Божидар Божанов: ПП-ДБ сме в конфедеративен режим – всеки си има свой фокус
По моето дело директно ми повдигнаха обвинение, без да ме разпитат - някой твърди, че съм му дал някаква флашка, а не съм, категоричен е съпредседателят на "Да, България"
- При същата прокурорка делото на Бойко Борисов по твърденията на Васил Божков, че му е давал подкуп, бе прекратено, след като го разпитаха и той отрече
- Вотове на недоверие на всеки две седмици, с по 4-5 странички мотиви, никак не звучат убедително
- Каквито и нови машини за гласуване да се купят, и за тях може да се поставят същите съмнения
- С нов закон стимулираме използването на AI в частния сектор, но служителите да не се притесняват, няма да загубят работата си
- Президентът да назначава с указ шефовете на спецслужбите пази баланса между властите
- Г-н Божанов, прокуратурата ви повдигна обвинение, че като министър на електронното управление сте нарушили правилата за обществени поръчки. Притеснявате ли се от делото по обвиненията за оказан от вас политически натиск върху Александър Йоловски?
- Не се притеснявам - затова си дадох имунитета веднага щом беше поискан и оттогава призовавам за бързо, обективно и всестранно разследване. Вярвам, че българският съд ще установи истината.
Но тук трябва да отбележим нещо любопитно - по моето дело прокурор е Марина Ненкова, същата, която е прокурор и по делото за твърденията на Васил Божков, че е давал подкуп на Владислав Горанов и Бойко Борисов. По моето дело аз не съм разпитан, а директно ми е повдигнато обвинение, защото някой твърди, че съм му дал някаква флашка - а не съм. По делото на Бойко Борисов, при същия прокурор, Борисов е разпитан, но е отрекъл да е получавал подкуп и делото е прекратено, защото било “дума срещу дума”. След няколко месеца това дело на Борисов остава единствено в ръцете на Борислав Сарафов - дали да бъде възобновено или да стои “на трупчета”. Може би това е едно от обясненията за пълното подчинение на Борисов на Пеевски, който пък държи Сарафов и съответно решава дали Борисов да стане обвиняем.
- Скандалите покрай машинното гласуване и “размятането” на флашки в крайна сметка превърна машините в принтери. Вече се говори за купуване на други устройства, които ще сканират бюлетините. Грешка ли се оказа въвеждането на предшните машини?
- Те станаха принтери точно заради страх. Или заради желанието на някои за манипулиране на резултатите от хартиен носител. След последните законови промени за председател на ДАНС най-вероятно ще бъде избран човекът, който саботира машинното гласуване с една измислена справка по време на местните избори – Деньо Денев.
Може ли да бъдат сменени машините за гласуване? Да. Но каквато и машина да се ползва, за нея могат да бъдат поставени същите въпроси и съмнения. Да приемем, че ще има други машини, които са много хубави. Само че всяка машина има софтуер. Всяка машина има или връзка с интернет, или флашка, на която се записват резултатите. Ако политическата посока е за всяване на страх към технологиите, включително за гласуване, няма машина, която да удовлетвори настоящото политическо мнозинство.
Ако целта е обратната - да използваме технологиите за по-удобно гласуване, за повече гаранция в преброяването на гласа, това е друго. Тогава няма да има реплики “трябват 300 гласа, дайте да ги намерим отнякъде”. Тогава и тези, и други машини са възможни решения.
- От години говорим за дигитализация и за електронно правителство, но процесът в България все се бави въпреки големите отделени средства. Докъде е свързването на администрациите в страната и електронизацията на всички услуги?
- Министерството на електронното управление беше създадено, за да реши този проблем. За съжаление, в последните месеци и години то се е свило в по-тесните си правомощия.
- Предлагате законопроект за изкуствения интелект. Готова ли е България за свой собствен такъв и как може да се стимулира това?
- Завършваме втория етап на обществено обсъждане по законопроекта. Получаваме експертни становища в момента. Адресираме много въпроси, включително прилагането на Европейския акт за цифровите услуги, рисковете за националната сигурност, рискове за уязвими групи и др.
Предвиждаме стимулиране на използването на изкуствен интелект в частния сектор, така че българската икономика да не изостава, да бъде конкурентоспособна, да генерира повече добавена стойност. Повдигаме и въпроса за обучението на служителите и на работниците за използването на тези технологии - всеки бизнес вече се обслужва от технологии, затова служителите трябва да са подготвени. Не бива да се притесняват, че ще си загубят работата заради изкуствен интелект. Той е там, за да помогне както на техните работодатели, така и на тях самите.
- Ще получат ли преквалификация тези, които се притесняват, че ще си загубят работата?
- Да, но не е преквалификация, а повишаване на квалификацията. Те най-вероятно ще продължат да вършат много сходни неща с тези, които са вършили до момента, но много по-ефективно, качествено, бързо, подпомогнати от изкуствения интелект.
- А средства за това предвидени ли са?
- Средствата не са заложени в самия закон, тъй като това не е закон за бюджет. Предвиждаме за тази сфера да бъдат насочени част от средствата на Министерството на труда и социалната политика, които се отделят за обучение и активна политика по заетост. В европейските фондове също има средства за това.
- Някои партии от опозицията вече обявиха, че ще дадат промените в спецслужбите, които отмениха президентския указ за назначаване на шефовете им, на Конституционния съд. Склонни ли сте да ги подкрепите?
- Още не сме обсъждали подобна възможност. Не съм юрист, но според мен проблемът не е в конституционната съобразност на текстовете, те са били действащи и преди. Подписът за шеф на службите не е в ексклузивните конституционно определени правомощия на президента. Но е необходимият баланс между властите. Връщаме се в ситуацията Народното събрание да избира Министерския съвет и след това МС да предлага на същото това мнозинство да му потвърди шеф на ДАНС - видяхме какво се случи през 2013 г. В настоящата ситуация и конституционна уредба по-добър баланс има, когато президентът, който и да е той, слага този подпис.
- В дебата за президентския указ по тези назначения къде на шега, къде сериозно се повдигна и въпросът за съществуването на президентската институция. Трябва ли законовата уредба да се промени, а оттам и управленската структура в България?
- Беше основно на шега, не мисля, че следва да коментирам.
- Надежда Йорданова гласува “въздържал се” по резолюцията на ПАСЕ да отпадне мониторингът над България, въпреки че подкрепя края му. В същото време в българския парламент ДБ гласува “въздържал се” по промените за назначенията в спецслужбите, а казвате, че сте против. Не е ли това противоречие?
- Гласуването “въздържал се” в българския парламент и в ПАСЕ се третира по различен начин. Там това реално е негласуване, т.е. нито “против”, нито “за”. В българския парламент се разглежда като “против”. Гласуването на г-жа Йорданова беше символно и целеше да покаже, че в България положението с върховенството на закона се влошава. Не може на този фон всички дружно да плеснем с ръце и да кажем, “Е, супер, че премахват механизма за мониторинг”. Надежда Йорданова е работила най-много за закриването на този механизъм. Законодателните изменения, които са отчетени като напредък на България в доклада, са благодарение на нейната работа и тази на Атанас Славов. Предложението за закриване на механизма дойде още през март 2024 г., дори “сглобката” още не бе приключила формално. То отчита законодателни изменения, които сме предлагали и чрез представителите си в Министерския съвет, и чрез депутати. Някои от текстовете дори са били отхвърлени поне по веднъж от всички партии, които днес се кичат с грандиозния успех.
Да, този механизъм е изживял своя живот. Той вече е неефективен и Йорданова го отбеляза в изказването си. Не съм съгласен, че изразяването на мнение е някакво нередно действие.
- Критиките ви към съдебната реформа бяха част и от мотивите ви за участие в последния вот на недоверие, може ли обаче да бъдат изведени отделно и вкарани в нов вот, иницииран от ДБ?
- Въпросите за съдебната система и за ролята на изпълнителната власт по отношение на реформите в нея бяха поставени в нашия вот на недоверие, така че следващите 6 месеца по тази тема не може да има нов вот. Обърнахме внимание на бездействието на МС и на министъра на правосъдието по отношение на изпълняващата функция на главен прокурор, който незаконно ги изпълнява в момента, потвърди го и Върховният касационен съд. Продължаваме да критикуваме управлението, да очакваме отговори, но и да предлагаме решения - министърът на правосъдието трябва да спре да се крие и да свика пленума на ВСС. Следва да бъде разгледан нашият законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, с който се създават нови правила за избор на ВСС, след което да може да се премине към избор по правила, които гарантират безпристрастност, независимост на кандидатите, разбира се, без да има квота на Пеевски.
- Не девалвираха ли вотовете на недоверие след рекордния им брой за няколко месеца?
- Този аргумент е верен, затова в повечето досега не сме се включвали. Критикували сме подхода, при който на всеки две седмици се внася вот. Това обслужва управляващите - дава им аргумент да кажат: “Ето, НС не работи, защото те постоянно ни занимават с вотове на недоверие”. Парламентът не работи по друга причина - не приемаме важни закони и сериозни реформи, защото такива не се предлагат, а в моментите, в които все пак се работи, е до тъмни часове, за да се изпълняват ексклузивно желанията на Пеевски.
- Това означава ли, че налагате “санитарна карантина” на предлагането на вот на недоверие и ще изчакате примерно три, пет, шест месеца?
- Не сме планирали колко да изчакаме. Не бива да се прекалява с вотовете, когато управляващите ясно показват, че са консолидирани, макар и за неправилните неща. Освен това вот на недоверие с 4-5 странички общи мотиви, само и само да има такъв, не звучи убедително. Затова, преди да се организира нов опит, трябва да бъдем сериозно подготвени.
- Срещате ли разбиране от коалиционните партньори от “Продължаваме промяната”? Прави впечатление, че по знакови теми, включително и за вота на недоверие, имахте разминавания?
- На едно мнение сме. Единственото различно гласуване по вот на недоверие беше през юли, когато всички от ПП го подкрепиха, а ние дадохме само един глас. Аргументите ни бяха, че вотът е абсолютно несериозен, с несериозни мотиви, беше осмян от управляващите.
- И в двете формации периодично се повдига въпросът за отделяне на партиите в коалицията. Какво може да ви раздели официално?
- Хипотетични сценарии сигурно има, но ние продължаваме да функционираме в конфедеративен режим. Всеки има своите инициативи, своите приоритети и своя фокус върху отделни теми. По този начин се обръщаме към различни групи от избиратели и разширяваме влиянието си в различни посоки.
Нормално е да има различия, стига те да не са в конфликт с общата цел, а те не са. Докато имаме обща макроцел - европейска България с върховенство на закона, не виждам защо тактически различия или конкретни законопроекти следва да бъдат използвани за разцепление.
- На конгреса на ПП заявихте увереност в съвместното си бъдеще, но все пак очаквате ли промяна в отношенията след избирането на Асен Василев за единствен лидер?
- Не виждам такива индикации. Василев беше единствен председател през последните няколко месеца. На тяхната конференция напомних, че имаме да свършим много, за да убедим българските граждани, че сме алтернатива, която след това вредно управление може да премине в уверено управление.
- Докъде сте в подготовката на предварителен избор на общ кандидат-президент и как трябва да се случи - с гласуване в по-затворен партиен вот, или не? Имате ли ваши лични номинации?
- Обсъждаме внимателно всички алтернативи. По-скоро надделява мнението за по-отворен избор - за да има повече представителност, повече енергия в една кампания. За номинациите към този момент е рано да кажа.
CV
- Роден е на 19 август 1987 г. в Бургас
- Завършил е "Голдсмитс колидж", част от Лондонския университет
- IT експерт и предприемач, основател на компания за информационна сигурност
- Министър на електронното управление от 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г.
- Депутат от парламентарната група на "Демократична България" в 45-ото, 47-ото, 48-ото, 49-ото, 50-ото и 51-ото народно събрание
- Съпредседател на "Да, България!"