Росен Цанков – синът на Вили Цанков и на Ламбо, до края пазеше два съвета от истинския и от доведения си баща
Операторът, известен и като продуцент на сериалите "Под прикритие" и "Стъклен дом", си отиде на 68 г.
“Когато тръгнах да кандидатствам във ВИТИЗ, цялата фамилия - баща ми, майка ми и Ламбо, се стреснаха. Те мислеха, че ще ставам актьор, а аз избрах операторството. Но когато отидох да кандидатствам, всички казваха - ей го, този е син на Вили Цанков и сега ще влезе тук с връзки. Но мен ме скъсаха първия път, след това имаше пет нулеви години и чак след това ме приеха.”
Думите на Росен Цанков не са странни, той наистина е наричан от приятели и колеги син на Вили Цанков и Ламбо, защото е дете на прочутия режисьор и доведен син на големия Стефан Данаилов.
68-годишният Росен си тръгна от този свят на 20 септември. “Остави след себе си незабравими спомени, присъствие и незаличим отпечатък в изграждането на съвременния телевизионен и рекламен свят у нас – с всичките му върхове и изпитания”, написа за него режисьорът Димитър Гочев във фейсбук. И допълни: “Заедно преминахме през създаването на СИА и “Камера” преди повече от три десетилетия. През филми, реклами, сериали, сватби, погребения, раждания, прощъпалници и абитуриентски балове.”
Росен Цанков е роден в София. Принадлежи на известен интелектуален род. Дядо му Хрисан Цанков е актьор и режисьор, директор на Народния театър. Баща му е големият режисьор Вили Цанков. В отглеждането му участва и Стефан Данаилов, който се жени за майка му Мария - една от най-красивите манекенки през 60-те и 70-те години на миналия век.
Росен завършва операторско майсторство във ВИТИЗ. Започва кариерата си като оператор, но впоследствие се пренасочва към продуцентска дейност – той е един от основателите на компаниите СИА и “Камера” заедно с Димитър Митовски и Димитър Гочев. Заедно правят сериалите “Под прикритие” “Стъклен дом”, “Фамилията”, “Революция Z”.
Цанков е и съсценарист и продуцент на късометражния филм на Димитър Митовски “Върнете заека”, номиниран в “Седмицата на критиката” на кинофестивала в Кан. През 2016 г. той напуска “Камера” и работи като оператор на свободна практика. Има близнаци - Виктор и Александра.
За прочутата си фамилия казва, че именно тя му дава “шанс да живее в интелектуална среда”. “Видял съм много неща, чул съм много неща, прочел съм много неща. От дете познавах и общувах с Иван Кондов, Георги Черкелов, Апостол Карамитев, Ламбо, Джеки Вагенщайн, операторите Венец Димитров и Красимир Костов. Слушал съм разговорите им, когато идваха вкъщи”, разказва той в интервю пред “24 часа”.
А от двамата си бащи пази два съвета.
Вили Цанков го научава да изкарва парите си сам,
като през целия му живот му е дал най-много 50 лева. “Единственото нещо, което ми купи, беше, когато влязох във ВИТИЗ - един много скъп светломер от Япония.” Затова Росен започва да си изкарва пари от търговия с касети, има видеоклуб. И тогава разбира колко е добре, че има тази самостоятелност, на която го е научил баща му, а не е някакъв лигльо, който ходи по улиците и има пари, защото баща му му дава. “Затова съм му много благодарен на баща ми. Готин човек беше, но трябва да го познаваш.”
Докато Ламбо му казва:
“Никога не сядай на една маса, когато не можеш да платиш цялата сметка!”
Росен бил още ученик и отивал на събиране на класа. Данаилов го попитал има ли пари. Момчето показало 40-50 лв. “Той ми даде 200 и тогава каза този съвет. Беше такъв човек. Като сядаше с хора на маса, всички си траеха, защото знаеха, че той ще поръча цялото меню и накрая ще плати сметката. И аз се научих на същото.”
Именно на Росен Цанков принадлежат думите, че на света има два вида хора - Стефан Данаилов и останалите. “Той беше човекът, каквито всички трябва да бъдем. Но всеки трябва да си избере.”
Но има и още нещо. До края на живота си доведеният син остава благодарен на Ламбо, който го спасява от смъртта, когато Росен е на 31 години. Тогава страда от полиневрит, а актьорът прави невъзможното, за да го излекуват.
“Не стига, че се разболях от полиневрит, но направих и сепсис, отравяне на кръвта. Лекарите казаха, че шансът ми е да издържи сърцето ми, а при пулс 200 нямаше как да издържи”, разказва Цанков пред “24 часа”. Трябвало да го лекуват с антибиотика “Фортум”, който обаче не се продавал у нас. Произвеждала го швейцарската “Циба гайги”, а софийският ѝ офис бил над етажа на апартамента, в който живеели майка му и Ламбо. Тя отишла, плачейки, в офиса, казала, че е съпруга на Стефан Данаилов, но синът ѝ умира и е готова на всичко, за да получи лекарството, което тяхната фирма произвежда. Те я успокоили, че още утре ще го доставят. И наистина за 24 часа със специален самолет докарват лекарството до София. Даже отказват пари за полета и за самото лекарство.
Полиневритът е много рядка болест. Според статистиката на един милион души се разболява един човек. След дълга пневмония краката на Росен се схващат, влиза в болница, където вече не може да диша и го интубират. За около седмица
от 84 килограма става 47
Изкарва три месеца в интензивното отделение между живота и смъртта, но в крайна сметка се оправя.
Росен Цанков не е при Ламбо в последните му мигове, защото тогава актьорът е в интензивното отделение. Но последния път, когато бил при него, той го попитал: “Челси” би ли?”. Данаилов бил от “Челси”, а доведеният му син - от “Арсенал”, и си имали закачки на тази тема. “Отговорих му - да, всичко е наред, бихте с 3:1. Говореше вече много тихо и това бяха последните му думи, които разбрах”, разказва по-късно Росен Цанков. Десетки негови приятели от кино- и телевизионните среди се сбогуваха с него в социалните мрежи. Обичаха го истински, а той беше щастлив с тях. Сам разказва, че никога не е изпадал в депресия, а “самотата е за тъпаци”.
За да се предпази от тези състояния, той си има музиката за хоби.
“Голям фен съм на звука, не само на музиката.
Има два вида хора - аудиофили, които държат на качеството на звука, и меломани, които обичат музиката, независимо как тя звучи.
А аз съм точно между двете. Обичам много добрия звук и събирам групи, за които знам, че трябва да имам всичко от тях. Слушам джаз и фюжън, не обичам вокали. Събирам всичко, което е инструментално - на барабанисти и басисти. Едно време много слушах рок. Но като поостарееш, тази музика започва да ти се струва много елементарна.”
Съболезнования на семейството от редакцията на "24 часа"