Близък раздава лични вещи "без причина" и урежда делата си? Вгледайте се за още сигнали, че мисли да сложи край
Не оставяйте човека сам, не се страхувайте да попитате дали има суицидни мисли - според психиатрите това не увеличава риска, напротив
Самоубийството е трагичен феномен, който засяга милиони животи по света, оставяйки след себе си болка и скръб. Този отчаян акт е резултат от комбинация от социални, психологически, биологични и културни провокации.
Рисковите фактори включват психични разстройства (депресия, тревожни разстройства), злоупотреба с вещества, хронични физически заболявания, травматични преживявания (насилие, загуба), социална изолация и финансови затруднения.
Самоубийството остава водеща причина за смърт сред младите хора на възраст 15–29 години, съобщи СЗО по повод на Световния ден за превенция на самоубийствата. Въпреки че самоубийствата са намалели с 36% между 2000 и 2019 г. в световен мащаб, в някои държави се наблюдава тревожно увеличение. България не е сред тях.
Според данни, предоставени от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), у нас в последните години се наблюдава устойчива тенденция към намаляване на смъртността от самоубийства. Към 2021 г. България се нарежда на 20-о място в ЕС по брой на самоубийствата със средна смъртност 7,8 на 100 000 души, което е под средната за ЕС (10,2 на 100 000 души). Въпреки това има регионални различия – повече самоубийства у нас се случват в Северния централен и Северозападния район. Населените места там често се характеризират с по-висока безработица, миграция и ограничен достъп до качествени здравни услуги, което може да обясни по-високата честота на суицидно поведение.
Водещи мотиви са болести (телесни и психични) и конфликти в личната среда.
Как да разпознаем и помогнем на човек със суицидни мисли?
l Човекът говори за самоубийство, смърт или за дълбоко отчаяние. Използва фрази като “Ще се отърва от всичко”, “Няма смисъл да живея”, “Когато ме няма”.
l Неочаквана изолация от приятели и семейство. Загуба на интерес към хобита и дейности, които преди са му доставяли удоволствие. Рисково поведение, злоупотреба с алкохол или наркотици. Раздаване на лични вещи или уреждане на дела.
l Дълбока тъга, отчаяние, раздразнителност или гняв, които не отшумяват. Необяснимо спокойствие след период на депресия – това може да означава, че човекът е взел решение.
l Очевидна промяна в хранителните навици или съня (безсъние или прекомерен сън).
Водещи мотиви за самоубийство и у нас, и по света са болести (телесни и психични) и конфликти в личната среда. Мъжете имат значително по-висок риск, като съотношението мъже/жени е 3:1. Това се дължи на редица социокултурни фактори.
Сред психиатрите има виждане, че жените по-често правят опити, но при мъжете те по-често са успешни. Според анализа на НЦЗПБ мъжете по-често използват по-драстични методи, което увеличава вероятността от смъртен изход. Освен това традиционните социални норми могат да възпират мъжете да търсят помощ за психични проблеми, тъй като това се възприема като проява на слабост. Натрупването на стрес и емоционална тежест без адекватна подкрепа и механизми за справяне може да доведе до критични ситуации. Най-често използваните способи за самоубийство в България са обесването (предимно при възрастни) и самоотравянето с химични средства (по-често при по-млади хора).
По статистика смъртността от самоубийства е по-висока в селските райони, което може да се дължи на демографски и социални фактори, включително възраст и достъп до медицинска помощ.
Какво да направим според психиатрите, специлизирани в работа с хора със суицидни мисли, за да помогнем, ако забележим знаци, че един човек мисли да сложи край на живота си?
Попитайте директно и не пестете време. Не се страхувайте да попитате човека дали има суицидни мисли. Използвайте думи като: “Мислиш ли да направиш нещо лошо със себе си?” или “Имаш ли мисли за самоубийство?”. Според психиатрите това не увеличава риска, а напротив – показва, че ви е грижа, и отваря вратата за разговор, в който човекът да сподели, и така може би да намали напрежението си.
Слушайте без осъждане. Дайте възможност на човека да сподели чувствата си. Вашата роля е да бъдете съпричастен слушател. Не казвайте още в началото на разговора “успокой се” или “всичко ще бъде наред”. Просто присъствайте и слушайте.
Не оставяйте човека в изолация. Ако сте убедени, че има непосредствен риск, не го оставяйте без компания. Премахнете всички опасни предмети в близост.
Потърсете помощта на професионалист - психиатър, клиничен психолог. Насърчете и помогнете на човека да потърси професионална помощ – психолог, психиатър или Спешна помощ. Можете да се обадите на спешен телефон за помощ или да се свържете с кризисен център. Предложете да го придружите.
Привлечете близки и приятели в мрежа за подкрепа. Уверете се, че човекът не е изолиран. Ако не сте достатъчно близки, за да прекарвате макар и малко време всеки ден заедно, свържете се с неговите роднини и приятели, които могат да осигурят допълнителна подкрепа.
Главно, не си казвайте, че някой друг ще бъде по-полезен на отчаян човек, който не намира смисъл в живота. Всеки може да допринесе, като насърчи открит диалог, подкрепа и разбиране към хора в криза или потънали в скръб.