И отвъд желязната завеса правят кавъри на BG песни, но по-често е обратното (Видео)
Най-признатият и изпълняван зад граница наш
композитор е Емил Димитров
Преди около една година нашумялата турска поп певица Гьоксел пуска в youtube красиво направен клип с интересна песен, наречена на турски Yasanmams Yillar (“Неизживени години”). Съпровожда я малък бенд от ударни, тромпет и струнен инструмент. Стилът е бавна латино песен, мелодията е красива, певицата е хубава и
за кратко клипът е гледан от милиони
Самата Гьоксел е написала в обяснението, че е чула тази песен по радиото като дете в изпълнение на голямата турска певица Сезен Аксу. Но е трябвало да стои до радиото дни наред, докато я пуснат отново, защото е била малка и не е могла да си купи албум на певицата. Затова сега прави кавър на песента и го подарява на почитателите си.
Под клипа са изредени всички съучастници: продуцент, режисьор, стайлинг, прическа, осветление. Липсва обаче най-важното – кой е авторът на музиката.
Всъщност това е песен на българския композитор Александър Йосифов и се казва “Утеха”, като българският текст е на Павел Матев. Включен е в албума на Лили Иванова от 1975 г. “Танго”.
Песента е хубава, но по онова време Лили Иванова има други хитове и “Утеха”
минава някак си незабелязано
Пък и българският аранжимент няма нищо общо с турския, най-малкото ритъмът не е същият. Остава да се гадае дали поне навремето Сезен Аксу е платила за авторските права или е уведомила композитора, че има намерение да пее и да записва тази песен.
Правенето на кавъри на песни, първоначално създадени оттатък Желязната завеса, е занимателна тема, макар че практиката по-често е тук да се правят кавъри на чужди песни.
Например дълги години у нас се смяташе, че песента на ФСБ “Пак ще се срещнем след 10 години” е нещо като визитна картичка на групата. У нас тя се възприема като химн на абитуриентите. Всъщност това е кавър на италианската песен Amico di ieri на групата Le Orme, записана от тях през 1975 г., останала съвършено неизвестна в България. Автор на българския текст е Михаил Белчев. ФСБ никога не са твърдели, че песента е тяхна. В албума, в който е включена, просто не е споменато кой е авторът на музиката.
Един от най-щастливите откъм признание оттатък желязната завеса наш композитор е Емил Димитров. Неговата “Моя страна, моя България” под името “Моника” и с френски текст, който няма нищо общо с българския, а после и в италианска версия
оглавява радиокласации във Франция, Италия и Люксембург през 1973 г. и за кратко става доста нашумяла.
Първите записи на “Моника” се пеят от самия Емил Димитров, но после песента става част от репертоара и на други изпълнители и се снабдява дори с немскоезична версия. Подобен фурор, но по-ограничен, предизвиква неговата “Джулия”, която има и английска версия, представяна от няколко изпълнители по света.
Друг голям успех на Емил Димитров, но в рамките на соцлагера е песента му “Арлекино”. Петнайсетина години след създаването ѝ - през 1975 г., никому неизвестната тогава съветска певица Алла Пугачова я представя на “Златният Орфей” с текст, който няма нищо общо с българския, и със съвършено различна оркестрация. На практика от песента на Емил Димитров е останала само основната мелодия, но пък Пугачова я представя доста раздвижено и тя бързо става първият хит на певицата в Съветския съюз.