Дик Чейни мечтаеше САЩ да са суперсила завинаги

05.11.2025 22:14 Александър Трайков
СНИМКА: РОЙТЕРС
Джордж Буш-младши (вляво) и Дик Чейни (вдясно) СНИМКА: РОЙТЕРС
СНИМКА: РОЙТЕРС
СНИМКА: РОЙТЕРС

Републиканецът остава спорна фигура в американската история

Бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни, който почина на 84-годишна възраст в понеделник, остава в историята като

един от най-влиятелните

хора на този пост Докато много от колегите му се задоволяват с маргинални или церемониални роли, Чейни имаше огромно влияние по време на мандата на Джордж Буш-младши. До степен, че често беше наричан “истинският президент”.

Чейни беше спорна личност, но с пъстра политическа биография. Той беше министър на отбраната по време на операцията “Пустинна буря” при управлението на президента Джордж Буш-старши. По-късно беше и вицепрезидент по време на инвазиите в Ирак и Афганистан при управлението на Буш-младши.

През последните години Чейни се показа и като

един най-яростните критици на Доналд Тръмп

“В двувековната история на нашата нация никога не е имало човек, който да е по-голяма заплаха за републиката ни”, каза той миналата година, преди да подкрепи демократката Камала Харис.

За едни Чейни ще бъде запомнен като “архитекта на войната срещу терора” - стратегията на Вашингтон за унищожаване на “Ал Кайда” и други ислямистки радикални организации, но за други ще остане като кръволока, довел до смъртта на стотици хиляди цивилни в Близкия изток по време на военните интервенции на САЩ през 90-те и началото на XXI в.

“Историята ще го запомни като един от най-добрите държавници на своето поколение”, каза за него бившият му шеф Буш-младши.

Дългата му 41-годишна активна политическа кариера започва още през далечната 1968 г. като обикновен стажант на републикански конгресмен. Само за 7 г. успява да се издигне до шеф на кабинета на президента Джералд Форд през 1975 г., когато е едва 34-годишен. За кратко е директор на втората по големина в света компания за петролни услуги “Халибъртън”.

Хората, заставали на пътя му през годините в служба на САЩ, го определят като

безскрупулен сив кардинал, опериращ в сенките на властта,

който се интересува повече от американската външна политика, отколкото от вътрешните проблеми на страната.

След колапса на СССР през 1991 г. в качеството си на министър на отбраната Чейни изготвя стратегия, в която предлага САЩ да се превърнат в единствената суперсила на планетата, по възможност завинаги.

През 2009 г. влиятелният републиканец слага край на политическата си кариера. Последните години от живота си прекарва със семейството си в щата Уайоминг. Това време е белязано от битката му със сърдечната недостатъчност. След петия си инфаркт е принуден да се подложи на успешна операция по трансплантация на сърце през 2012 г. Чейни умира в късните часове на понеделник в присъствието на роднините си след усложнения от пневмония.

Други от Възход и падение

На 5 декември рожден ден имат

Княз Константин-Асен Видински, син на Симеон Сакскобургготски Софи Маринова, певица Нихат Кабил, бивш министър на земеделието Проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в СУ “Св

Софи Маринова, единствената с 4 поредни дати в "Арена София", днес е с юбилей

Софи Маринова днес празнува своя юбилей на мястото, на което се чувства най-добре - сцената. Тази вечер е и третият от четирите ѝ поредни концерта в зала “Арена София” по случай 50-годишнината

Православен календар за 5 декември, вижте кой празнува имен ден

Преп. Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски (Тип. с. 135) Св. Сава се родил в богато семейство от Кападокия. Той прекарал дълги години в палестинската пустиня

Облачно бяло за 2026 г. - цвят на тишина и рестарт

Изборът на института “Пантон” - в момент, когато се търси оттегляне от дигиталния шум Цветът на тишината, но и на рестарта - това е облачното бяло, което институтът “Пантон” обяви за еталон на 2026 г

Как Найден Вълчев написа “Една българска роза” и защо журито я отхвърли

На 98 години си отиде поетът Найден Вълчев. Той е автор на над 20 стихосбирки, както и на книжки за деца. Има и много почитатели, но в историята на българската култура ще остане завинаги с две

>