Милен Велчев: Ако не се намери смелост за контрол върху ръста на доходите, ще се наложи да се замразят, а не дай боже - и да се намалят пенсиите
Проблемът идва от надуването на разходите и те трябва да се преразгледат, смята бившият финансов министър
Още акценти:
- Приходите не могат да растат до безкрайност
- Когато се справим с дефицита, дългът ще спре да нараства
- Пазарите засега са благосклонни към нас, но ако продължим да теглим заеми, скептицизмът им към нас ще се засили
- Все по-малко вероятно става да приключим годината с дефицит под 3%. Господин Велчев, това сигнал за структурен проблем ли е?
- Преди всичко трябва да си обясним откъде идват тези дефицити. Те не идват от намаляващи приходи, защото данъците и осигурителните ставки са на това ниво или са по-високи от почти 20 години и обемът на приходите расте, дори изпреварващо на ръста на икономиката.
Проблемът идва от постоянното надуване на разходите и затова усилията за овладяването трябва да се фокусират върху разходите.
- От кои разходи да се започне? Много са препоръките това да се направи с отпадане на автоматичното индексиране на доходите.
- Автоматичното индексиране на най-различни доходи трябва да спре, но то само по себе си няма да бъде достатъчно. Надявам се, че до замразяване на доходи за дълго време няма нужда да се стига. Може би е уместно да се замразят парите само за тези бюджетни сектори, които получиха по-голямо увеличение спрямо останалите през последните години. Може би ще е достатъчно доходите да растат поне с темповете на инфлацията, за да може хората да не усетят реална загуба. Но да не се допуска ситуация, в която те изпреварват не само ръста на инфлацията, но и този на производителността.
- Ако обаче не се събере политическа смелост да се режат разходи, вдигането на ДДС и на акцизите не са ли резерви за приходната част на бюджета?
- Виждали сме докъде води такова плъзгане по наклонената плоскост. Два от по-новите примери са Румъния в Европа и Аржентина в Латинска Америка. Приходите не могат да бъдат увеличавани непрекъснато, защото това води до отклоняване от данъчно облагане и резултатът невинаги е положителен. Но ако не се събере смелост да се въведе контрол върху ръста на доходите, в един момент ще се окажем изправени до стената и ще се наложи да се вземат много по-крути мерки. Като например замразяване на доходи за години напред и - не дай боже- намаляване на доходи, както това се случи в Гърция.
- А не е ли по-добре да се отмени плоският данък? Нали така ни посъветва и МВФ?
- Когато въвеждахме плоския данък, МВФ ни уверяваха, че приходите ще паднат в пъти. Оказа се, че благодарение на излизането на много доходи на светло приходите не само че не паднаха, но се и увеличиха. Сега МВФ ни съветва да въвеждаме по-високи ставки за доходите и аз смело бих предсказал, че ефектът ще бъде точно обратният на този отпреди 20 години. Приходите няма да нарастнат.
- Може ли пенсионната система, чиято реформа се отлага с години, да счупи бюджета в един момент? Трябва ли да се започва с нея на парче, като например се вдигнат осигуровките, но с увеличението се финансира третият стълб?
- Пенсионната система има структурен проблем в това, че съотношението между работещи и пенсионери продължава да се влошава и нещо трябва да се направи за преодоляване на този проблем.
Според мен решението би трябвало да бъде комбинация от вдигане на приходите чрез постепенно увеличаване на осигурителния максимум, но и ръстът на пенсиите трябва да бъде обуздан. Не да ги намаляваме, а да бъде гарантирана покупателната способност на пенсионерите с индексиране с размера на инфлацията.
- Докога ще използваме капиталовата програма като буфер, от който вземаме, когато се наложи? Нали така свиваме и приходите от ДДС?
- Докато не се намери воля за овладяване на разходите.
Сега увеличаваме безогледно разходите. Оправдаваме това увеличение, като се преструваме, че приходите ще се увеличат съразмерно.
Естествено, приходите имат своя собствена динамика и елементарната математика може да разкрие това заблуждение.
И в края на всяка година, когато се изненадаме, че приходите не са нараснали колкото разходите, посягаме към капиталовите разходи. И логичният резултат е, че половин България е на воден режим.
- Влязохме ли, или сме пред прага на дългова спирала? Дали по най-добрия начин използваме тези рекордни количества нов дълг, който черпим с пълни шепи основно отвън? Дали пазарите ще са все така благосклонни, ако продължим с тези темпове?
- Няма да ни гледат винаги с добро око, постепенно скептицизмът на пазарите ще нараства, ако така продължим.
А дали сме в дългова спирала - бих казал, че сме в началото. И е все още по силите ни да пресечем негативните тенденции.
- Как обаче да се случи това? Като вземаме дълг основно за да рефинансираме стар, или като спрем с него да плащаме пенсии и заплати, а го насочим и към инвестиции?
- Нещата са много по-прости. Дългът е функция на дефицита. Когато има дефицит, правителството е длъжно на първо място да плати лихвите по дълга, на второ място - да рефинансира падежиращия дълг, и на трето място - да финансира оставащия дефицит.
Така че по дефиниция когато се справим с дефицита, дългът ще спре да расте. Рецептата за излизане от дълговата спирала е да се балансира бюджетът, т.е. да се простираме според чергата си и да харчим колкото влиза в бюджета.
Аз не мога да разбера защо като държава преди 20 години успявахме да генерираме не дефицит, а 3% излишък, а сега, когато на всичкото отгоре в бюджета влизат огромни приходи от европейски фондове, които ги нямаше преди, изведнъж не можем да вържем двата края.
- Някои предричат и политически сътресения, защото смятат, че държавната сметка е изпусната, а решенията трябва да взема поредната коалиция. Която е като орел, рак и щука заедно с подкрепящите ги партии.
- Не очаквам бюджетните проблеми да съборят днешното правителство. Ние все още се ползваме с благоволението на пазарите и тяхното отношение едва ли ще се промени в близко бъдеще. Освен ако не се стигне до някаква общоевропейска криза, което не е невъзможно. Но ако се случи това, нашият дълг ще поскъпне. Всяка криза е резултат от дългогодишни натрупвания, които избухват по някакъв неподозиран повод.
- Не питам случайно, сегашното наддаване вече започна, БСП например предлага увеличаване на майчинските. Което показва, че уроците от миналото не са научени и пак ще има наддаване, т.е. надуване на разходи.
- Препоръчвам на политиците, ако мислят за България, да се фокусират върху привеждането на държавните финанси в ред, а не да раздухват нови пожари.
CV
- Роден на 24 март 1966 г.
- Завършил “Международни отношения” в УНСС
- Има магистърска степен от университета в Рочестър, САЩ, и от Масачузетския университет в Кеймбридж
- От 1995 до 2001 г. работи в Merrill Lynch Co. в Лондон с последна длъжност вицепрезидент по развиващите се пазари
- От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски
- В момента се занимава с частен бизнес