Д-р Велина Владимирова: Крадците на изкуство търсят слава в своите среди, да проникнат в Лувъра гали егото им
- Между лакомство и пакост избират пакост, казва криминалният психолог
- Може да са пробвали алармите преди това, за да знаят с колко време разполагат
- Д-р Владимирова, що за хора са крадците на антики и картини?
- Аз не смятам, че са по-различни от тези, които крадат скъпоценни камъни от бижутерийни магазини. Видели са някаква ниша, в която могат да се внедрят.
Очевидно имат добра организация и проникват в музеите също както други пробиват охраната на бижутерийния бизнес. За да се насочат към картини, по-скоро трябва да работят по заявка, отколкото да разчитат на това после да търсят пазар. Защото ако крадеш пари или злато, ти след това лесно може да го развържеш, така да се каже на жаргон. Обаче когато крадеш произведение на изкуство или някаква такава ценност като короната на кралица, която има и историческа стойност, в повечето случаи имаш клиент. И той е колекционер. Нямаме вълшебна топка, за да кажем кой е, но винаги има хора, които искат да притежават такива уникални културни предмети с историческа и художествена стойност.
- Крадците на картини и антики само от парите, които ще спечелят от “поръчката”, ли се интересуват?
- Ако това ти е професията, ти се информираш как може да успееш, влагаш изключително много време, усилия и ресурси и когато имаш успех, това гали егото. Това е постижение. Това е контрол. Ти си успял. Това е твоята награда. Ти си по-добър от други. Теб историята ще те запомни като тези хора, дето обраха Лувъра и сега ги хванаха. И в тези среди ще им се възхитят.
- Но са хванати.
- Да, но това е и въпрос на дързост. Ти, ако правиш нещо с мисълта, че може да те хванат, няма да го направиш. Всеки прави подобни престъпления с идеята, че ще избяга от правосъдието, нали така? Ако беше обратното, никой нямаше да извърши убийство. Обирайки Лувъра, те смятат, че ще се прочуят в своите среди. Това е слава и власт. За Тед Бънди все още се говори, станал е легенда, макар да са минали много десетилетия. Вероятно за крадците да се каже, че са пробили охраната на толкова известен музей като Лувъра, също е гъдел. Между лакомство и пакост избират пакост.
- Какви качества трябва да притежава този крадец в сравнение с “колегата” му, отмъкнал 1000 лв. или джиесем?
- Крадецът на GSM-и има акъл, колкото да отмъкне телефони. Очевидно крадците на ценности са малко по-умни, следователно и с по-добра организация. Със сигурност трябва да имат умения да планират, да анализират, за да могат да преценят по какъв начин да подходят. Вероятно разполагат и с технологични познания, за да организират обира. И това не се прави от един човек. Винаги “работи” в група, защото му е необходима логистика. Със сигурност преди това многократно посещават конкретния музей, както е било и с крадците, ограбили Лувъра.
Не би ме учудило, ако в някакъв момент на подготовката са пробвали да задействат аларма, за да видят колко е времето за реакция. В България, когато обирджии се насочат към охранявани от СОТ обекти, много често първо активират алармата, за да засекат след колко време ще дойдат сотаджиите. Така си преценяват колко време им трябва за кражбата. Тоест като всяка добре свършена работа професионалният крадец на картини трябва да се е подготвил.
- Защо много от тях не са заловени?
- Както вече казахме, свършили са си работата добре, разследването и оперативната работа не са били на ниво. Част от тия крадци винаги имат вътрешен помощник. Някой, който е дал скица или информация, която няма откъде да се набави, въпреки че в днешно време все повече може да си намериш данните.
Едно време документацията беше защитена, защото беше на хартия. И ако не се добереш до човека в архива да ти изкара тая картина, нали, това парче информация, няма откъде да си го намериш. Докато сега не е точно така.
Тези, които са хващани, просто са проследявани. За тях има определени данни, че имат регистрация и афинитет към картини или антики. Знаят им уменията.
В наши дни имаме такива технологии и камери навсякъде за проследяване и какви ли не още уреди, че ще е по-трудно да не бъдат заловени.
Тези, които обраха Лувъра, явно са ги знаели кои са, къде живеят, щом единият е хванат на летището. Проучени са, наясно са и кои са другите. Затова властите се ядосват, че всичко изтече по медиите, защото има все още неарестувани съучастници. Това е нормално от тяхна гледна точка, но едва ли си представят нещо друго, при положение че Лувърът е известен в цял свят.
- Повечето от тези, които са хванати, имат много малки присъди. Защо законите на практика толерират крадците на изкуство и антики?
- За това трябва да питате юристите какво предполагат законите и защо дават минимални или максимални присъди по отделните престъпления.