Генът на Алцхаймер носи риск и за делир

25.11.2025 11:46
Болестта на Алцхаймер вреди на мозъка. СНИМКА: Pixabay

Ключов ген, свързан с Алцхаймер, се оказва замесен и във второ, различно мозъчно разстройство – разкривайки двойна заплаха за когнитивното здраве.

Генът APOE4, добре известен като рисков фактор за болестта на Алцхаймер, вече е идентифициран и като независим рисков фактор за делир, състояние, което често се появява внезапно и води до дезориентация, объркване и рязко влошаване на мисловните способности, съобщи "Дейли мейл".

Ново изследване показва, че за всяко копие на APOE4, което човек носи, рискът от делир се увеличава с около 60 процента. Това означава, че хората с едно копие имат 1.6 пъти по-висок риск, докато тези с две копия са изложени на между 2.6 и 3 пъти по-висока вероятност да развият делир в сравнение с хора без варианта на гена.

Ново изследване от Обединеното кралство показва, че делирът не е просто страничен ефект на съществуваща деменция. Той може да бъде сериозен ранен предупредителен знак, който активно ускорява бъдещия когнитивен спад – дори при хора, които изглеждат напълно умствено здрави.

Обикновено предизвикан от тежка инфекция или хирургична операция, делирът води до внезапна обърканост и дезориентация.

Възпалението, което настъпва при такива събития, уврежда мозъчните клетки – същият биологичен механизъм, който стои в основата и на деменцията. Така се оформя опасен „биологичен мост" между двете състояния.

Генът APOE4 прави мозъка особено уязвим към тези възпалителни удари – откритие, което отваря вратата към насочени терапии, способни да прекъснат този процес и да предотвратят превръщането на делира в трайно когнитивно увреждане.

Този опасен порочен кръг означава, че дори един-единствен епизод на делир може трайно да промени когнитивната траектория на пациента.

Острото възпаление в мозъка по време of делир не води само до временна обърканост. То активно подхранва същите патологични процеси, които стоят зад дългосрочното невродегенеративно увреждане, оставяйки дълбоки следи върху мозъчната функция и ускорявайки спада, характерен за деменцията.

За да установят връзката между гена, свързан с Алцхаймер, и делира, учените комбинират здравни и генетични данни от над един милион души в няколко големи международни биобанки, включително UK Biobank.

С помощта на този огромен набор от данни те сканират милиони позиции в човешката ДНК, за да открият конкретни генетични варианти, свързани с по-висок риск от делир.

Екипът анализира и кръвни проби от над 30 000 души, изследвайки почти 3 000 протеина години преди някой от участниците да развие делир.

Чрез усъвършенствани техники за машинно обучение и статистически модели учените определят кои протеини могат да предскажат бъдещ риск от делир и проверяват дали бъдещи лекарства биха могли да ги таргетират.

Оказва се, че рискът от делир не е просто страничен ефект от връзката между гена и деменцията.
Напротив — APOE4 директно отслабва защитните механизми на мозъка, правейки го по-уязвим на възпалителни атаки като пневмонията, които отключват делира.

Делирът често се проявява като внезапна и ясно забележима промяна в умственото състояние и способностите на човека. Засегнатият може да стане объркан, дезориентиран и да изпитва сериозни затруднения да се концентрира или да следва разговор.

Личността му може да се промени – човекът да стане затворен, раздразнителен, подозрителен, да говори несвързано или дори да изпитва халюцинации.
Друг ключов белег е силното влошаване на способността да извършва рутинни, ежедневни дейности.

Делирът представлява огромно предизвикателство пред здравеопазването за възрастните хора.
Той засяга до половината от всички хоспитализирани възрастни пациенти – процент, който се покачва до над 70% в интензивните отделения и достига до 60% сред хората в домовете за грижи.

Василис Раптис, водещ автор на изследването от Университета на Единбург, коментира:
„Проучването предоставя най-силните доказателства досега, че делирът има генетична компонента. Следващата ни стъпка е да разберем как модификациите в ДНК и промените в генната експресия в мозъчните клетки водят до делир."

Отделен, по-задълбочен анализ потвърждава, че специфичен регион на 19-та хромозома, където се намира генът APOE, играе ключова роля в развитието на делира.
Изследователите подчертават четири конкретни гена в тази област – APOE, TOMM40, PVRL2 и BCAM – като критични за заболяването, което утвърждава този хромозомен регион като основна цел за бъдещи научни проучвания и терапевтични стратегии.

Мозъкът, засегнат от деменция, вече се намира в крайно уязвимо състояние, отслабен от натрупаните увреждания, които болестта причинява с течение на времето.
Невронните мрежи са компрометирани, а мозъкът разполага с все по-малък резервен капацитет, за да се справя с нови стресови фактори.

Когато настъпи сериозен стресор – например инфекция или хирургична операция – имунната система стартира агресивен възпалителен отговор, който допълнително уврежда кръвно-мозъчната бариера, поставя мозъчните клетки под огромно напрежение и може да бъде директно токсичен за невроните.

Макар делирът да продължава от няколко часа до ден-два, той нанася трайни физически щети: разрушава ключови невронни връзки и активно ускорява същите патологични процеси, с които мозъкът вече се е борил.
Това води до още по-бърз и рязък когнитивен спад, поставяйки пациента в още по-голям риск.

Други от Докторе кажи

СЗО: Броят на докладваните случаи на морбили е намалял в Европа и Централна Азия

Броят на докладваните случаи на морбили е намалял значително в Европа и Централна Азия през последната година, съобщи ДПА, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО)

Две бъбречни трансплантации бяха извършени тази нощ в УМБАЛ "Александровска"

Две бъбречни трансплантации бяха извършени тази нощ в УМБАЛ "Александровска".  Донорът е мъж на 57 години от Силистра, изпаднал в мозъчна смърт вследствие на вътремозъчен кръвоизлив

69% от завършващите Медицински факултет към МУ-София остават у нас. "Анестезиология и реанимация" е най-желана специалност

Най-желаната специалност от завършващите млади лекари е „Анестезиология и реанимация". Това сочат резултатите от традиционната анкета сред 243 български абсолвенти от Випуск 2025 на Медицински

Лекари от "Пирогов" спасиха живота на бременна жена с рядко съдово заболяване на матката

Гинеколози от университетската спешна болница "Пирогов" спасиха 34 - годишна пациентка с изключително рядък синдром - Артериовенозен шънт на матката. Този януари началникът на Отделението по

Родни здравни експерти против забраната на никотиновите паучове

Българските здравни експерти са против идеите за пълна забрана на никотиновите паучове, каквато се роди в парламента. Според тях подобна мярка не почива на научни доказателства и крие опасност за

>