След 2 години прескачаме 70% от стандарта на средния европеец
София създава над 40% от добавената стойност в икономиката
България бележи устойчив напредък през последните 25 години. БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз през 1999 г. до 44% през 2010 г. и 66% през 2024 г., пише в анализ на Института за пазарна икономика.
България постепенно догонва средните нива за държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като почти всички нови страни членки от региона са в диапазона 75-90% от средното за ЕС. Процесът на икономическо сближаване е следствие от поддържането на макроикономическа стабилност и устойчиво по-високия икономически растеж в България спрямо средния за ЕС.
Очакванията на ИПИ са, че през 2027 г. България ще прескочи границата от 70% от средното ниво за ЕС. Регионалните различия обаче остават дълбоки. Докато
София достига над 130% от средното за ЕС - сходно ниво на икономическо развитие с други столици от района на ЦИЕ - останалата част от страната е заключена в рамките на 30-60% от средното за ЕС.
Европа премина през три периода на отрицателен икономически растеж през последните 25 години.
Първият е в рамките на глобалната финансова криза (2008-2009 г.), вторият е като следствие от дълговата криза в Европа (2012-2013 г.) и третият е предизвикан от пандемията и социалните ограничения (2020 г.).
Икономиката на България следва общата динамика на големите европейски
икономики,
като изпадна в рецесия три пъти за последните 25 години – в същите три периода, макар и с различни характеристики като дълбочина и продължителност на рецесията и последвалото възстановяване.
Въпреки тези епизоди на икономически спад през последните повече от две десетилетия България почти неизменно е на пътя на икономическия растеж и конвергенцията.
Към средата на 2025 г. икономическият растеж в България достига 3,4% спрямо 1,4% средно за ЕС. На прага на еврозоната България остава с по-висок растеж и продължава да догонва страните от Централна и Източна Европа. Икономическият растеж през последните две години е движен най-вече от ръста на потреблението, подкрепено от високия ръст на възнагражденията и рекордите в ипотечното кредитиране.
Инвестиционната активност обаче остава по-ниска спрямо успешните примери в района на ЦИЕ, което означава, че са необходими концентрирани усилия, в т.ч. от местните власти, за развитие на индустриалната база и провокиране на инвестиции във високотехнологични производства и интензивни на знание услуги.
Развитието на България продължава да се характеризира с устойчиви регионални различия.
Южните райони, в т.ч. и столицата София, концентрират около две трети от населението, близо три четвърти от работната сила и над три четвърти от създадената брутна добавена стойност.
София създава над 40% от брутната добавена стойност общо в икономиката, като 80% от показателите на дигиталния сектор се дължат на нея.
Доминиращата роля на столицата е допълвана от изпреварващото развитие на южните райони, провокирано от по-добрата транспортна и индустриална свързаност. Въпреки подема на вторичните икономически центрове, в т.ч. обръщането на демографските тенденции след пандемията, големите предизвикателства пред регионалното развитие остават в сила.
Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024 г., пише още в анализа на ИПИ.
Демографските тенденции, съчетани с необходимостта малките общини да поддържат пълноценни административни функции и да изпълняват всички задължения на местната власт независимо от това какво население обслужват, водят до това, че в много от тях държавата/общината се е превърнала в най-големия работодател. В 46 общини повече от половината от работещите са наети в обществения сектор.