Преди 25 г. реабилитираха и отмениха присъдата на Г. М. Димитров от Народния съд
На 27 септември 2000 г. Върховният касационен съд (ВКС) обявява официално, че отменя присъдата на д-р Георги Михов Димитров (Г. М. Димитров, наричан Гемето), с която е осъден на десет години строг тъмничен затвор по Наредбата-Закон за съдене от Народния съд.
Земеделският лидер е реабилитиран от тричленен състав на ВКС по предложение на главния прокурор Никола Филчев (1999-2006), който изтъква в мотивите си, че вината на Г. М. Димитров е необоснована и са допуснати процесуални нарушения. Това припомня БТА.
Д-р Георги Димитров – Гемето е роден на 15 април 1903 г. в с. Ени Чифлик, Одринско. Завършва медицина в Загреб (1929). Член е на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1922 г.Член на Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ – „Пладне“ (1932-1933) и на БЗНС-Обединен (1933-1934). През юни 1931 г. е депутат, но след преврата на 19 май 1934 г. е арестуван. През 1938 г. е интерниран в Доспат.
През 1940 г., когато става ясно, че България ще се ориентира към хитлеристка Германия, д-р Димитров създава „Народна стража за съпротива“. Група опозиционни лидери, между които и Гемето, подписват писмо от 21 февруари 1941 г. до цар Борис Трети, в което се иска България да остане неутрална и да не допусне чужди войски на българска територия. Заплашен с арест, Гемето напуска България.
На 25 декември 1941 г. д-р Г. М. Димитров (задочно) и десет други обвиняеми са осъдени на смърт чрез обесване. На 23 септември 1944 г. се завръща в България. Избран е за главен секретар на БЗНС (октомври 1944 – януари 1945), но е принуден да подаде оставка и през май с. г. е изключен от съюза. По време на подготовката на процесите от 1945 г. срещу идеите на опозиционните партии на 29 април 1945 г. е поставен под домашен арест в апартамента си на ул. „Граф Игнатиев“ в София, откъдето след месец успява да избяга и се укрива в апартамента на служител от британската легация. Това е разкрито от органите на реда и той се мести в резиденцията на американския представител, където прекарва четири месеца.
На 5 септември 1945 г. със съпругата си напуска страната и се установява в САЩ. През юли 1947 г. заедно с емигранти от други страни създава в САЩ „Земеделски комитет“. През 1948 г. е избран за секретар на Международния селски съюз, а една година по-късно става председател на Българския национален комитет, създаден от български емигранти. Умира на 28 ноември 1972 г. във Вашингтон. Саркофагът с тленните му останки е положен в семейната гробница в Централните софийски гробища.
Негова дъщеря е Анастасия Димитрова – Мозер – депутат и главен секретар на „БЗНС - Народен съюз“.
Емисия „Вътрешна информация“ на БТА предава за решението на ВКС:
Върховният касационен съд отмени присъдата на Г. М. Димитров по Наредбата-закон за Народния съд
София, 28 септември 2000 г. /БТА/ Върховният касационен съд (ВКС) отмени и оправда д-р Г. М. Димитров по присъда от 1946 г., с която е бил осъден на 10 години строг тъмничен затвор по Наредбата-Закон за съдене от Народния съд.
Предложението за отменяне на присъдата е на главния прокурор Никола Филчев.
Главният прокурор е поскал отмяна на присъда номер 202 от 12 юли 1946 г. на Софийския областен съд в частта само за д-р Г. М. Димитров.
По това дело освен Г. М. Димитров подсъдими са били общо 16 души, сред които Ценко Барев, Георги Пчелински и Евтим Арсов.
Те са били обвинени, че като дейци на БЗНС са извършили различни престъпления в периода ноември 1944 г. – октомври 1945 г. Най-тежките престъпления са за подронване боевата способност на Българската войска, за създаване на нелегални бойни групи в Елховско и Тополвградско, за издаване на фалшиви лични карти, пише в мотивите на съда.
На процеса от 1946 г. Г. М. Димитров е бил съден задочно, защото е бил извън България, и не е имал защитник.
Софийският областен съд го осъжда на 10 години строг тъмничен затвор за това, че е укривал д-р Найден Найденов, който на 10 март 1946 г. е бил осъден от Народния съд в Ловеч на смърт, пише в мотивите на съда.
В предложението за отмяна на присъдата главният прокурор Никола Филчев посочва, че вината на Г. М. Димитров е явно необоснована и при осъждането му са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Тричленен съдебен състав на ВКС с председател Маргарита Тихчева отменя присъдата от 1946 г. в частта за Г. М. Димитров, като го признава за невиновен и оправдава по обвинението, че е извършил престъпления по чл. 3 от Наредбата-Закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане България в Световната война и за злодеянията свързани с нея.
В емисията на БТА „Радио-телевизионен мониторинг“ намираме интервю с дъщерята на Г. М. Димитров Анастасия Мозер, дадено за Българското национално радио:
Анастасия Мозер: Днешните демократи трябва да знаят жертвите и делата на тези, които дадоха живота си за каузата на демокрацията в България
София, 28 септември 2000 г. /Българско национално радио, Програма „Хоризонт“, „Преди всички“/ Водеща Таня Величкова: Върховният касационен съд реабилитира със съдебно решение Г.М. Димитров, та това закъсняло признание стана известно едва тези дни. Земеделците го научиха едва вчера. Имаме сега връзка по телефона с г-жа Анастасия Мозер за първа реакция. Добър ден, г-жо Мозер.
Анастасия Мозер:
Добър ден. Най-напред е доктор Г.М. Димитров и аз искам специално да ви обърна внимание на това, защото комунистите никога не употребяват точно неговото, защото той е бил лекар рентгенолог и това за нас е доста важно, и затова ще ви помоля и вие да го сложите във вашето съобщение.
Водеща:
Разбира се, простете за тази небрежност, напълно сте права.
Как се стигна до това решение, г-жо Мозер?
Ан. Мозер:
Решението да се поиска съдебната реабилитация на д-р Г.М. Димитров беше взето на предишния наш конгрес. Това беше една процедура, която започна преди известно време, но фактически решението официално излезе само вчера. Така че новината вчера е съвсем прясна, тя не е, че ние сме били уведомени по-късно, напротив, тя беше взета направо и решението излезе вчера. И ние разбира се, сме много щастливи и аз като дъщеря на д-р Г.М. Димитров съм особено трогната и доволна, защото някак си с всички други занимания тези неща останаха малко по на заден план, защото знаете, имаше съдебна реабилитация на Никола Петков преди най-малко една година и на някои други, а за д-р Г.М. Димитров нещата се позабавиха. Но в края на краищата справедливостта възтържествува и този съд обяви, че всички обвинения срещу д-р Г.М. Димитров пред Народния съд са били неоснователни и че той е бил осъден в един фарс, каквито бяха процесите по време на комунистическия режим.
Водеща:
Всъщност, доколкото съм запозната с юридическата процедура, тя сама е наложила това отлагане във времето, защото се е изисквало искане на главния прокурор, преглед по реда на надзора, провеждане на специални съдебни дела.
Ан. Мозер:
Да, точно така и всичко това се гледа и в затворен... няма присъстващи, няма адвокати, както знаем. Ние опитахме по времето на г-н Татарчев, но нищо не стана. За щастие сега нещата се придвижиха и една огромна несправедливост срещу хората, които са били истинските демократи, които първи се противопоставиха на тоталитарния комунистически режим, справедливостта възтържествува, слава Богу, в което ние трябва да вярваме. Защото в една държава, ако няма справедлива, истинска съдебна независима власт, няма и демокрация.
Водеща:
През всичките тези години спекулациите с името на д-р Г.М. Димитров така и не спряха. Смятате ли, че тази официална съдебна реабилитация в крайна сметка ще сложи край на всички тези опити да се хвърли някаква сянка върху неговото име?
Ан. Мозер:
Ами аз навремето казах, че много хора още се страхуват от сянката на д-р Г.М. Димитров, защото той беше един голям държавник, един много честен човек, един много последователен политик, който не е правил никога компромиси с демокрацията и който заплати за това и преди 9 септември, защото вие знаете, че той беше осъден на смърт 1941 година, защото беше против въвличането на България на страната на Третия райх. И след това, когато се върна след войната тук, след края на Втората световна война, той също разбра и намеренията на Съветския съюз, пък и знаеше какво представлява тамошната система, липсата на демокрация, тоталитаризма, престъпленията и т.н., искаше България да бъде една свободна и независима държава, и затова тогава комунистическият режим с, разбира се, под натиска на Съветския съюз започна кампания първо срещу него, от тези, които бяха на страната на демокрацията и не бяха уличени с нищо във въвличането на България на страната на Третия райх. И както може би си спомняте, вие сте млада, но може би не си спомняте, той още в началото на 1945 година беше поставен под домашен арест...
Водеща:
Да, след това успя да избяга...
Ан. Мозер:
Да, успя да избяга от домашния арест и евентуално... започна една много голяма и резултатна кампания в името на борбата за демокрация в България. Вече на Запад той е един от основателите на Събранието на поробените народи, чиято канцелария е била точно срещу Обединените нации, за да се каже, че тези там, които са представени, не представляват истински, с други думи комунистическите режими не представляват същността на източноевропейските страни. Освен това баща ми се включи много активно още от 1949 година в изграждането на ЕС, в изграждането на Съвета на Европа, той е бил и на учредяването и през цялото време там са отстоявали каузата на Източна Европа, заявявайки, че Европа никога няма да бъде истински обединена, ако е половин свободна и половин под комунистическо робство. И това се оказа точно така.
Водеща:
И тъкмо заради своите принципи, които той не престъпи, си остана завинаги неудобният, една доста трудно защитима позиция, която май в днешния политически живот на България не може да бъде открита толкова лесно или поне не се забелязва.
Ан. Мозер:
Защото ние не правим необходимото. Нашите управници, даже и тези, които в момента, мнозинството или СДС, да кажем... Ето например преди, пък и вие, медиите, преди няколко дена, на 23 септември се навършиха 53 години от обесването, от съдебното убийство на Никола Петков, водача на обединената опозиция, и за жалост никъде в нашата преса не се спомена. Ние имахме малко преди това панихида, но и за нея дори не се спомена, не се спомена нищо в нашата преса и това е много жалко, нито пък по телевизията, защото някой умишлено иска да забрави борбата, епичната борба на българския народ срещу комунизма. Вярно, България беше първата страна, която се опълчи, и то масово, защото тогава и земеделският съюз беше 700 хиляди членове, плюс 300 хиляди младежка организация и всички други демократични и социалдемократи, и независими бяха заедно с Никола Петков в тази група на опозицията в Народното събрание, избрана при огромен терор, и те успяха тогава да вкарат 105 депутати. Но за това въобще при нас не се говори и затова има нещо вярно в това, което каза и г-н Лучников преди няколко дена, че повечето хора, които сега се учат на демокрация, за жалост не знаят много за миналото и не го ценят. От това е тяхната грешка, защото да не знаеш нещо, можеш да се научиш, но трябва да поискаш да се научиш, да поискаш да признаеш жертвата и делата на тези, които сложиха живота си тогава и дадоха живота си за каузата на демокрацията в България. И днес, когато някои се удрят в гърдите, че са демократи, трябва непрекъснато да споменават това, което тези преди тях са направили, борбата които са водили през онези трудни години. (…)