Доц. Тодор Чобанов: За юбилея е задължително да има голям паметник на Кубрат, дължим му много
За отбелязването му през 2032 г. е необходима международна научна дейност, инвестиции в столиците Плиска, Преслав и Търново, модерно документално и игрално кино - всяко дете трябва да разбере за древната ни държавност, казва археологът
- Г-н Чобанов, приемате ли идеята, че България е създадена през 632 г.?
- В науката е формиран значителен консенсус за съществуването на голямо политическо образувание, наричано от византийците "Стара Велика България", с централна зона по поречието на река Кубан. Същото място е споменато от византийските дипломати като зона, обитавана от племето на утигурите. От тази зона - "огнище", очевидно с наличие на трайна уседналост, като даже се говори в изворите за градове, Кубрат разпростира влиянието си върху околните земи, основно на север-североизток, където в степта обитават и мигриращи групи степни номади.
Спори се основно дали Велика България е племенна конфедерация, или ранносредновековна държава. Трябва да си дадем сметка, че днешните критерии за държава не могат да се приложат за VI-VII век, особено за Великата степ. В този смисъл следва да прибегнем към модела на големите учени Елман, Ренфрю и Бан, съгласно който от вождество се преминава към същинска държава, ако са налице определени условия - централна власт, апарат и жречество, събиране на данъци, монументи. Последното дълго се явяваше проблем, доколкото въпросът със столицата на Велика България не бе решен, приемаше се условно, че тя е разположена във византийския град Фанагория на Таманския полуостров. Обаче в последните години все повече популярност набира теорията, че столицата е била в така нареченото Хумаринско градище на Кубан, точно там, където според изворите е средищната зона на Велика България. В тази мащабна крепост има монументални крепостни стени от периода, има цитадела и капище, подобно на тези в Плиска и Преслав. Квадровите градежи на стените напомнят на тези, градени после на Долен Дунав. Т.е. и това условие е налице. Българската държавност без съмнение започва със създаването на Стара Велика България.
- Как се стига с прецизност точно до 632 г.?
- Това е един много важен период на промени за света като цяло. Двете най-големи империи тогава - Източната Римска империя и Сасанидски Иран, се намират повече от сто години в непрекъсната война. Те се изтощават военно и икономически до такава степен, че после армиите на исляма без особени трудности завладяват огромни техни територии и даже покоряват самия Иран.
В хода на тази война, бих казал без аналог в историята, поради голямото изтощение са привлечени всевъзможни съюзници. На страната на Иран са аварите, базирани в днешна Унгария, а на страната на Византия е привлечен успешно Западнотюркският каганат, завладял българите по Кубан още около 570 г., което се съобщава в редица извори - Менандър Протектор, Агатий Миринейски, Ат-Табари и т.н. През 626 г. тази световна война достига до кулминацията - армиите на шахиншаха Хозрой II Ануширван достигат до Константинопол от изток, а тези на аварския каган - от запад, и градът е стегнат в смъртоносна хватка. Български отряди от племената на кутригурите участват в армията на аварите.
За да спаси столицата и империята, император Ираклий организира серия от походи дълбоко в тила на Иран, като прекосява с малка елитна армия Черно море и през източното му крайбрежие достига до столицата на Сасанидите - Ктезифон. В походите му се включват всички ромейски съюзници - абазги, апсили, лази, а основна помощ му оказват тюрките, които през Дербент изпращат могъща армия. Благодарение на тази подкрепа, Ираклий не просто успява да създаде хаос в тила на Иран, но принуждава армиите на шаха да се оттеглят.
Скоро след тези събития и свалянето на обсадата Кубрат отхвърля окончателно властта на западните тюрки и става основна фигура в зоната на Кавказ и Черно море, обединявайки под властта си множество племена, в това число и славянски. В съкровището му, намерено в Малая Перешчепина, се съдържа и част от плячката, която Ираклий придобива в дворците на иранските царе. Доскоро се смяташе, че Кубрат е бил под властта на аварите, както твърди патриарх Никифор.
- Точно така се е смятало и в миналото и затова сега въпросът е каква е истината?
- В науката този спор се води през годините, но доказателствата са категорично против тезата за аварска зависимост. Византия ненавижда аварите, води война на живот и смърт с тях, няма как да дава пръстени и патрициански звания на Органа и Кубрат, ако те са аварски васали. Какво ще прави младият Кубрат в Константинопол, ако служи на аварите? Българите на Кубан до 630-632 г. са под общата политическа власт на тюрките, които нямат проблем с това техните подчинени да развиват връзките си с Източната Римска империя, която им е основен съюзник по това време.
Тюрките също така официално преследват аварите и не биха търпели аварски съюзник в тяхната зона на влияние. Археологически нещата също са доста ясни - още Рашо Рашев посочи, че на Долен Дунав в интересуващия ни период липсват аварски материали, такива няма и в съкровището от Перешчепина, а изворите посочват, че след провала на обсадата от 626 г. аварите вече не са в състояние да контролират и славяните в днешна Румъния, какво остава за отдалеченото на хиляди километри от Панония Прикубание? Още В. Пол допусна, че Никифор метафорично описва промяната на политическата ситуация в началото на VII век след обсадата - че в източноевропейските степи Кубрат измества аварите като основен играч и оттам сведението му, че се отнесъл лошо с тях.
- Какви мероприятия според вас трябва да се планират?
- Подобен юбилей изисква системен подход. Следва да се създаде един авторитетен научен екип, едно ядро, което да прерасне в национален комитет, който да предложи на правителството програма. Акцентът на тази програма следва да е научноизследователската дейност, свързана с юбилея - международни научни конференции, създаване и разпространение на научни материали, дигитализация. Оттам - образователна кампания, за да разбере всяко българско дете за древната ни държавност и удивителната съдба на нашия народ в онова време. Разбира се, трябва да се инвестира в старите столици - Плиска, Преслав и Търново, които пренасят делото на Кубрат напред във вековете.
Държавата трябва да започне системно да инвестира в международната научна дейност, за да си върнем позагубените в последните три десетилетия международни позиции, особено трябва да се акцентира на българистиката, археологията, историята. Съвременното изкуство също трябва да присъства - неизбежни са нови постановки със стари произведения, но и трябва да се насърчи създаването на нови творби. Особено важно е киното - хърватите например имат страхотна документална поредица за раждането на тяхната държавност, каквато ние, уви, не успяхме да създадем в последните години. Някои от опитите по темата за игрални филми пък си бяха направо срамни. Така че трябва качествено, модерно документално и игрално кино, което да разкаже за Кубрат и държавата му, за неговите наследници и делото им. И задължително паметник в София на този велик човек, на когото дължим толкова много.