Лувърът излага 35 000 творби, застраховката само на Джокондата е 870 милиона евро
Колекциите му обхващат от епохите на древните цивилизации - гипетска, древногръцка, римска и етруска, до средата на XIX в.
Най-големият и най-посещаваният музей в света - парижкият Лувър, притежава колекция от 480 000 произведения на изкуството, от които на показ едновременно са изложени 35 000. Колекциите му обхващат от епохите на древните цивилизации - египетска, древногръцка, римска и етруска, до средата на XIX в., и включват картини, скулптури и декоративно изкуство.
За безспорно най-ценното притежание на музея е призната “Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. На практика заради своята уникалност картината няма как да бъде оценена, но някаква представа за стойността ѝ дава застраховката от 870 000 000 евро. “Джокондата” привлича тълпи от посетители, затова е поставена под бронирано стъкло и зад бариера.
Скулптурата на крилатата “Победа от Самотраки” е смятана за едно от най-великите произведения на елинистичната епоха. Височината на статуята, в която има много енергия и движение, е 2,75 м, а заедно с постамента достига 5,12 м. Стойността на “Нике” е огромна, но тя много
трудно може да бъде открадната, защото тежи около 30 тона
Крадците биха се озорили и с безръкото съвършенство “Венера Милоска”, която също е в топ 10 на големите съкровища на Лувъра. Ако можеше да бъде продаден, този символ на античната красота сам по себе си би струвал стотици милиони евро. Вдъхновение за сюрреалистите, високата 204 см статуя тежи 1 тон, значително по-малко от “Нике”, но достатъчно, за да разубеди злосторниците.
Другата много високо оценена картина е “Коронясването на Наполеон I” на Жак-Луи Давид. Със своите 10 м дължина и 6 м височина това монументално произведение олицетворява едновременно излишествата на императорската власт и артистичните амбиции на XIX в. За да бъде изнесено обаче, ще е нужен поне тир.
Бижутата на френската корона, които станаха обект на грабежа на 19 октомври 2025 г., също са сред големите съкровища на музея. В галерия “Аполон” са приютени оцелелите скъпоценности от епохите на монархията и империята. В Лувъра днес се съхраняват запазените скъпоценности от времето на Франсоа I през XVI в. до царуването на Наполеон III през XIX в. Досега те бяха 23, вече останаха 15.
През годините се е случвало със скъпоценностите да бъдат финансирани войни, били са плячкосани по време на Революцията и голяма част от тях са били продадени през 1887 г. от Третата република, за да се отбележи символично разривът с юлската монархия и империята. За щастие, в хода на историята, а и при сегашния обир оцелява най-известният и ценен диамант в колекцията - “Регентът”, който се смята за най-чистия в света. Той е оценен на $ 53 млн., но се предполага, че бандата не го е пипнала, защото е смятан за прокълнат.
8-те отмъкнати бижута са носени от кралица Ортанс, дъщеря на любимата жена на Наполеон Бонапарт Жозефин и съпруга на брат му Луи, от кралица Мария-Амелия, съпруга на последния френски крал Луи-Филип, от императрица Мария-Луиза, втората съпруга на Наполеон Бонапарт, както и от императрица Евгения, съпругата на Наполеон III. Съкровищата на френската корона действително са най-апетитни за бандитите заради изобилието от скъпоценни камъни, от които са изработени. Смята се, че от всички отмъкнати бижута най-ценна е тиарата на императрица Евгения, на която
има 212 перли и 1999 диаманта
На фона на огромния брой безценни творения, които съхранява, прочутият музей, който в последните години демонстрира все повече следи на материален упадък и липса на достатъчно средства за поддръжка, има сериозни проблеми със сигурността. Крилото “Денон”, където се намира галерия “Аполон”, в която стана обирът, е зле екипирано с камери за наблюдение - една трета от залите не разполагат с тях. Същото е положението и в крилото “Ришельо”, където в три четвърти от залите има “мъртви ъгли” без никакво видеонаблюдение. За 5 години музеят се е сдобил само със 138 такива камери, което е незначително, като се има предвид огромната му площ. Охранителната система срещу пожари пък остава недовършена от 2010 г. насам. Случва се зали да бъдат затваряни за посещение заради липса на достатъчно персонал.
Лансираният през януари проект “Лувър ренесанс” има за цел именно да подобри охраната в музея, което вероятно сега ще се ускори като изпълнение, макар и на принципа “След дъжд качулка”.