Любомир Канов, психиатър: Трябва ли горили да пазят хората в мола от побеснели младежи с ножове
- Екраните водят до инфантилизиране и безчувственост, но как да откъснеш младеж от тази зависимост – ще има гняв като при абстиненция
- Трябват ни практики към зависими от други държави - българският ученик е по-труден за озаптяване с правила и закони
- Гледането на филми с насилие провокира у тийнейджъри жестокост към другия
- Общуването на младите през социалните мрежи им омръзва затова ще го изоставят в полза на нещо друго
- Абсолютно е сигурно, че изкуствен интелект ще влезе в живота ни трайно
- Това просто е бъдещето и съпротивата срещу него е равностойна на това сами да си правим обувките или да възвърнем старите занаяти, за да запазим, така да се каже, човешкото в нас
- 15-годишен загуби живота си в мол, прободен с нож в сърцето от връстник. Какво допринася това да се случи, г-н Канов?
- Аз бих го нарекъл морална анестезия. Безчувственост към болките на другия. Пълно безразличие към живота на това момче и прекалено много гледане на филми, където нараняването, убийството и жестокостта са нещо като пуканки за забавление.
Изниква въпросът дали в един мол трябва да има горили, които да пазят посетителите от подобни изстъпления. Тези убийства говорят за силен спад в уважението към другия и отсъствие на цивилизованост и самоконтрол. В някакъв смисъл е диагноза на обществото като цяло.
- В последно време се надига вълна срещу социалните мрежи и дигиталната пристрастеност - отнема щастието и спокойствието на младите, влияе негативно на психиката им, твърдят психолози. Толкова голяма ли е вредата?
- Както при всяка зависимост, проблемът е в степента, до която един млад човек може да стигне. Не всички са еднакво склонни към зависимост и не за всекиго вредата е една и съща.
По принцип неукрепналият млад мозък, който тепърва се развива, създава своите невронни връзки и картина на света. Без съмнение ефектът от престоя в социалните мрежи може да бъде унищожителен. Подобно на онзи герой на филм, който цял живот е живял в една стая като прислужник, а в един момент остава сам да живее в тази къща и смята, че светът може да бъде изключен с дистанционното.
Екранната картина на света в мозъка на младия човек може да замести реалната с нейните взаимоотношения, емоции, смисъл, подсмисъл, нюанси и прочее. Така се превръща в своеобразна анестезия във възприемането на света. Той се превръща в нещо като електронна игра, в която хората и различни екзотични животни и създания може да бъдат застрелвани с лазерен лъч на екрана. Това води до инфантилизиране на емоционалния живот, до недоразвита емпатия и истински емоционални отношения, които точно в тази възраст са изключително важни за оформяне на личността.
- Тъкмо тази е причината образователният министър Красимир Вълчев да предложи дебат дали социалните мрежи за деца до 15 години да бъдат забранени, следвайки впрочем световна тенденция. Осъществима ли е обаче такава забрана?
- Много трудно е да бъде откъснат един юноша от тези зависимости. Както при почти всички има период на абстиненция, тоест на отнемане. И тя протича като при алкохолик, който започва да трепери, да се чувства тревожен и да му е некомфортно, когато му отнемеш алкохола. По подобен начин зависим юноша, на когото му отнемат телефона, може да изпадне в криза. Ще има пристъпи на гняв, на недоволство, на бунт, на протест и може да направи живота на своите родители и учители ад, ако тези електронни устройства, айфони и джиесеми не са допускани в класната стая.
Осъществяването на такъв контрол у дома обаче ще е далече по-трудно и тези деца ще продължават с часове да живеят в социалните мрежи и в електронна среда.
- А забраната за джиесеми в училище? Тя вече е въведена частично по места и дава добри резултати - децата повишават успеха си. Това не е ли все пак стъпка напред?
- Частична забрана на джиесеми в училище според мен е напълно възможна - все пак има някакъв контрол върху прекомерната употреба на тези устройства. Но ако стане пълна забрана и задълго, ще е почти толкова трудно, колкото да се забрани на учениците пушенето на цигари, които и сега може да ги видите в междучасията срещу вратите на училищата. Или на вайповете или райския газ - това са адиктивни поведения, които не е лесно да се изкоренят, но си струва усилията. Аз лично мисля, че може да се вземат практики с доказан ефект от други държави. Като, разбира се, имаме предвид, че българският ученик е доста по-труден за озаптяване чрез правила и закони.
- Сигурно сте виждали седнали един до друг в парка младежи, а си говорят през джиесемите, през мрежата. Или други, които страдат, ако останат без устройството си и достъп до интернет, защото това ги изолира от социалния кръг, в който се движат. Не е ли такава забрана предварително обречена на неуспех заради вече наложена от социалните медии промяна в общуването на всички ни?
- Този начин на общуване се налага и това е бъдещето в много голяма степен. И не би било така, ако в него не се съдържат и позитивни моменти. Защото, макар привидно да са откъснати, тези хора са постоянно във връзка с други. При това общуването няма толкова натрапчив характер, както при личното общуване, когато ти се налага да си говориш лице в лице или по джиесема с човек, който не ти е особено приятен. Но ти се налага да го изтърпиш.
Докато в мрежите контактите са рационализирани - участващите ограничават времето и хората, с които общуват, което не е точно откъсване от социума, а е промяна на начина, по който общуваме с него.
Абсолютно е сигурно, че в нашите утрешни взаимоотношения ще влезе изкуствен интелект с неговите невъобразими възможности за информация, услуги и помощ в различни наши дейности. Това е просто бъдещето и съпротивата срещу него е равностойна на това сами да си правим обувките или да възвърнем старите занаяти, за да запазим, така да се каже, човешкото в нас.
Обратен път обаче няма. И може би самото общество ще намери форми, през които да ограничи щетата върху хората, особено младите и техните характери.
Нека вярваме, че човечеството върви не само към лошо, но и се самоусъвършенства по пътя си напред.
- Как обаче да се осъществяват санкции и регулации в мрежата, когато там откровено и грубо показват агресия и жестокост към животни, подтикват непораснали деца към опасни предизвикателства - скачане от влак, снимки от високо?
- Без съмнение светкавичната скорост, с която се разпространява всяко съдържание и информация, прави тези явления масови с много голяма бързина, лошия пример - също. В миналото също имаше немалко такива прояви, но те оставаха неизвестни. Спомням си, че когато бях дете, с приятели сме хвърляли котка с парашут от балкон. Но се приземи успешно и нищо ѝ нямаше. Въпросът е, че този случай не беше в социални мрежи, които със сигурност биха умножили ефекта върху много повече хора за единици време.
Все си мисля, че лошото не бива да се преувеличава до катастрофалност - монетата винаги има две страни, нали?
- Според вас навлизането на изкуствения интелект носи ли негативи?
- Вредата може да дойде от възможностите на технологията да се разпространяват например синтезирани от изкуствен интелект образи, видеа и цели сюжети с участие на нашите лица, преработени по електронен път. А тогава способността да разграничаваме реално от нереално ще бъде поставена на много жестоко изпитание. Много голяма част от хората няма да могат да издържат това изпитание. И това носи много голям риск, който злонамерени хора биха използвали. Там лежи голямото предизвикателство.
- Вярвате ли, че социалните мрежи вървят към изчезване - до този извод стига в анализ Financial Times, който се опира на проучване сред 250 000 души от 50 държави? В него пише, че от 2022 г. делът на хората, които прекарват време в социалните мрежи, спада с 10% и сред тях най-много са младите. Социалните мрежи отдавна били престанали да бъдат социални и се превърнали в инструменти за пасивно превъртане между скуката и тревожността.
- Определено вярвам в това наблюдение. Просто този начин на общуване сред младите се изхабява, омръзва и те го изоставят в полза на нещо друго. Младите винаги са били начало на иновациите и на търсенето.
А тези социални платформи впрочем се превърнаха за доста години в средство за политическо въздействие в една или друга посока върху огромни маси хора. Включително TikTok, Instagram, Twitter, който се превърна в X. А Facebook вече е за лели, баби и дядовци.
Светът обаче върви напред и ще се променя. Не всичко трябва да се посреща със страхове, а по-скоро с непредубеденост и ясен разсъдък.
CV
Роден е на 29 октомври 1944 г. в Банкя
Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София
Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково ив Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е съден за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в старозагорския затвор
Eмигрира в Канада през 1984 г. После работи като психиатър в Хюстън и в Ню Йорк
След 1989 г. известно време произвежда вино от наследствените си лозя. Неговата марка печели международни награди