Как преходът ни раздели на “спестовници” и “живеещи с кредити”
По-възрастните, преживели 1990-те, трупат депозити, младите задлъжняват
Зад данните за увеличаването на кредитите и депозитите, а и на потреблението у нас се крие интересен феномен: голямата поколенческа разлика по отношението към парите.
По-възрастните хора у нас, които сега са над 40 г., са големи спестовници. Те имат “поколенческа травма”, защото са преживели много беди през 90-те години. Затова са доста по-консервативни, държат парите си в банки на депозити. Това пък ги поставя пред дилема, защото парите в банките носят нулеви лихви.
По-младите хора не са обременени с катаклизмите от 90-те години. Затова са много по-склонни да харчат, което си има и негативи. Но другото положително е, че са по-отворени към инвестирането, тоест към
по-рискови активи, които носят и по-висока доходност
А хората, които рискуват и инвестират, увеличават по-бързо богатството.
Преди 1989 г., когато завършиш училище или университет, нещата бяха предначертани - започваш работа, трудиш се до пенсия, а в някакъв момент си купуваш жилище и го изплащаш. След като започна преходът обаче,
цялата отговорност за нашите лични финанси,
за това дали ще живеем добре или не, стана наша собствена.
Поколението, в което ние израснахме, в началото на 90-те години, преживя падането на предишния строй, купонна система, магазините бяха празни, финансовите пирамиди, хиперинфлацията в периода 1996-1997 година. Това всъщност доведе до въвеждането на валутния борд в България, който ще бъде заменен от еврозоната през следващата година.
За родените след началото на новия век предизвикателствата са други. Жилищата стават много по-скъпи, защото допреди 10-15 години дори нямаше развит пазар на жилищни имоти в големите градове. И беше сравнително лесно човек да си купи имот или да живее няколко години под наем и след това да си купи апартамент с кредит. Но в годините особено след пандемията цените станаха много високи и все по-трудно е да си купи човек имот, въпреки че лихвите са ниски.
Младите предпочитат да живеят под наем и едва когато вече са финансово стабилни, да си купят жилище,
да създават семейство. Това от своя страна води до друго предизвикателство - сравнително късно се раждат деца.
В някои отношения се доближаваме до Западна Европа и САЩ, главно по това да теглим кредити. Последните години задлъжняваме и не само за жилища, а за потребителски цели, както и с бързи кредити. По отношение на жилищата обаче все още културата ни е на хора от Южна Европа, от Балканите и предпочитаме да си купим собствен дом и ние да го притежаваме.