Кога протестите успяват
Успешните революции започват със списък от неща, с които не сме съгласни и завършват със списък от неща, по които сме съгласни.
Успехът на сегашните протести ще зависи не от това дали те ще доведат до формирането на нови политически проекти, а от това дали ще доведат до формирането на нов обществен и политически консенсус за характера на държавата, в която искаме да живеем.
През 1989 година България преживя революция, която беше само отчасти успешна. Тя завърши с консенсус за демонтиране на тоталитарната държава - премахване на член 1-ви, установяване на многопартийна демокрация, отваряне към света. Резултатът от този консенсус беше новата конституция на страната. Този консенсус обаче не беше достатъчно обхватен и само няколко години по-късно дойде кризата при управлението на Виденов и хората отново трябваше да излязат на улицата, за да си върнат контрола върху бъдещето.
Протестите през 1997 година в най-голяма степен имаха характер на успешна българска революция, защото завършиха с нов траен консенсус, който оцеля почти 30 години: валутен борд, финансова дисциплина, пълноценна интеграция в НАТО и ЕС. Президентът Петър Стоянов нарече това „цивилизационен избор". И победителите, и победените тогава приеха този избор и той доведе до успешното приключване на процеса на интеграция на България в европейските структури. Това до голяма степен беше възможно, защото правителството на Иван Костов тогава получи абсолютно мнозинство, което му позволи да задвижи процеси, които придобиха необратим характер. За всички, които идваха след него, въпросът беше не за посоката, а само за скоростта.
Протестите през 2013 година и след това през 2020 година, въпреки своята продължителност и масовост, нямаха този успех. Те доведоха до нови политически проекти, нови избори и нови правителства, но не успяха да доведат до формирането на нов политически и обществен консенсус и в крайна сметка техните цели за демонтиране на превзетата държава не бяха постигнати. Енергията им беше отвлечена и разпиляна.
Сегашните протести са трети опит за постигане на същите цели. Истинският измерител за успеха им ще бъде не дали ще доведат до нов политически проект, нови избори или просто до ново правителство, а дали ще формират достатъчно широко обществено и политическо съгласие около две цели:
1. Демонтиране на превзетата държава;
2. Силна България в силен и единен Европейски съюз.
Първа точка не може да бъде постигната без втора точка и обратно. Всеки, който предлага само едно от двете, по същество бламира и двете и прави опит да отвлече събудената обществена енергия.