Божидар Божкилов: На сцената чувствам свобода, каквато рядко усещам в живота
Влече ме скулптурата, обичам да правя бюстове на колеги и приятели, казва младият бас
Божидар Божкилов започва да учи пиано и солфеж на 8 години. След музикалното училище, едва на 17 г., е приет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров". Между 2020 г. и 2022 г. специализира в Академията за млади певци на Ла Скала, Милано. През 2022 г. и 2023 г. е избран от Райна Кабаиванска за участник в Международния майсторски клас в Нов български университет и печели стипендии от нейния дарителски фонд в НБУ. Има награди от много международни конкурси. В петък ще участва в галаконцерта послучай юбилейния 25-и майсторски клас на Райна Кабаиванска в Софийската опера и балет.
- Божидар, кои други майсторски класове сте посещавали и по какво се отличава този на Райна Кабаиванска, организиран от Нов български университет, от останалите?
- Майсторските класове, в които съм участвал, са също все на световни артисти: Монсерат Кабайе, Лариса Гергиева. Стандартният формат обикновено е една седмица или няколко дни учебни занятия.
При Райна Кабаиванска майсторският клас сякаш е с цел да открива нови талантливи артисти и да ги подпомага дългосрочно в тяхното развитие. Многократно сме били свидетели на нейни ученици, които впоследствие печелят някои от най-големите конкурси и стъпват на световни сцени. Например Прети Йенде, която спечели “Опералия” и направи страхотна кариера.
Впрочем тя първо мина през майсторските класове, а след това през двегодишната школа на миланската “Скала”. При мен се случи в обратен ред.
- Не сте ли имали съмнения в началото - вие сте бас, а трябва да ви съветва и ръководи жена?
- По-скоро колебания дали тя и аз ще бъдем на едно и също мнение. Но маестрата е човек с огромен опит и дори техническите похвати при един бас и един сопран да са донякъде различни, критерият дали едно нещо е красиво, или не, е един и същ. Винаги ми е правило впечатление, че големите артисти, които са достигнали до съвършенството, имат много сходни виждания какво трябва да се прави. Те виждат цялостно едно произведение, а не само своята партия.
Аз участвах в майсторския клас през 2022 г., след като се върнах от Милано. За съжаление, цялото ми обучение в школата на “Ла Скала” мина под знака на пандемията, почти без концерти и други участия и буквално получих нов импулс от Райна Кабаиванска.
- Басовият репертоар е особен, а и имате пред себе си задължаваща, дълга българска традиция – Христов, Гяуров, Гюзелев. Вие какъв репертоар предпочитате?
- Човек трябва да намери репертоара, в който е най-силен, а гласът му се чувства най-добре. За мен това е Верди и романтизмът. И руският репертоар също. Напоследък пея и Моцарт – в Пловдивската опера, където съм на щат, пях в “Дон Жуан”. Много внимателно подхождам към белкантовия репертоар – Доницети, Белини, Росини. Басовите партии в техните опери изискват по-голяма зрялост, а и имат редица технически трудности.
- Има ли баси - съвременници, от които се възхищавате и учите?
- Много харесвам и уважавам Юлиян Константинов, може би пее по-рядко сега, но винаги е било много интересно да контактувам с него. Илдар Абдразаков също е страхотен.
- Кой е първият ви учител в пеенето?
- Първият, който ме е подготвял за влизане в Музикалното училище, беше Георги Кузманов през далечната 2004 или може би 2005 г. Аз първо учех в клас с рисуване, но след като ми мутира гласът, много хора ме караха да пробвам с пеенето.
После сравнително бързо намерих контакт с големия български баритон Стоян Попов и с него работихме здраво, за да поставим основите.
- Това, че рисувате, е любопитно, а като добавим, че сте и бас, донякъде повтаряте историята с Гюзелев, чието първо висше образование е в Художествената академия.
- Аз не бих казал, че съм някакъв кой знае какъв талант в рисуването, повече ме влече скулптурата. Винаги обичам да правя нещо с ръцете си. Често ми се случва, когато видя някое дете да си играе с пластилин, да му го грабна от ръцете и да правя нещо. Но ми е интересно само на момента, рядко пазя нещо, направено от мен. Обичам да правя миниатюрни бюстове на колеги и приятели, да улавям някои техни характерни черти.
- А на сцената как се чувствате?
- Ако съм се подготвил добре, се чувствам изключително свободен, дори по-свободен на нея, отколкото в живота. На сцената можеш да си позволиш да грабнеш цялата публика и да я поведеш в посока, в която поискаш. Буквално да се почувстваш като цар. Усещал съм го много пъти.
Колкото до подготовката, май няма пълно научаване, може да се наложи цял живот да уча някои роли. Веднъж Стоян Попов ми каза: “Виж, моето момче, пял съм 500 пъти на сцената ролята на Риголето. И дори на 499-ия път намерих нови детайли, нови нюанси и нови цветове”. Така че това е може би едно от най-интересните неща в нашата професия - че винаги еволюираш.
- Вие ще бъдете тази есен единственият български участник в конкурса “Опералия”, чието поредно издание този път е в София. Проучвате ли конкуренцията, чувствате ли някаква заплаха от нея?
- Четирима баси сме общо в списъка с допуснатите участници. Изпитвам респект към всеки един от певците, които са селектирани, с някои от тях се познавам, вече сме пели заедно. Мога да кажа, че наистина всеки един от участниците е на страхотно ниво. Любопитното е, че миналата година пях в няколко спектакъла на “Севилският бръснар” на “Маджо Музикале” във Флоренция. Аз бях Базилио, Хе Канг – друг участник в майсторските класове на Райна Кабаиванска, беше Фигаро. Сега се оказва, че и двамата заедно с италианската колежка, която беше Розина, сме участници в “Опералия”.
- Пожелавам ви най-големия успех, дано станете третият българин, който печели “Опералия” след Орлин Анастасов и Соня Йончева.
- Благодаря.