Строят градове от лава, у нас санират с нея
Базалтът се използва за основата на пътища и за декоративни настилки
Исландия предизвика огромен интерес на Венецианското биенале по архитектура. И не заради фиордите си, а заради амбициозен проект на исландската архитектка Арнхилдур Палмадотир. Той предвижда използването на разтопената лава от многобройните вулкани на острова за изграждане на кули, мостове, подпорни стени и дори в най-смелите мечти на цели градове.
Проектът Lavaforming предвижда разтопената скала да се превърне в нова форма на строителен материал, като очертава няколко стратегии за охлаждането по контролиран начин, така че да може да се използва.
Всъщност в палатата не се представя нищо материално, а видеофилм, в който са обрисувани основните моменти и етапи на проекта. Той предвижда най-късно до 2150 година такива строителни технологии да станат реалност.
Исландия е една от най-активните вулканични области в света, разположена на разлом между две тектонични плочи. В страната има около 30 вулканични системи и средно на всеки пет години преживява изригване. Точно при едно такова събитие - изригването на вулкана Холухраун през 2014 г., арх. Палмадотир осъзнала, че от земята излиза огромно количество материал, разказва тя във филма.
При това не какъв да е материал, а нещо, което успешно може да замести бетона. Най-напред от екологична гледна точка. Строителната индустрия днес е много зависима от бетона и въглеродните емисии, които създава неговото производство. Ключовата съставка на бетона е цимент, а той се прави от вар и глина при високи температури. Производството на този материал е отговорно за приблизително 8% от въглеродните емисии в света.
Смятам, че лавата може
да се конкурира с бетона,
но е по-устойчива, като не се губят качествата му, казва Палмадотир. Ако се охлади бързо, тя се превръща в твърд материал, подобен на стъкло - обсидиан. Ако се охлади бавно, е по-вероятно да кристализира, което може да бъде подходящо за създаване на колони и структурни елементи. Ако лавата се охлади бързо и в нея попадне въздух, се получава материал, подобен на пемза с висока изолационна способност.
Разбира се, когато един вулкан изригне, в атмосферата се освобождава огромно количество въглероден двуокис. Но това ще стане независимо дали и как разтопената лава ще бъде охладена. Така че проектът просто предвижда да се извлече максимална полза и да се избегнат допълнителни емисии от производството на бетон.
Другата част от краткия филм представлява описание на донякъде сложни процеси, които архитектката си представя, че може да се създадат в близко бъдеще. И чрез които изобилната лава ще бъде впрегната за създаване на материал.
Инженери обаче казват, че лавата в охладено състояние и днес
се използва широко като строителен
материал
По целия свят, дори и в България.
Изстиналата преди хиляди години лава от вулканите, каквито е имало и у нас, представлява базалт. Основите на почти половината пътища у нас представляват начукани базалтови скали, размесени с чакъл или чист чакъл. Базалтът се добива от каменни кариери. У нас има множество концесии за това, но повечето все пак са за чакъл, който се добива и обработва по-лесно. Базалтът просто е много по-здрав.
Базалтовите скали могат да издържат на екстремни климатични условия, високо налягане и абразия. Те могат да поддържат тежки конструкции като мостове, язовири и сгради, без да се износват с течение на времето. Този камък също така е устойчив на химическа корозия, което го прави идеален строителен материал за райони с тежка среда.
А в последните години в много магазини за строителни материали наред с теракотените
започнаха да се продават и
базалтови плочи за настилка
Те биха били идеални за тротоари, но, за съжаление, ще излязат твърде скъпи.
Затова пък се продават много базалтови плочи за настилки на двора с декоративни цели. Те се предлагат в различни нюанси на сиво, черно и тъмнокафяво, което ги прави визуално много интересни. Използват се и за различни дизайни като стени, колони и подове.
Базалтовите плочи за разлика от бетоновите са с дълъг живот и издръжливост. Изискват минимална поддръжка, не се нуждаят от редовно боядисване или запечатване, не се ронят и може да запазят външния си вид с години. Всъщност се използват от векове в архитектурата, само че предимно в райони, в които изобилстват. Например в Катания, която се намира в подножието на вулкана Етна, старите сгради до една са облицовани с базалтови плочи. Италианците в околностите на Етна от векове са забелязали и друго много характерно за замръзналата лава - тя има изключително високи изолационни свойства.
У нас и по света при топлоизолация и саниране на сградите се използва каменна вата, която не е нищо друго освен базалт, обработен по специален начин. Прави се от смлени на прах камъни, които биват превръщани обратно в лава с помощта на електроди. Въртящ двигател разтегля лавата на нишки, които след това биват напръсквани със специални добавки. След което механично махало напластява нишките на слоеве и те биват полимеризирани в още една пещ, за да се съединят. След това се срязват на различни елементи според изискванията на конкретната поръчка. Завършеният материал бива запечатан вакуумно.
Каменната вата се използва широко не само заради топлоизолационните ѝ качества, а и защото отговаря на европейските изисквания за пожароустойчивост и шумоизолация.