Васко Василев: Никой не е голям - музикантът е такъв, какъвто е бил на последния си концерт
- В София на моста на НДК бе подредена много интересна изложба със снимки от вашия живот, които са придружени с истории, разказани от вас. Кой подбра фотосите?
- Избрахме ги заедно с фотографите Добромир Иванов, Христо Русев и Костадин Кръстев - Коко. Христо пътува с мен в много държави, Добромир пък направи филма за мен и също пътувахме в Япония, Испания, Англия, беше и на коронацията на Чарлз III. Коко ме е снимал за един от първите ми албуми в България. Така че те са мои приятели, с които имам щастието да работя много години.
- Какви емоции ви носят тези кадри?
- Една от снимките ми носи носталгия например. На нея са двама от моите най-добри приятели, които вече ги няма. Развълнувах се, като видях лицата им тук, на моста, и си припомних моментите, в които сме били заедно в Япония. Има кадри с родителите ми, които, разбира се, дойдоха на откриването на изложбата, сантиментални са и запечатаните моменти от концерти, с моята учителка в Москва, от филма “Слънце на детството”... Всички снимки носят емоции.
- Бяхте в България само за няколко часа - за какво друго отделихте време освен за изложбата?
- Да се видя с родителите си, които дойдоха и да ме посрещнат на летището. Да хапна една шопска салата. (Смее се.) Нямах възможност да отделя повече време, защото всеки ден имам ангажименти. На 14 октомври пак ще бъда в София за концерта в зала “Арена 8888 София”. После веднага се връщам в Лондон, след това имам турне в Испания и Япония.
- Бяхте концертмайстор на оркестъра за коронацията на крал Чарлз III. Каква беше емоцията тогава?
- Беше прекрасно, все едно участваш в някакъв филм. Но имаше и смешен момент. Аз живея на около три минути пеша от Уестминстърското абатсво. Вечерта ни предупредиха да не пием вода или кафе, защото има само една тоалетна. А ние трябваше да сме там от 8 сутринта. И това беше една от емоциите (Смее се.)
- Давате ли си сметка колко голям музикант сте?
- Не, никой не е голям. Винаги помня, че един музикант е такъв, какъвто е бил на последния си концерт. Какъвто са го видели хората именно тогава.
- Какъв беше вашият последен концерт?
- Последният беше вчера, утре е друг...
- Успявате ли да почивате?
- Винаги съм казвал, че за мен почивката е смяната. Най-лошото е, когато правиш нещо монотонно или повтаряш. Имам късмет, че в “Ковънт Гардън” не повтаряме една опера повече от 6 пъти. Сменям страните, сменям стила на музика, групите, с които свиря, континентите, които посещавам, и това е много зареждащо.
- Какво подготвяте сега?
- Правим огромен проект за Япония, който се казва “Моята планета” и работим съвместно с няколко от най-големите техни университети. С мен ще пътуват хора от цяла Европа, включително от България. Децата от университетите ще направят дрехите за оркестъра, ще се грижат за звука на концертите, за осветлението, ще се включват във всичко, в което могат, ще има и студенти и в самия оркестър. Програмата е 1 час и включва произведения, свързани със Земята, с природата, а турнето ще бъде през март.
- Къде ще посрещнете коледните и новогодишните празници?
- На Коледа пак ще бъда в Япония, на друго турне, а на Нова година може би ще имам концерт в Полша.
- А кога остава време за семейството?
- Те идват на концертите ми.
- Къде е сега приятелката ви?
- Томо е в Лас Вегас, но се връща тези дни в Англия.
- Спортувате ли нещо?
- На снимките се вижда, че понякога играя голф, тенис, карам и ски.
ИСТОРИИ
- Публиката за мен е единствената причина да искам да се развивам. Не разбирам и не понасям музиканти, които се смятат за повече от xората, които са отишли да ги слушат. Те вредят най-много на достъпността на класическата музика. Тя никога не е била създавана само за елита, а за развлечение и на масовата публика. Moцарт е писал опери за удоволствие, Пучини е бил Андрю Лойд Уебър за тогавашното време, а операта е била мюзикъл. Паганини е бил нещо като Майкъл Джексън, а Карузо е бил тогавашният Франк Синатра.
- Майка ми работеше в Националната onepa. Koгaто не бях на училище, прекарваx цялото си време на работното място. Гледах всички оперни и балетни продукции. Често ходеx и при баща ми във Филхармонията. Знаеx наизуст голям репертоар от музика.
- Помня как веднъж баща ми каза, че трябва да свиря още 10 минути, аз го погледнах, опряx се леко на лъка си и го счупиx нарочно. Той ми заби два шамара, залепи лъка с тиксо и ми го връчи, за да продължа да свиря.
- Няма да забравя първия си концерт в Кралската опера. Никога не бяx виждал толкова голяма опера. Мащабите бяха други, a също и музикантите бяха на най-високо ниво, водени от знаменития диригент сър Джордж Шолти. Почти всичко тогава се снимаше за телевизията, което означаваше, че просто нямаш право на грешки.
- Моята учителка в Москва Майя Самуиловна Глезарова казваше, че aко искам да ме забележат, трябва да съм поне три пьти по-добър от другите: "Ако си само веднъж по-добър, няма да те забележат, ако си два пъти по-добър, ще се направят, че не те забелязват, но ако си три пъти по-добър, няма да имат избор". Никога няма да забравя думите , когато се разделяхме: "Ти вече можеш да свириш на цигулка, можеш да направиш каквото искаш технически на инструмента, но най-важното е да си добър човек в живота".
- Бях вече забелязан от партията (БКП - б.ред.) като надарено дете. Имаx покана за концерт по повод откриването на детска изложба в Дома на техниката на улица "Шипка". Ha рецитала присъства и другарят Тодор Живков. След края на свиренето ми той ме взе на ръце и ме попита какво искам да ми подари. Някой от възрастните зад мен подхвърли: "Апартамент!". Mоже и баща ми да е бил. Направих се, че не съм чул, и казах: "Сладолед!!!". Човекът си удържа обещанието и ми подари голяма истинска кофа, пълна със сладолед. Това за мен беше щастие, което не се забравя.
- Kpaлcката опера имах възможността да съм като в няколко фабрики едновременно. Разнообразието от репертоар, диригенти, певци, балетни танцьори ми даде изключително богатство. Никъде другаде нямаше да мога да получа опит в такъв мащаб. Разполагаx c неповторимата възможност да работя различни артформи в рамките на класическата музика, създадени от XVIII век до днес.
- Постепенно натрупаx опит с изяви в концерти с детския оркестър на Емил Янев. После взех участие и в детската асамблея "Знаме на мира" и привлякох вниманието на медиите, колкото и да бяха оскъдни по онова времe.
- В трети клас направиx първия си самостоятелен запис с оркестъра на Софийската филхармония под диригентството на най-големия по онова време диригент Константин Илиев. Записът стана за два дни в зала "България" без никакви репетиции. След това "Балкантон" издаде плоча с три концерта с мое участие - Моцарт, Баx и Вивалди. Това реално беше и първият ми опит да бъда солист на голям професионален оркестър.