България за пореден път страната е без правителство. Това, разбира се, означава, че след няколко месеца политическите партии отново ще се надпреварват за гласовете на гражданите. За разлика от предишната поредица от избори обаче този път изглежда, че

основната тема на съревнование е ясна –

данъците, фискалната политика и по-общо визията за развитие на икономиката на страната.

Редно е да напомним как започна поредицата от протести – с внасянето на проекта за бюджет за 2026 г. стана ясно, че правителството планира да увеличи значително данъчната тежест върху работещите и бизнеса, включително чрез повишаване на вноската за пенсия в НОИ, значително покачване на максималния осигурителен доход и удвояване на данък дивидент.

От голямо значение бяха и новите административни изисквания към софтуерите за управление на продажби, както и новата минимална заплата. Големите увеличения на заплатите в някои бюджетни системи –

струващи милиарди, но без яснота

какво стои срещу тях като резултат и качество на публичните услуги – бяха възприети като несправедливост.

Тази комбинация се оказа напълно неприемлива и основното искане на първия голям протест беше именно оттеглянето на бюджета и преработката му в посока на премахването на проблемните мерки.

В дните до представянето на коригирания бюджет обаче исканията на протеста ескалираха до оставка на правителството, което в крайна сметка беше и развръзката.

Тези събития ясно подчертават еволюцията на ключовите теми в обществения дебат. През последните години те се менят доста бързо най-вече заради непостоянната среда. В началото на десетилетието разделителната линия беше здравната политика и мерките срещу пандемията и особено ваксинирането.

Руската инвазия в Украйна извади на дневен ред про- и антируски тези и говорители, а антиевропейската реторика на практика създаде една от средно големите партии в настоящия парламент. Напредването на процеса по приемане на еврото се движеше по същия разлом, дотам че имаше и искания за провеждане на референдум, който директно да измери двата лагера.

Днес тези теми са по-скоро на заден план.

Икономическата политика и доходите станаха централни

за кратко в месеците на голяма инфлация през 2022/2023 г., но днес няма две мнения, че именно те ще изиграят ключова роля на идващите след няколко месеца избори, а партията, която успее най-добре да включи в програмата си червените линии на протеста, ще привлече подкрепата на протестиращите. Без да изключваме възможността в следващите седмици да излязат на дневен ред нови теми, в сферата на икономиката партиите, които искат да увеличат гласоподавателите си, трябва да включат следното:

- Ясен план за намаляване на числеността на работещите в обществения сектор и концепция за реорганизация на структурата на публичната администрация;

- Приемане на нови правила за възнагражденията в обществения сектор, в това число премахване на недомислените формули за автоматично увеличаване на заплатите, понякога в милиардни измерения за данъкоплатеца,

ограничаване на бонусите и опростяване;

- Гаранции за запазване на ключова котва на данъчно-осигурителния модел – широка основа, но ниски ставки за облагане; или практически – без промени в осигуровките и основните данъци;

- Ограничаване на административната тежест върху бизнеса;

- Мерки за ограничаване на разходите, свиване на дефицита и запазване на относителната тежест на публичния дълг;

- В по-общ план - средносрочна визия за икономическо развитие и растеж на инвестициите след приемането на еврото.

Завръщането на икономиката и фиска в центъра на политическия дискурс има и още едно важно последствие отвъд изборите. В последните години бюджетната процедура беше обект най-вече на експертен дебат, без да остава задълго в полезрението на средния избирател. Оттук насетне обаче обществото ще гледа публичните финанси под лупа и ще блокира всички опити на управлението да му бръкне в джоба – било то днес чрез по-високи данъци или утре чрез по-висок дълг.

Темата за бюджета доказа, че може да сваля правителства

и това ще виси над главите на бъдещите финансови министри.

Това, разбира се, не е единствената движеща сила зад протеста – другата тясно свързана тема е корупцията, превзетата държава и хроничният провал на съдебната власт да осигурява справедливост. В непосредствено бъдеще тези два въпроса ще доминират публичния дебат; остава отворен въпросът кой ще успее да се позиционира най-близо до позициите на активизиралите се граждани.

Други от Анализи

Число на деня: 81% от българите вярват на джипито си, но не и на институциите - всеки 2-и доплаща за здраве

7 от 10 българи доплащат за лекарства, всеки 6-и е давал повече за преглед при лекар, а около 80% определят разходите за здраве като финансова тежест на семейството

Истинският петролен шок още не ни е ударил - не знаем къде ще боли най-силно

Натам трябва да се насочат субсидиите, а не на калпак Правителството анонсира антикризисни мерки за подпомагане с 20 евро на месец на нискодоходните домакинства, които имат автомобили

Как Русия помага на Иран във войната му срещу САЩ и Израел

Публикация във вестник „Вашингтон Пост" предизвика широка полемика, след като разкри, че Русия предоставя на Иран разузнавателна информация за движенията на американските сили в Близкия изток

Епидемията от мързел при децата е заради телефоните

Устройствата и социалните мрежи най-силно влияят на префронталния кортекс, отговорен за мотивацията и амбицията. Злоупотребата с тях изтънява мозъчната кора Развитите държави масово въвеждат забрани

Остарял ли е училищният календар с ваканциите?

Другият модел е учебна година с по-кратки почивки, но подобна промяна не е лесна Повече от 100 години училищата по света следват почти един и същ модел: - дълга учебна година - дълга лятна ваканция

>