Александър Георгиев: За 10 г. подкрепихме над 3500 компании и добавихме 2,8% към БВП

27.10.2025 17:55 Албена Арабаджиева
Александър Георгиев СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

България вече е хъб за инвестиционни фондове в Югоизточна Европа, а новите ни инструменти ще стимулират дигитализацията, кръговата икономика и технологичния трансфер, казва изпълнителният директор на Фонда на фондовете

- Г-н Георгиев, преди броени дни Фондът на фондовете навърши 10 години. Какво успя да постигне той за това време?

- Фондът е подкрепил над 3500 компании чрез фондовете на Европейския съюз, което е допринесло до създаване на 49  500 работни места. Според проучване, направено от Администрацията на Министерския съвет по модела “Сибила 2.0”, дейността му в периода 2019-2023 г. е довела до ръст на БВП с 2,8%, увеличаване на заетостта с 5,4% и на частните инвестиции със 7,6%, спрямо сценарий за икономиката без финансови инструменти. Над 420 от финансираните компании са във високо- и среднотехнологични сектори, а 900 малки фирми с микрокредити до 50 000 евро са реализирали ръст на продажбите с 40% през 2023 г.

По време на пандемията от COVID-19 фондът изигра важна роля - бяха отпуснати кредити за над 400 млн. евро с облекчени условия по Програма “Възстановяване”.

- Какво представлява Фондът на фондовете?

- Най-просто казано, той е мениджър на национални и европейски средства, предвидени за финансови инструменти по оперативните програми (бел. ред. - В настоящия програмен период само програми) - около 8-10% от общия им обем. Основните инструменти са два вида – дългови (кредити, гаранции) и дялови (инвестиции чрез фондове). Ние избираме финансови посредници - банки или инвестиционни фондове, по Закона за обществените поръчки. Те търсят компании, в които да инвестират според нашите цели. За разлика от грантовете, средствата се погасяват и възстановяват към нас, след което се използват повторно и това увеличава ефекта им.

В далечната 2015 г., когато се учреди фондът, пред дружеството стоеше задачата да представи този нов модел на финансиране на бизнеса, да го структурира и да намери адекватен отговор от всички, които могат да го ползват - бизнес, банки, общини. Днес, 10 години по-късно, уверено мога да твърдя, че тази задача е изпълнена, разбира се, не и без експертността и професионализма на всички работещи във Фонда на фондовете.

- Значи инвестирате в инвестиционни фондове, а те - в компании?

- Точно така. Благодарение на това България вече има развита индустрия от фондове за рисков капитал. В програмен период 2014-2020 г. ние станахме основен инвеститор в пет фонда. Те подкрепиха стартъп средата и позиционираха България като хъб с най-много инвестиционни фондове в Югоизточна Европа.

- Бизнесът познава ли дейността ви?

- Да, макар че обществото все още не достатъчно добре. Целта ни е да сме ключов играч във финансирането на бизнеса в страната. Това обаче вече не е най-големият проблем. Според изследване на ЕК и ЕЦБ финансирането е едва на пето място сред предизвикателствата. По-големите са намирането на пазари и квалифициран персонал.

- Можете ли да помогнете и в тези области?

- Косвено - да. Нашите фонд мениджъри не само финансират, но предоставят и менторство на компаниите, в които инвестират. Те участват в управлението им и спомагат за развитието и пазарния им успех – достъп до нови клиенти, експорт и външни инвеститори.  Стремежът им е, водени от пазарни принципи, да изкарат печалба от тази инвестиция.

- A Фондът на фондовете работи ли с цел печалба?

- Не. Целта е средствата да се върнат и използват повторно. Така държавата насочва финансиране към сектори, които пазарът сам трудно би подкрепил, но са важни за икономиката.

- Какви са новите инструменти през този програмен период?

- Най-големият е за кръгова икономика по Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията”, европрограма, управлявана от Министерството на иновациите и растежа, с ресурс 275 млн. евро. Преди дни подписахме споразумения с Уникредит Булбанк и обединение “Фонд за устойчиви градове”, част от което е и ОББ. За първи път комбинираме гаранция и грантов елемент. Гарантираме до 80% от главницата по кредитите за енергийна и ресурсна ефективност, като така банките намаляват лихвите и изискванията за обезпечение. Безвъзмездна помощ компаниите могат да използват за техническа подкрепа, например за покриване на енергийно обследване, както и да получат възстановяване до 15% от главницата по кредита след успешна реализация на проекта.

Инструментът е насочен към съществуващи производствени компании. При гаранция с таван на загубите от 20% ресурсът от 275 млн. евро ще генерира кредити за около половин милиард евро.

- Какви други инструменти има за бизнеса?

- Общият ни бюджет по Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” е 645 млн. евро. Подготвяме фонд за иновации (32 млн. евро), както и фонд за дигитализация за компании, навлизащи в индустрия 4.0 – изкуствен интелект, автоматизиране на процеси, виртуална реалност и др.

 Много интересен инструмент е Фондът за технологичен трансфер по Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” , също под управление на Министерството на иновациите и растежа. Целта е научните разработки да се превърнат в бизнес продукти. Той включва два етапа - ранен (за идеи в лабораториите) и комерсиализация (при вече готов продукт). Предвидена е и малка безвъзмездна помощ за защита на патенти и лабораторно оборудване.

- Има ли инструменти за образование и млади предприемачи?

- Да, два нови инструмента по Програма “Образование”. Първият е дялов фонд за студентски и докторантски стартъпи, който прилага принципа learning by doing – учене чрез практика. Малък е, но пък е нещо ново, което искаме да опитаме и мисля, че ще имаме успех с него. Вторият е дългов инструмент – кредити за млади хора от същата целева група, които искат да започнат собствен бизнес.

- Един от финансовите ви инструменти е насочен към изграждане на ВиК инфраструктура. Плевен, който все още е на воден режим, е един от приоритетните оператори.

- По Програма “Околна среда” имаме два инструмента - за ВиК оператори и за инвестиции в сектор “Отпадъци”. Посредникът в сектор “Води” е Фонд ФЛАГ. Ресурсът е около 50  млн. лв.,  което ще даде възможност за финансиране. С ВиК–Плевен са водени разговори от нашия посредник, има интерес.

- А за общините какви възможности има?

- Фондовете за градско развитие са инструмент по Програма “Развитие та регионите” с общ ресурс 263 млн. евро. Това е вторият по големина ресурс в портфолиото ни. Бенефициенти са 40 общини. Инвестициите са в седем направления: инфраструктура за икономическа активност, енергийна ефективност и обновяване на сгради, устойчива градска мобилност, зелена градска среда, образователна инфраструктура, здравеопазване и социални услуги, туризъм, спорт и култура.

Общините познават добре този инструмент от предходния програмен период - няколко проекта дори получиха награди от Европейската комисия като добри примери за инвестиции в градска среда чрез финансов инструмент.

- Предвиждат ли се нови възможности за финансиране?

- Да. Европейската комисия обмисля да разреши финансиране и на компании от отбранителната индустрия, които разработват иновативни решения. Това отваря възможност и за България - например производство на дронове и технологии, свързани с отбраната.

Други от Интервюта

Доц. Николай Димитров: Обществото харесва хората в униформа - тя е символ на статус, власт и увереност при кризи

Политикът трябва да убеждава хората, че е компетентен – човекът с пагон вече е с такъв сертификат и избирателят го търси, особено в моменти на несигурност По света вярват най-много на армията

Жени Живкова: Внучката Елеонор ми дава страхотна емоция и енергия

На 1 юни отново правим асамблея "Знаме на мира" На 1 юни Жени Живкова отново ще направи детска асамблея "Знаме на мира". Инициативата е създадена през 1979 г

Йоанна Елми: Живеем в най-голямата революция от Просвещението насам

Днес с активност или с апатия градим нов свят, казва българката, номинирана за голяма литературна награда в Русия Йоанна Елми е писател и журналист, а дебютният й роман "Направени от вина" е

Крум Зарков: Ще се вдигне нов бунт на онеправданите, ако ПБ запази тези данъци

Опасна илюзия е, че без демонтаж на икономическия модел ще се преодолеят неравенствата, казва председателят на БСП Крум Зарков Още акценти от интервюто: С бюджета трябва да се предприемат мерки за

Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа

На гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев, но това го изправя пред два риска, казва медийният експерт Никога не допускам като преподавател директни

>