Защо на Европа й е толкова трудно да се справи с дроновете?
Постоянното навлизане на дронове в европейското въздушно пространство предизвиква тревога у НАТО и ЕС. Как биха могли да се защитят, пита в свой коментар за "Дойче веле" Матю Пиърсън.
Няколко поредни инцидента с дронове в последните дни затвориха различни летища в Дания, включително в столицата Копенхаген и други, които се ползват от датските въоръжени сили. Министърът на отбраната на Дания каза, че това е работа на "професионален играч" и нарече появите на дроновете "хибридна атака".
Все още не е ясно дали Русия има нещо общо с инцидентите в Дания. Но след навлизането на безпилотни самолети във въздушното пространство на Източна Европа, НАТО поиска да бъдат предприети мерки. В началото на септември руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство. В отговор генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви нова операция на отбранителния алианс за защита на източния фланг.
Датските власти също се убедиха колко трудно е да се идентифицират и да се спрат дроновете. Това предизвикателство се различава значително от тези, с които НАТО и ЕС се сблъскват обичайно.
Защо е толкова трудно да се спрат дроновете?
Дроновете и други безпилотни летателни апарати се използват интензивно от много въоръжени сили от 1970-те години. Днес те са част от съвременната война, особено тази между Русия и Украйна. Но те не са ограничени само до бойното поле. "Дроновете са по-достъпни и по-лесни за употреба", казва Ричард Гил от охранителната фирма Drone Defence. "Цените падат. Хората вече могат да правят и в мазетата си неща, за които преди десет или 15 години биха имали нужда от специални военни средства."
Това е истински проблем за летищата, които трябва да имат пълен контрол над въздушното си пространство. "Инцидентът в Дания показа, че използването на дронове над летища води до спиране на въздушния трафик", подчертава Юка Саволайнен от Европейския център за противодействие на хибридни заплахи. "В областта на авиационната безопасност никакъв риск не е приемлив." Този принцип вече доведе до затваряне на летища по целия свят - от Ню Йорк през Лондон до Дубай и Франкфурт. Това дава възможност на всички, които имат намерение да го направят, да нарушат сериозно трафика. Дори любители биха могли бързо да парализират цели летища поради лесната достъпност на дроновете.
Защо просто да не ги свалят?
По време на война дронове се свалят постоянно. Но за службите за сигурност често е трудно да определят от разстояние дали става въпрос за военен или любителски дрон, преди той отново да изчезне. Дори ако подозрението се потвърди, трябва да се вземат предвид важни аспекти на сигурността.
"Не е лесно дрон да бъде уцелен със снаряд. Затова трябва да се изстрелят много - за да се увеличи вероятността за попадение", обяснява Саволайнен. "Дори дронът да бъде уцелен, останалите снаряди ще паднат на земята. Затова не е препоръчително да се използват в гъсто населени райони, освен ако дронът не представлява непосредствена заплаха."
Такава заплаха е трудна за оценяване от разстояние, а тъй като летищата често се намират близо до населени райони, рискът е голям. Това, както и високите разходи, правят свалянето на дрона почти невъзможно. Гил добавя, че законодателството изостава от бързо развиващата се технология на дроновете и това също представлява опасност за летищата. "Не всички летища разполагат със системи за разпознаване, които да позволяват правилната класификация на инцидентите. По принцип трябва да разчитаме на хората на място, т.е. на охраната или на други служители да докладват за наблюдения. И как да реагираме? Ако дронът трябва да бъде свален, кой ще се заеме с това?", пита Гил. В момента няма правна основа, която да позволява на летищата да свалят дронове.
Какво може да се направи?
Гражданските летища, особено по-малките и не толкова добре оборудваните, не разполагат с много възможности. Ситуацията е различна при военновъздушните бази или летищата, които се използват както за военни, така и за граждански цели. Дроновете могат да бъдат идентифицирани чрез радиочестоти, видеопредаване, радар или камери за наблюдение, но след идентифицирането им пак остава трудно да бъдат спрени.
Спирането на въздушния трафик е крайна мярка, но често е първата, която се предприема, когато дронове бъдат забелязани на места, където не би трябвало да се намират. Както за търговския, така и за военния пазар се разработват все повече продукти, чиято цел е да спират дроновете. Въпреки това, модернизирането на системите за сигурност на летищата е скъпо и вероятно би било продължителен процес.
Директорът на Ryanair Майкъл О'Лиъри предложи правителствата да поемат разходите за решаването на проблема, който той определи като "досаден". "Става въпрос за проблем със сигурността на националните правителства. Това не е нещо, което летищата могат да решат", заяви шефът на ирландската нискотарифна авиокомпания. ЕС изглежда споделя частично това мнение. На десети септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Европа да изгради "стена срещу дронове", за да ограничи заплахата от по-нататъшни нарушения на суверенното въздушно пространство.
Това трябва да бъде съвместен проект между Полша, Финландия, Естония, Латвия и Литва с цел укрепване на отбраната на източните граници на ЕС. Мерките трябва да се основават на съществуващата технология. При необходимост обаче опасните дронове трябва да могат да бъдат сваляни. Подробности за това все още не са известни. Тази система трябва да бъде значително по-икономична от настоящите противовъздушни системи, които са насочени към конвенционални самолети и ракети. "Това не е абстрактна цел", казва Фон дер Лайен за плановете. "Това е основният стълб на една надеждна отбрана."