Д-р Таня Илиева: Виждам такива неща при прекалили със социални мрежи, че ми е трудно да кажа на родителите
Не забрана, а ограничаване на времето там. Но трябва да е внимателно, защото това е светът на подрастващите - те го припознават и го харесват, казва в интервю за "24 часа" детският клиничен психолог
- Д-р Илиева, като клиничен и детски психолог как оценявате идеята за пълна забрана на социалните мрежи за деца до 15 години?
- Безспорно прекомерната употреба на социалните мрежи има негативно влияние върху детската психика и развитие. Много е важно първо да си дадем сметка, че пълна забрана е почти невъзможна. По-скоро трябва да говорим за ограничаването, но тук идва въпросът доколко може да се контролира.
- Кои са най-честите оплаквания както от родители, така и от деца, свързани със социалните мрежи.
- В няколко направления се наблюдават тревожни тенденции. Нарушава се общуването между тях. Виждам
в междучасията как децата са навели глави, дори не си говорят, защото всяко е в телефона си
Изолират се. Изобщо прекомерната употреба на социалните мрежи - чатовете, игрите, гледането на видеа - влияе върху мозъчната дейност, тъй като тя получава прекалено много стимули за много кратко време.
Неврологичното развитие на детето се променя при много и агресивни стимули. Психиката се натоварва и това води до тревожност. Децата започват да изпитват вътрешно напрежение. Започват депресивни симптоми: затварят се, изолират се, нарушава се способността им да общуват с връстниците лице в лице на живо, а не само да си пишат съобщения в социалните мрежи, да се следят, да се харесват и т.н.
По-често срещано при момичетата е постепенната загуба на самочувствие. Самооценката пада, защото подрастващите започват да се сравняват - те гледат модели на поведение и други млади хора, които изглеждат и се държат по определен начин. В желанието си бързо да заприличат на тях децата започват да губят връзката със себе си - кои са те, какви са силните им страни, с какво биха могли да се гордеят, да имат по-висока самооценка и да вярват повече в себе си. Така те почват да се омаловажават и подценяват като личности.
Прекомерната употреба нарушава вниманието при децата. Това го виждаме в учебните часове - те стават по-разсеяни. Способността им да се концентрират по-дълго върху една тема намалява и след определени минути, колкото и да опитват децата, започват да да търсят телефоните, изпитват нужда да проверят дали някой им е писал.
- Това не е ли класическото поведение на зависим човек?
- Да. В психологически план трябва да си дадем сметка, че телефоните, чатовете и разговорите създават зависимост. Ако преди години сме говорили, че тя е свързана само с наркотични и психоактивни вещества, алкохол, храна и други, вече със сигурност можем да твърдим, че има пристрастяване към социалните мрежи, защото те също влияят на мозъка и психиката. Когато общуваме с някого, чувстваме сякаш някой има нужда от нас и се повишава собственото ни чувство за значимост. Съответно,
ако никой не ни харесва постовете, ако не ги коментира, не гледа “сторита”, бихме се почувствали незначими и неоценени
Впоследствие тази връзка стабилно се изгражда на мозъчно ниво при децата и те почват да търсят валидация на собствените си качества и личност през социалните мрежи.
По отношение на общественото обсъждане на забраната като психолог смятам, че е много добре да се мисли в тази посока. От друга страна обаче, сегашното поколение израства в този свят. Те го харесват, обичат го, чувстват се добре там. Затова много внимателно трябва да се обмислят механизмите за ограничаването на употребата.
- Щом говорим за зависимост, една драстична мярка като забрана или тежко ограничаване няма ли да предизвика същия ефект като абстиненцията?
- Напълно възможно е. Затова смятам, че мерките трябва да са в различни посоки. Да се повишат осъзнатостта и информираността за негативните ефекти. В практиката като психолог забелязвам, че много родители вече го виждат. Малко са тези, които не са забелязали, че децата изглеждат по-изморени, очите им са зачервени, трудно си лягат, не си доспиват, трудно стават за училище, после някои спят на чина в първите два учебни часа. Психическата умора преминава и във физическа. И не е нормално деца и млади хора да са така изморени психически, защото тепърва ги очакват много големи предизвикателства в живота.
- На думи поне има всеобща нетолерантност към алкохолните и наркотичните зависимости. Защо обаче пристрастяването към социалните мрежи е нормализирано? Да не би да е заради гузната съвест, че всички го правят.
- Има много истина в тази хипотеза. Ако някои хора не употребяват алкохол, с лекота могат да са защитници на трезвеността. Но употребата на интернет с всички приложения, социални мрежи и т.н. е вече много сериозна част от живота на хората. Затова е много трудно човек категорично да каже: “Не, това е толкова вредно, че абсолютно трябва да бъде забранено”.
А имат и много положителни страни. В интернет са всички достижения на науката, на дигиталното развитие на света, на изкуствения интелект. Никога знанието не е било по-достъпно за кратко. Тоест чрез интернет и различните платформи децата могат да достигнат до много знание. Ако знаят как да го използват, биха могли да се развиват като личности, като млади учени и т.н.
- Имали ли сте случаи, в които социалните мрежи са помогнали на дете, да кажем, за преодоляване на социална изолация или намиране на подкрепа?
- Да. Има деца, които по различни причини са изпаднали в изолация, затварят се, а понякога и самото семейство е доста затворено в социален план.
Детето търси някъде някакво приятелство. Така че по темата трябва много широк дебат за плюсовете и минусите. Може би повече работа със семействата и с училищата, така че децата да се възползват от добрите страни на интернет и на социалните мрежи като възможности за общуване, за правене на общи проекти, споделяне на идеи.
А от друга - опасните за децата платформи, неподходящото съдържание, агресивните клипове по някакъв начин да се следят, докладват и регулират.
Освен това да се работи с родителите през неправителствени организации, през училищата, през детските градини, да се запознават родителите какви симптоми да наблюдават при децата. И разбира се, работа със самите деца. На тях им трябва повече информация за живота в интернет - как да се пазят, как да общуват, как да разбират поведението на другите, къде да следят за евентуална опасност.
- Виждате ли тенденция за намаляване на качества като емпатията, вроденото любопитство - неща, които се проявяват в най-ранна детска възраст?
- Тъкмо в резултат на това влошаване кабинетите са пълни и в училището се опитваме да се справим с предизвикателствата на нарушените връзки и комуникация както в семействата, така и между децата.
Сещам се, когато бях дете, телевизорът беше нашият достъп до света. Когато имаше и режим на тока, стояхме на свещи, не можехме да гледаме телевизия. И всъщност бяхме много близки -
без телевизор, трябваше ние да можем да си говорим, да играем и да имаме време заедно
Сега всички членове на семейството разполагат със собствения си телефон, таблет, компютър или друго. Така че дори и физически да пребиваваме в дома, разменяме по някоя дума и всеки си отива в стаята и си влиза в своя дигитален свят.
Това безспорно оказва влияние върху общуването, близостта и емпатията. Изключително притеснителна при децата е липсата на емпатия, която наблюдавам. Тя е вродена, както казахте. Аз много вярвам, че всяко дете и всеки възрастен, който безспорно носи детето в себе си, има емпатия, има състрадание, има чувствителност към чуждата болка или чуждия проблем и това е нещо естествено.
И заради социалната изолация общуването лице в лице, способността да се видим, да се докоснем, да усетим физически присъствието на другия, да видим болката в очите му или усмивката на лицето му на живо - всичко това започва да намалява и засяга и чувствителността на децата. Наблюдавам все по-слаба емпатия и способност да се разбере другият, да почувстват как се чувства другият, евентуално как действията на самото дете биха наранили другото дете и как би се почувствало то в тази ситуация. А с намаляването на състраданието
спада и чувството за грешка
у децата. Така се получава един набор от черти на характера, които са много опасни като комбинация.
- Дали биха имали катастрофални дългосрочни последици, когато пораснат?
- Ние вече ги виждаме в детско-юношеска възраст. Аз разговарям с родителите и много ми е трудно понякога да им кажа това, което наблюдавам.
Рисковете се повишават и притесненията ми са, че някои деца няма да дочакат да станат и възрастни, преди да се проявят вече по-сериозно последствията от това поведение - намалена емпатия, не се чувстват отговорни, прехвърлят вината и не могат да усетят, че са сгрешили, че това поведение не е правилно и че нараняват другите.
CV
Д-р Таня Илиева защитава докторска степен по педагогическа и възрастова психология в ПУ “Паисий Хилендарски”
Завършва следдипломно обучение в Медицинския университет в Пловдив по специалността “Психотерапия в детско-юношеската възраст”
Работи като училищен психолог в София с ученици от 1-и до 12-и клас