Реформи, които могат да донесат по-високи пенсии
В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система в помощ на своите читатели "24 часа" започва поредицата "Умно за пенсиите". Целта ни е да ви разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И ще дадем някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.
Ако се въведат мултифондовете, доходът от универсален фонд има потенциал да достигне 1400 лв., обяснява в своя анализ Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, а след това и на икономиката
Безспорно има сериозен проблем с финансовата стабилност на пенсионната система, тъй като трансферите от държавния бюджет наближават вече около 50%. Препоръките на МВФ са за увеличаване на осигурителните вноски. По принцип правителството в тригодишната прогнозна рамка предвиждаше за 2027 и за 2028 г. с по 1% да се вдигне осигурителната вноска, a МВФ препоръчва вдигането да стане още от 2026 г.
Ако се върнем няколко години назад - от 1997 г., осигурителната вноска е била 37%.
2002 г., когато се въведе задължителното допълнително осигуряване, осигурителната вноска беше 29%. От 2009 до 2015 г. държавата се включи като осигурител с 12%, като вноската се намали на 17%. След това тази функция на държавата осигурител отпадна, но се замести с директни трансфери от бюджета. Всичко това доведе до сегашната ситуация - да се финансират почти половината пенсии с данъци, което заедно с актуализацията всяка година представлява доста сериозен натиск върху бюджета.
Сегашната вноска е 19,8%, от които 5% отиват във втория стълб. Първоначалната идея беше
вноската за втория стълб да достигне 7%,
но при сегашното състояние на дефицит увеличаването на вноската за втория стълб не мисля, че би намерило поддръжници, имайки предвид, че това ще увеличи още повече дефицита в НОИ.
Поетапното повишаване за две години с по един процент на осигурителната вноска не е неприемливо. Така или иначе в годините до 2007 г. вноската е била 22% - това не е нещо, което не се е случвало и не е довело до никакви сериозни проблеми в икономиката.
Защо обаче това се налага? Трябва да имаме реална представа от демографската ситуация в нашата страна. В момента се пенсионират т.нар. бейби бумъри - хора, родени между 1950 и 1965 г., когато раждаемостта е била 150 хил. деца на година. От 1990 г. досега раждаемостта намалява от 100 хил. годишно до 50 хиляди. Това означава, че един много по-малък брой хора в трудоспособна възраст трябва да плащат осигуровките за пенсиите на пенсионерите.
Трябва обаче да имаме предвид, че хората, които сега се пенсионират, са плащали много по-високи вноски. Както споменах , до 1997 г. вноската е била 37%. Така че, когато сега се атакуват пенсионерите от гледна точка на това, че поради дефицита трябва да се замразят пенсиите и да не бъдат актуализирани всяка година с швейцарското правило, трябва да се има предвид, че всички тези хора са внасяли почти двойно по-големи осигуровки по време на техния трудов стаж.
Така че по-скоро трябва да се мисли за стабилизация на пенсионната система. Тази година имаше един много сериозен анализ на Икономическия и социален съвет, в който се изведоха редица важни стъпки, които биха довели до много по-добра стабилност в пенсионната система. Като премахване на редица социални плащания, с които пенсионната система е натоварена, като например социалните пенсии, които в момента са в бюджета на НОИ.
Второ, нещо, за което се говори от години, е по-сериозен преглед на условията за получаване на пенсиите за инвалидност.
Трето, преразглеждане на ранното пенсиониране, твърде много професии в страната получават право за ранно пенсиониране, което допълнително натоварва системата.
И не на последно място - това е огромното преизчисляване на трудовия стаж . В някои случаи се получава по-висок от възрастта на човека за редица професии. Това води до определяне на едни много високи пенсии и налагане на таван на пенсиите, което пък от своя страна демотивира хората, които плащат вноски на максимален осигурителен праг да го правят. Така че това са накратко някои мерки, които биха имали много по-голямо въздействие по отношение на финансовата стабилност на пенсионната система, отколкото тези 1 или 2% увеличение на осигурителната вноска.
А таванът на пенсиите по принцип трябва да отпадне, защото в момента много хора имат реален, голям осигурителен стаж, те продължават да работят след пенсионна възраст и да се осигуряват дори на максималния осигурителен доход, тяхната пенсия се увеличава, но поради тавана те не могат да вземат определената им пенсия. И както отбелязах, таванът се налага именно заради огромното преизчисляване на стажа на професиите първа и втора категория. Предложението на Икономическия и социален съвет е например преизчислението да не надвишава размера на задължителния за пенсиониране стаж. Така че е
по-добре да има реформа, вместо да се вдигат осигуровките
По принцип във втория стълб беше предвидено вноската да достигне 7%. Но в момента имаме един огромен дефицит в НОИ и не е възможно да увеличим още повече този дефицит, увеличавайки вноската във втория стълб. Ако се проведат всички реформи, за които стана дума, и се укрепи финансовата стабилност на първия стълб с всички предложени реформи, тогава се отваря възможност за увеличаване на вноската във втория стълб.
Трябва да се отбележи, че има едно много несправедливо намаляване на пенсията от първия стълб за хора, които са се осигурявали във втория стълб. Тук се отчита намалението само спрямо реалната вноска. Не се отчита трансферът, който държавата прави към първия стълб. А така или иначе този трансфер допълва осигуровката в първия стълб и трябва да бъде отчетен. По този начин се намалява много рязко пенсията от първия стълб и това води понякога до факта, особено за пенсионерите, които сега се пенсионират, да получават две пенсии по-малко, отколкото една. Това се дължи на това прекомерно и несправедливо намаление на пенсията от първия стълб, от една страна. А от друга страна, се дължи на факта, че вместо 40 години да са внасяни вноските, колкото е целият цикъл на осигуряване, те са се внасяли 20 години. И нещо повече, през целия този период пенсионните фондове бяха задължени рестриктивно да инвестират парите с изключително ниска доходност.
Сега има проект за създаването на така наречените мултифондове, което ще даде възможност през целия цикъл на осигуряване в допълнителното задължително осигуряване инвестициите да се правят съобразно времевия отрязък в целия цикъл, като има възможност да се правят инвестиции с по-висока доходност. Анализите показват, че ако се приложат тези мултифондове - ако при настоящата регулация една средна месечна пенсия от втория стълб би достигнала при 40-годишен цикъл 700 или 800 лв., при инвестиране, следващо жизнения цикъл, пенсията от втория стълб има потенциал да достигне до 1400 лв.
Ако обърнем внимание на някои предложения, които чувам, за закриване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, това означава, че вместо да развиваме втория стълб и да се стремим за постигане на по-висока доходност и потенциал за по-висока втора пенсия, ние трябва да се връщаме към старата система, към все по-големи дефицити предвид демографската криза и към модел, който може да гарантира не повече от 40 - 50% заместване на дохода, върху който се осигуряваш. Освен това средствата - настоящи и бъдещи - по пенсионните партиди са лични и се наследяват за разлика от първия стълб. Конституционният съд излезе преди години с решение, че натрупаните вноски във фондовете са неприкосновени и не могат да се прехвърлят без изричното съгласие на осигурените лица. Подобни опити да се насочват по политически причини към държавния солидарен стълб са несъстоятелни и би било равнозначно на национализация и някой друг да ги харчи.
По отношение на третия стълб - в момента работодателите могат да дадат само 60 лв. за доброволна осигуровка на техен работник или служител, която се признава за данъчни цели. Нормално е
тази преференция да се изравни поне с данъчните преференции за ваучери, които са 200 лв.
Трябва да се преразгледат и възможностите за допълнително данъчно стимулиране на работниците и служителите , когато се осигуряват в доброволни фондове. По този начин ще се стимулира развитието на доброволното пенсионно осигуряване, което може да осигури още една допълнителна пенсия.