Адриан Николов: Поне стотина общини трябва да се слеят с по-големи. Това ще освободи кадри за частния бизнес
Сега държавата е по-щедър работодател от частника в 226 от общо 265 района на България, казва изследователят от ИПИ
- Господин Николов, Институтът за пазарна икономика оповести наскоро ваше изследване за ръста на реалните заплати за последните 10 г. Наистина ли те се вдигат двойно за този период, и то дори като приспаднем ръста на цените?
- Доколкото можем да вярваме на измерванията на средните заплати по сектори и региони, съчетани с тези за динамиката на цените – а ние можем - да, това е истинската оценка за промяната в реалните доходи.
Ако на мнозина тази оценка на подобряването на стандарта на живот се струва нереалистична, е заради дългия период на плавно подобрение. Когато има 10-15% увеличение всяка година, то не се усеща толкова ясно. Но когато годините се натрупат, промените всъщност са големи.
От друга страна, е съсредоточаването на инфлацията в края на периода, който разглеждаме. Между 2015 и 2020 г. имаше много слабо покачване на цените, съчетано с бърз ръст на дохода.
През 2021-2023 г. обаче инфлацията се ускори рязко и до днес остава над здравословните равнища – голяма част от общото малко над 40% увеличение на цените за десетгодишния период е в рамките на тези няколко години. Такъв шок неизменно създава усещане за обедняване дори когато то реално отсъства.
Голямото неравенство в дохода също добавя към този ефект. И разликите между номиналните заплати между отраслите са в пъти, между областите – до два пъти. Това води до усещане за бедност, когато работещите в по-нископлатени сектори се сравняват със стандарта на тези във високоплатените, въпреки че подобренията са налице при всички.
- А защо в отрасли, в които традиционно преобладава публичният сектор, реалният ръст на заплатите напоследък е по-голям, отколкото в тези, които все пак произвеждат далеч по-голям БВП?
- Причините са поне две. От една страна, тук се занимаваме с индексиране – сравнение спрямо база, която игнорира началните позиции. С други думи, един нископлатен сектор, който е постигнал голямо подобрение през последните 10 г., ще покаже по-голям ръст от един високопроизводителен, който е имал високи заплати още през 2015 г.
Такъв пример е образованието, където заради целенасочените мерки заплатите на учителите бяха повишени ударно в края на миналото десетилетие. Номиналните заплати и покупателната способност на учителите остават отчетливо по-ниски от тези на IT работниците, да речем, но относителното им подобрение през последните 10 г. е по-високо. Тоест жизненият стандарт на преподавателите се е подобрил повече от този на програмистите.
От друга страна, промените в заплатите в обществената сфера са пряко свързани с политически решения и с бюджетния процес. Което означава, че ръст може да има и там, където липсва насрещно повишаване на производителността на труда, както е в частния сектор.
Пример за такива решения е обвързването на заплати с различни макроиндикатори, най-често средната заплата, заради които имаме и такова разширяване на разходите за персонал в последните държавни бюджети.
- Каква е динамиката на реалните заплати в публичните сектори, свързани с отбраната и сигурността например? При съставянето на настоящия бюджет управляващите не се вслушаха в призивите да обуздаят малко вдигането на възнагражденията и вероятно тези сектори са с много голям ръст.
- Статистиката не позволява такова сравнимо задълбаване, уви. Знаем какво се е случило на ниво "Държавно управление", но и само на това равнище ръстът от 2022-а насам е значителен.
Можем да съдим обаче по повишенията на бюджетите на съответните министерства – номинално има 30% ръст на разходите за персонал в отб раната, около 50% в МВР.
Интересно ще е впрочем да видим как са разбити тези увеличения между редовите полицаи и военни и съответния ръководен кадър, но за съжаление, подобен фокус е труден на този етап.
Ако управляващите са склонни да преследват по-умерена фискална политика и консолидация през следващите години, вероятно ще трябва да видим едно отчетливо успокояване на тези повишения.
- Вероятно в България има много общини, в които държавата е по-голям и по-щедър работодател, отколкото който и да е частник. Кои са те и от какво идва тази финансова мощ, не изкривява ли тя пазара на труда?
- По-голям работодател е в 46 от 265-те общини, но по-щедър – в цели 226. Най-често в тази силно нежелана позиция са малките, отдалечени и икономически по-слаби общини.
Причините са ясни – от една страна, чисто демографски, тъй като малките и бедни райони се обезлюдяват и застаряват най-бързо. Същевременно това са и райони, които по-трудно привличат инвестиции, което прави експанзията на частната заетост много трудна.
Изкривяванията са очевидни – когато публичният сектор в малката община дава много по-високи заплати, то за малкото останал там частен бизнес е много трудно да привлече добрите и образовани работници, а потенциалните нови инвеститори са отблъснати от тази липса на кадри.
Остава открит и въпросът дали на държавна работа тези работници постигат потенциала си за производителност, който биха имали в частния сектор.
- У нас от дълги години се дебатира административната реформа, но с последните демографски данни май се налага вече и да се действа. Вие как виждате свиването на чиновническата армия в селища, които очевидно нямат статут на град, нито на самостоятелна община?
- Решителното действие би било рязко съкращаване в броя на общините – на демографски критерий, но отчитайки пределите на административния капацитет, географските особености и реалните потребности на населението от публични услуги.
Това би довело – по груба оценка, тъй като не сме правили задълбочен и подробен анализ, на сливането на поне стотина общини със съседни по-големи и икономически жизнеспособни.
Желан страничен ефект от оптимизирането на местната власт ще е освобождаването на трудов ресурс. Той може да даде глътка въздух на бизнеса, който изпитва все по-големи затруднения в намирането на работници.
"План минимум" би било споделянето на административни функции между няколко общини, където натоварването е ниско. Което би намалило броя на работещите в тях в някаква степен, но за мен това би отложило и дори заменило истинската административна реформа.
CV
Роден е на 28 август 1990 г. в София
Завършил е НГДЕК “Константин-Кирил Философ”
Висшето си образование е получил във Варшавския университет. Има магистратура по сравнителна политология от Университета в Тарту, Естония
Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество
От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика