Ушната кал пази шокиращи тайни за вашето здраве: от диабет до деменция
В лабиринтите на човешкото тяло се крие един изненадващ разказвач за заплахи за нашето здраве – ушната кал, или церумен. Тази досада, често свързвана единствено с хигиена и дискомфорт, всъщност представлява сложна биологична субстанция, чиито характеристики могат да предложат интригуващи прозрения за вътрешното ни състояние. Подобно на разгръщащ се свитък от най-скритите лаборатории на природата, ушната кал крие шифровани послания за нашето генетично наследство, хранителни навици, условия на труд и дори потенциални здравословни проблеми.
Не се гнусете, церуменът е деликатен коктейл от мастни киселини, алкохоли, сквален, холестерол и мъртви кожни клетки, образувани от апокринни жлези, подобни на тези в подмишниците. Истинският ключ към неговата информационна стойност обаче лежи в генетиката. Има два основни типа ушна кал - мокра и суха, определяни от една-единствена нуклеотидна мутация в гена ABCC11. Азиатското население е доминирано от сухия тип, характерен с люспеста, сивкава до бяла субстанция. Европеидната и африканската популация произвеждат предимно мокър, златистокафяв лепкав секрет. Смесена честота на сухи и влажни типове с честота на суха ушна кал от 30-50% се наблюдава при коренното население на Северна Америка, Тихоокеанските острови, Централна Азия, Турция.
Генетичната разлика е обект на задълбочени научни изследвания, които предполагат възможна адаптация към климатични условия и дори връзки с определени метаболитни процеси. Например генът ABCC11 е свързан и с миризма на тялото. Още преди 70-ина години се разбира, че хората със суха маса в ухото често имат по-слаба телесна миризма поради по-малката секреция на летливи съединения. По-късно са открити доказателства за генетична връзка между типа
влажна, лошо миришеща ушна кал и рак на гърдата.
Бразилска лаборатория, посветила се на темата на церумена, е идентифицирала 27 съединения в ушната кал, които служели подобно на уникалността на пръстов отпечатък за диагностициране на рак. Това разказва метаанализ в сп. Вiochemia medica, който проследява хронологично откритията за диагностичната стойност на естествения ушен секрет.
Основните функции на церумена са овлажняване, почистване, смазване и защита на кожата на ушния канал, както и осигуряване на антибактериална бариера срещу чужди вещества. Извън това светът на ушната кал е пълен с неочаквани детайли. Например изследванията показват, че в церумена могат да бъдат открити следи от замърсители на околната среда, наркотици и дори стресови хормони. Тези вещества достигат до ушния секрет от кръвообращението, което и позволява да отразяват както физиологичното, така и патологичното състояние на човешкото тяло. И ги прави потенциални биомаркери за експозицията и физиологичния отговор на организма.
Какво още може да ни каже ушната кал в ролята си на биологична течност с висок, но подценен потенциал за клиничната диагностика? Цитирано в анализа японско изследване отчита, че честотата на влажен церумен сред пациентите с атеросклероза, несъпроводена с хипертония, е поразително висока - всеки трети, докато сред пациентите с атеросклероза и хипертония тя е едва 14%. Влажната ушна кал е свързана също и с честотата на инфекцията с розов лишей поради повишена чувствителност към вид гъбичка, отговорна за кожното заболяване.
Друго проучване сред хора с паркинсон и алцхаймер установява, че при две трети се открива натрупване на прекомерно количество мазна ушна кал.
Антимикробният характер на церумена е изследван във връзка с нивата имуноглобулини. Те присъствали в почти всички проби секрет от сух тип, но честотата им варира значително сред влажния тип в зависимост от расата. По-ниското pH в церумена пък било свързано с появата на злокачествена инфекция, засягаща външния слухов канал и характеризираща се с агресивна прогресия на заболяването и лош отговор на лечението.
Церуменът е бил прилаган и за откриване на различни заболявания, използвайки съвременни техники за ДНК тестване, като например за откриване на хронична инфекция с хепатит В и способност за предаване на вируси на хепатит C.
Съвсем наскоро церуменът успява да "диагностицира" диабет и да разграничи тип 1 от тип 2 чрез промените в състава на субстанцията.
Ушната кал се оказва и първият досега открит биологичен маркер за болестта на Мениер, свързана с гадене и силен световъртеж. Тя досега се установяваше чрез изключване на всичко останало - процес, който може да отнеме години.