Кои самолетни компании разочароват най-много българите
За 6 месеца 839 пътници по въздух се жалват от авиокомпании и наземни оператори
Горещо лято се очертава с жалбите на пътниците от летища и авиокомпании. Те потвърждават общото впечатление от скандалите от началото на юни досега заради неглижиране на пътниците по българските летища и в самолетите.
839 са сигналите до момента от хора, летели със самолети. Тенденцията от миналата година се запазва. През цялата 2024 г. жалбите са били 1638, при 1385 през 2023-а, което се приема за средно ниво. Тази статистика предоставиха на “24 часа” от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
През пиковата откъм недоволни пътници 2024 г. сред основните причините
са увеличените закъснения на полетите,
дължащи се на претоварване в системите за управление на въздушното движение. “24 часа” вече писа, че основно тапите във въздушното движение са във Франция, Германия и Италия заради недостатъчен капацитет да приемат самолети.
Друга причина са неблагоприятни метеорологични условия, както и критичните сривове в ИТ инфраструктурата, включително глобалния инцидент със софтуера Crowdstrike през юни 2024 г.
През тази година най-честите жалби по Регламент 261/2004 са във връзка със закъснения на полети и са срещу въздушните превозвачи Ryanair, “България еър” и Wizz air, съобщават от дирекцията.
Постъпват и оплаквания, свързани с проблеми с багажа – изгубен, повреден или забавен, както и случаи, при които пътник е свален от полет поради отказ да заплати такса за багаж, като тези случаи са
основно срещу Ryanair, жалбите са 15,
твърдят гражданските въздухоплавателни власти.
От юни насам има няколко скандални случки по българските летища, свързани както с обслужването на наземните оператори, така и с проблеми с нискотафирния превозвач Ryanair.
Последната ситуация от петък, която предизвика възмущение, е отказът да бъда качена инвалидна количка на 9-годишно дете в самолета на нискобюджетната компания. Летище “Васил Левски” се е намесило и семейството, заедно с количката, са отлетели с друга авиокомпания. За случката съобщи вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов.
В 8 ч сутринта в понеделник той внесе сигнал в Комисията за защита от дискриминация, а се оказа, че и комисията се е самосезирала.
“Министерството на транспорта и съобщенията остава твърдо ангажирано с опазването на правата и достойнството на всички пътници и с премахването на всякакви неоправдани бариери пред мобилността на хората с увреждания”, се казва в сигнала. Караджов иска отговори и от Ryanair, която се опитвала да прехвърли вината върху наземния оператор, което министърът смята за неприемливо.
Публично известен от социалните мрежи стана и инцидентът с коленичила пътничка, отново на Ryanair, чийто ръчен багаж не се побирал с шаблона на авиопревозвача и тя не е допусната на борда.
Заради унижението на
жената наземният оператор отнесе глоба,
защото техен служител не е съдействал да се свали напрежението, а обратно. Шефът на Граничната полиция пък назначи проверка за поведението на техния служител.
Факт е, че нискотарифните компании, които превзеха небето на Европа, предлагат по-евтино пътуване, но те наложиха своите стандарти на други авиокомпании, а и на наземните оператори, които обгрижват пасажерите на земята. За една от лоукост компаниите в авиацията се коментира, че
за миналата година е припечелила към 1 млрд. евро,
като значителна част от тази печалба идва от таксите за свръхбагаж и всички останали видове допълнителни плащания.
Още от началото на юни министърът на транспорта Гроздан Караджов даде да се разбере, че няма да търпи лошо обслужване и отношение към хората по българските летища.
“Непоносима жега. Претъпкан автобус. Неработещ климатик. Облаци от отровни газове. Груб персонал. Необяснимо чакане, за да се стигне от терминала до самолета. Полузадушени и изнервени пътници.” Така описа на 16 юни обстановката по българските летища Караджов.
Подобна ситуация с пътници на Wizz air едно към едно се повтори преди седмици на терминал 1 на летище “Васил Левски” в София. И то, и наземният оператор отнесоха глоби, но по закон те са почти символични.