Чл.-кор. Евелина Славчева: Учените от БАН наблюдават и прогнозират бедствия като в Елените, дано вече не остава само по папките
Имаме договори с чуждестранни компании, докато във връзките си с българския бизнес все още сме в етапа на прохождането, казва председателката на БАН
Още акценти от интервюто:
- Направихме картографирания, изчисления, нека ни търсят за превенция. И движенията на цените анализираме
- Няколко министерства редовно ни възлагат проучвания, понякога го правим безвъзмездно
- Възрастните ни академици и член-кореспонденти сами си гласуват по-ниски от полагаемите им се доходи, а са да̀ли много
- Чл.-кор. Славчева, оглавихте БАН миналата година. Какво се промени оттогава и свикнаха ли учените с това, че вече ги ръководи жена?
- Винаги съм казвала, че резки промени няма да има, защото БАН е институция, която много държи на традициите. И всички добри практики се продължават, но разбира се, всеки председател трябва да внесе и нещо ново, и малко нова енергия в работата.
Това, че съм жена, никога не е било акцент за мен. Достатъчно беше разисквано при избора, след това колегите ме преценяват - надявам се, като професионалист и председател, който има за цел основно да обедини все повече институтите.
Наскоро имахме изнесено заседание на съвета на директорите и там стана ясно, че общите проблеми и общите постижения са това, което откроява академията и я прави силна.
- Цените хвръкнаха, връхлитат ни природни бедствия - през лятото пожарите, сега потопи. Преди това пък студената пролет съсипа овошки. Могат ли учените да помогнат, имате ли проекти, които работят за различни превенции и за по-добра екосреда?
- Това е тема, която ни вълнува най-напред като членове на това общество, тревогата ни е обща. Но разбира се, от нас се очакват и решения. Ние имаме направление, свързано с рисковете, които природата ни поднася. Наскоро завърши националната научна програма “Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия”. БАН водеше, но програмата е съвместна с университетите и обединява експертния потенциал в тази област. Беше част от националните научни програми, които финансира Министерството на образованието и науката.
В отчетите, които предадохме, се съдържат важни изводи - резултат от извършени картографирания, от изградени системи за прогнозиране и наблюдение и редица други индикатори, които бяха заложени и които са изпълнени. Много бих искала това да не остане само като отчет, предаден в министерството, а държавата да се справя с наша помощ и да ни търси винаги, когато има такъв проблем. Знаете - при трагедията в Елените се разбра, че екип от Софийския университет и наши учени са направили много детайлни изчисления. Потърсиха ни от МОН.
Сигурна съм, че ще се обърне внимание на това, което правят учените, но е добре да става превантивно. В моменти, в които има колебания, да се обръщат към научната експертиза. Тя в 99,9% от случаите е обективна.
Имаме проекти с институтите на Селскостопанската академия. Там вече навлизат и космически технологии за наблюдение, за прогнозиране. Възможностите са много. Имаме сътрудничество, имаме проекти и това, което е нужно, е малко повече внимание от страна на управляващите.
- За Елените какво точно им казахте?
- Направили са сериозни проучвания и изчисления. Има проблем не само с това, че строителството е направено на неподходящо място, но и че системата, която все пак е била изградена, за да предотвратява - може би не чак толкова мащабни ситуации - е била нефункционираща, запушена. Оттам нещата са станали непоправими.
- А за еврото имате ли с какво да помогнете?
- Нашият институт за икономически изследвания още отпреди 3 г. събира данни, анализи, предоставя ги на държавата. През последните няколко месеца ежедневна статистика събира данни за увеличаването на цените, за това накъде се движат те и изобщо как се отразяват на населението. Предоставяме тези анализи.
- Колко често държавата търси вашата експертиза?
- Никога не е достатъчно. Министерствата, които са свързани с демографията, със социалните проблеми, с екологията използват възможността за директно възлагане на проучвания и задачи към академията. В момента текат 3-4 такива разработки на БАН. Понякога за това ни се заплаща, понякога го правим безвъзмездно. За Министерството на електронното управление направихме консултация във връзка със Стратегията за дигитализация. За демографията традиционно даваме информация.
Има добри практики, но имаме капацитет и за повече - за градската среда, за проучванията за транспорта, за водите, за подземните богатства.
- Можете ли да посочите финансовите измерения на сътрудничеството на БАН с българския бизнес и какъв е приносът му за икономиката?
- Бюджетът на академията се формира от няколко източника и един от тях са привлечени средства с бизнеса и по международни програми. Средствата, които получаваме от българския бизнес, са най-ниски в сравнение с другите ни странични източници. Имаме договори с чуждестранни компании, а с българския бизнес имаме някои традиционни връзки, но все още сме в етапа на прохождане. И много се надявам в тази фаза на развитие на центровете и на програмите, които Министерството на иновациите и растежа отпусна за малки ваучери за средни и малки предприятия, да започне наистина активна връзка между нас.
- А каква е активността на нашите учени в международните проекти?
- Активността на академията не е малка, но бях учудена, че има разлики между отделните институти. Някои традиционно кандидатстват и печелят проекти. Други също са много добри - с много добра наукометрия, с вътрешни проекти, но някак си странят от европейските средства. Ще създадем специализирано звено към международния ни отдел, което да подпомага методично подготовката на такива проекти и отчитането им, включително и във финансовата част. Те наистина са доста сложни. Договорите са по стотина страници и колегите, които са достатъчно ангажирани, си казват: “Това сега ще ми отнеме много време”. Ако създадем такова звено, ще ги облекчим и ще се повиши успеваемостта.
- 57 членове на БАН влязоха в топ 2% на учените в света в тазгодишната Станфордска класация. Какво означава това?
- Макар и не единственото, това е едно мерило за нивото на българската наука. Статистиката в науката е нещо, което някои оспорват, но така или иначе това са критериите, по които нашата работа се оценява - брой публикации, цитати, конкуренция с останалите страни. Смятам, че това за малка България е изключително добър резултат. Сред тези членове има академици, член-кореспонденти на БАН, които основно работят в университетите, но така или иначе те са част от академичната общност и ние се гордеем с техните постижения. Има нарастване в сравнение с предходна година, така че това е добър знак.
- Успявате ли да задържите младите да правят наука у нас? Станаха ли по-атрактивни съобщенията, с които се обявявят позиции за докторанти в сайтовете на институтите?
- Не бих казала, че сме постигнали това, което искам. Сега се стремим да направим сайтовете на институтите с обща подложка, така че да се вижда принадлежността им към академията, да бъдат структурирани по сходен начин, да бъде по-лесен достъпът за публиката до тях и определено да има рубрика за докторанти. Още работим по въпроса. Но има известно увеличаване на кандидатите за докторанти. Има значение и фактът, че се повишават докторантските стипендии. Реализацията на докторантите обаче е също важен въпрос. Например имахме проблем с настаняването на наши млади учени в общежитията - там приоритет са студентите. Разбираме това, обаче тези студенти, за да станат докторанти и учени, трябва да имат някаква перспектива, да видят как се отнася държавата и към тях. Нашите хора бяха в един от блоковете, където винаги сме имали определен брой помещения, но договорите им бяха прекратени с неубедителни за нас обяснения и не беше предложено никакво решение за младите хора от БАН.
Затова много активно работим по изработването на проект за изграждане на наше собствено общежитие. Имаме терени, но ще ни трябват средства от държавата, за да го направим и да решим този въпрос веднъж завинаги.
- Учените от БАН са хора със самочувствие заради професионалните си качества и успехи, отговарят ли възнагражденията им на тяхната тежест и експертиза? Преди година казахте, че не се срамуват от заплатите си, но гордеят ли се вече?
- До гордост не сме стигнали. Все още сме на етапа, в който не се срамуваме, но в момента се правят прогнозите за следващия бюджет. Представили сме нашите потребности пред МОН, каквато е процедурата, след това ще стигне до финансовото министерство.
Имаме нужда от увеличение на бюджета, защото отново скочиха заплатите на асистентите - най-ниската академична длъжност, и ние трябва да направим разлики между отделните академични длъжности, които да не са унизителни за професорите например. А това изисква допълнителен ресурс.
Друг проблем са средствата, които се отделят за допълнителните възнаграждения на академиците и член-кореспондентите, които са пенсионери и не работят. Това, което ни отпуска държавата, е на отделен ред в нашия бюджет, но е недостатъчно, за да покрива актуализацията на тези средства. Това е голям проблем, защото ние вземаме допълнителни средства от общия бюджет на БАН, но не можем да отделим толкова, че да компенсираме разликите. Нашите академици и член-кореспонденти ежегодно си гласуват доброволно да получават по-ниски възнаграждения. Което до известна степен е незаконосъобразно, защото в министерското постановление ясно се казва какво трябва да получават. Ще поискам среща с финансовото министерство, за да поставя този принципен въпрос. На фона на общия бюджет това не е някакво съществвено перо, а става дума за достойни хора от цялата академична общност, които са дали много, и като ръководство се чувстваме неудобно от факта, че не им изплащаме полагащото се. А то не зависи от от нас.
- Колко е средната заплата на учения?
- За администрацията се опитваме да постигнем средна заплата от 2000 лв. При академичния състав е около 3000-3200 лв. Все пак това са хора, които са учили, държавата е вложила в тях много средства, че след това са били докторанти, за което също държавата е вложила много средства, и ние да губим ей така тази инвестиция, е безхаберно.
- Когато бяхте избрана начело на академията, казахте, че се чувствате тягостно заради това как се развиват нещата в държавата. Виждате ли промяна?
- Много ми се иска да кажа, че виждам. За съжаление, усещам чувство на омерзение и обида у хората не толкова за икономическото състояние, а за начина, по който общуват помежду си тези, които трябва да дават тон и пример. Много често техните препирни са на лична основа, на език, неприятен за слушане, и в тях хората не виждат защита на собствения си интерес. А когато говориш с всеки от тях поотделно, са едни образовани, културни, мили хора. Това, което се излъчва от пленарната зала обаче, не е добре. Не ни насърчава и не ни дава оптимизъм.