Триумфът на българската армия при Русокастро на 18 юли 1332 г.
Ден преди Димитровден, когато ще навършват 840 години от въстанието срещу византийската власт на братята Петър и Асен, нека си спомним за още едно позабравено събитие от средновековната българска история. Ато е съдбоносно за XIV в. и отбелязва възхода на една от най-великите личности от епохата – цар Иван Александър Асен. Първата негова работа след като стъпва на престола в Търновград през 1331 г.,Въпреки проявената смелост в края на краищата ромеите рухват и побягват към портата на крепостта. Никифор Григора описва паническото им отстъпление и техния ужас, когато намират заключена вратата на крепостта. Гражданите не ги пускат, защото „...видели тяхното поражение и в същото време се страхували от Александър." Така ромейските войници са принудени да атакуват собствената си крепост и същевременно да се бранят от преследващите ги българи. Те влизат вътре едва след като разбиват портата на твърдината.
Византийците успяват криво-ляво да поправят и залостят портата. После обаче българите обсаждат крепостта, а тя въобще не е подготвена за блокадата. Вътре „...нямало фураж за впрегатния добитък, нямало кладенци, нито пък друга вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване. Не можели да отворят и портата, понеже наоколо били разположени многобройни врагове, а ромейските граници били далече."
Ситуацията се изясни в голяма степен, след като в последните години воденият от д-р Милен Николов археологически екип разкриват усилено средновековния Русокастро. Останките й се намират в скалистата местност „Рускин камък" край едноименното днешно село в община Камено, Бургаска област. Твърдината е изградена още през V в., но става особено важна през ХІV в., когато от стратегическата височина се контролирала границата между България и Византия.
Вече е проучена портата, за която става дума в съчинението на Никифор Григора. Тя е сложно фортификационно съоръжение, представляващо на практика самостоятелно укрепление (барбакан). Входът е широк 2.2 м и, а в дълбочина се е развивал на близо 4 м. От двете страни е пазен от неголеми правоъгълни бастиони и във височина може би се е издигала надвратна кула. Портата е била двойна, като между двете врати е падала здрава желязна решетка (катаракта). Особено масивна е била външната двукрила врата, залоствана с дебели греди, прибирани встрани в дълбоки канали. Днес може да си представим колко трудности са срещнали ромеите при опитите да я разбият.
Археолозите правят и друго важно откритие – таен укрепен проход за водоснабдяване на крепостта от Русокастренска река. Той е с дължина около 65 м. и е скрит в естествено ждрело между скалните масиви. Представлява висока 2.5 м и дебела 4 м стена със скрита във вътрешността ходова пътека. Проходът стига до реката, където е изградена правоъгълна кула с цистерна в нея и целогодишен постоянен дебит. Сведението на Никифор Григора ясно показва, че българите са успели да прекъснат водоснабдяването в Русокастро, което е довело до смъртта на мнозина от ранените и изтощение на оцелелите ромеи.
Привечер на 18 юли 1332 г. гордият император Андроник ІІІ Палеолог най-сетне е принуден да моли за мир. Ромеите нямат никаква възможност да задържат завладените земи и градове между поречието на Тунджа и Черно море и ги връщат безропотно. А, по думите на Никифор Григора, Иван Александър нравоучително се обърнал към унизения василевс: „Годината, казвал той, има четири годишни времена и за малко време могат да станат големи промени."