Незрящи на театър - първо опознават сцената, после чуват в слушалка какво става на нея (Снимки)
Аудиоописанието е измислено преди 50 г., вече навлиза и у нас
Хората със зрителни проблеми вече също могат да ходят на театър и съвсем като останалите в публиката да разбират какво се случва на сцената. Това е възможно благодарение на нова система, която навлиза успешно в театралните пространства у нас. Нарича се аудиоописание и с нея дори хора, които не виждат изобщо, могат да се почувстват като всички останали зрители в салона. Чрез думи, звук, допир и контакт с актьорите те опознават декорите, сценографията, костюмите и други специални елементи от постановката, така че да имат по-ясна представа за нея и да могат да ѝ се насладят.
Новият метод е въведен за първи път у нас от Цвета Балийска-Соколова, която, след като преминава специализирано обучение в Англия, работи за въвеждането на аудиоописанието в нашите театри. Води обучения и работи по проекти, които правят културните събития по-достъпни за хора със зрителни увреждания.
Самият процес е
разделен на две части
- тактилна разходка (тъчтур) преди представлението и самото аудиоописание по време на спектакъла.
Тъчтурът, или тактилната разходка, представлява докосване до сцената и реквизита като част от предварителния разказ. Когато влиза в залата, преди спектакълът, всеки от публиката със зрителни проблеми е придружаван от човек от екипа, който насочва вниманието му към важните детайли от декора. Зрителят може да пипне, да усети текстурата, големината, подвижността и разположението на обектите на сцената.
Ако костюмите имат специфични и важни за постановката елементи - например шапка, прическа, маска - тогава и актьорите се включват в тактилната разходка, за да може зрителите да ги докоснат. По време на разходката режисьорът или асистентите му разказват за сценичните решения - какви послания изпращат с подредбата, какво подсъзнателно въздействие търсят. След края на обиколката и преди началото на спектакъла зрителят получава устройство с една слушалка.
От нея чува както аудиоописанието, така и всичко останало в залата. Човекът, който прави аудиоописанието, е на микрофон, а техниката е много подобна на тази за симултанния превод. Интервалите между репликите, в които се включва аудиоописателят, често са кратки. Затова предварителното запознаване с пространството пести време.
Разказът трябва да бъде точен, стегнат и бърз - ясно и кратко да опише всичко случващо се, като се използва всяка свободна секунда. Много често е невъзможно всичко да се предаде между репликите, именно затова тактилната разходка е толкова важна.
Методът е въведен
преди половин век
от Грегъри Фрейзър. След като осъзнава нуждата на незрящите да получават по-точна представа за театралните действия, той измисля първата система за описване на сценичното действие в своя театър “Арена Стейдж” във Вашингтон. Това се случва на живо, в синхрон със спектакъла - точно както се прави и до днес.
Системата работи със специална техника, чрез която описателят разказва сценичното действие между репликите. Гласът му се предава само към слушалката на незрящия зрител. Той се намира в специална кабина - обикновено същата, от която се управляват осветлението и звукът, или на друго изолирано място в зависимост от залата. По-късно Фрейзър основава организацията Audio Description Associates, която разпространява, обучава и развива системата, включително за телевизия, кино, музеи, галерии и фестивали.
Принципите, формулирани от Фрейзър преди повече от 50 г., остават валидни и днес. Те са:
Обективност - описват се действията, а не емоциите. Това е трудно, тъй като театърът се възприема именно чрез емоции.
Аудиоописателят трябва да
се научи да използва глаголи,
без да прибягва до прилагателни.
Прозрачност - описанието не трябва да се натрапва. То трябва да се слее с представлението, така че зрителят постепенно да спре да го възприема като нещо отделно, а като естествена част от спектакъла.
Професионална подготовка - трябва да има наистина добро познаване на постановката, да се направи специален сценарий с точни моменти за включване и продължителност. Работи се с режисьора, за да се съгласува акцентът в описанието. Когато се случват много действия едновременно, предварително се преценява какво да се опише. Понякога е необходимо дадена подробност да се предаде по-рано или по-късно от реалния момент. Основно правило е описанието да бъде деликатно - да не пречи на останалата публика и да осигури равноправно и естествено присъствие на незрящия зрител в залата.
Специалисти по аудиоописание към театъра, назначени на трудов договор, има в много европейски страни. У нас обаче те са малко и работят основно в частни театрални трупи. За първи път през юни постановка с аудиоописание се игра в държавен театър - на сцената на Сатирата беше представен спектакълът “Четирите споразумения”. Преди началото му зрители с техни кучета водачи се разходиха по сцената, докосваха предметите по нея, а после получиха и специалните устройства, с които да слушат аудиоописанието, докато актьорите играят и танцуват.
Двете основни сцени, където всички постановки са с включено аудиоописание, са всъщност фестивалът на авторския театър и репертоарът на “Театър Драмеди”.