Георги Първанов: Има дефицит на силни личности, истинските лидери обединяват, а не разединяват
Президентът на Република България (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, доктор хонорис кауза на Югозападния университет "Н. Рилски", изнесе публична лекция на тема „Лидери направиха България велика в миналото. А сега...", в която постави фокус върху ролята на лидерството в исторически и съвременен план. Събитието беше открито от ректора на университета проф. д-р Николай Марин.
В началото на своята лекция д-р Георги Първанов се върна към ключови фигури от българската история. В лекцията бе поставен фокус и върху съвременните предизвикателства пред политическото лидерство. Според д-р Първанов днес се наблюдава дефицит на силни личности, способни да вземат трудни решения и да вдъхновяват обществото. Той посочи, че най-важният критерий за истинския лидер е влиянието, което той упражнява чрез обединение, а не чрез противопоставяне.
Очерта и основните типове лидери в политиката – демагози, мениджъри и посредници, като отбеляза, че истинското лидерство изисква далеч повече: умение за управление на конфликти, способност за вземане на правилни решения, стратегическо мислене и владеене на дипломацията. В подкрепа на тезите си той припомни и моменти от собствената си практика, в които ключова роля са играли преговорите – сред тях случаят с българските медицински сестри в Либия.
С голям интерес присъстващите изслушаха разказа за една от най-трудните му срещи – тази с Негово Светейшество папа Йоан Павел II, когато в рамките на половин час и при строг протокол той е трябвало да извоюва дългоочакваното признание за невинността на българите в атентата срещу него. По думите му това е изисквало огромни усилия и той е бил искрено доволен, когато в техния разговор папата произнесъл тази ключова фраза.
В заключение д-р Първанов обърна внимание и на лидерството в Европа, подчертавайки липсата на достатъчно силни политически фигури в последните години. Той сподели впечатления от работата си с личности като Тони Блеър, Жак Ширак и Хелмут Кол, които определи като пример за държавническо поведение и стратегическо мислене. Лекцията завърши с послание към студентите: „Едно от най-важните неща, върху които трябва да работим, е националното помирение. Без национално помирение няма да има съгласие, а без съгласие няма да вървим напред."