Детелина Стаменова: “Пак съм качила, на нищо не приличам”, а детето ви запомня: наднорменото тегло е провал
Тормозът към хората с наднормено тегло живее, защото често остава неосветен от жертвите. Н еказвайте на дете, че е дебело, това може да го осакати душевно. Не се радвайте, че пълно дете рязко сваля 7+ кг за едно лято, може да е поело към анорексия, казва в интервю за "24 часа" психологът Детелина Стаменова. Завършила е психология, социология и психотерапия. Има дългогодишна частна практика на психотерапевт и психолог. Автор е на терапевтичния дневник "РАЗниМисли" и на книги и статии в популярни и научни списания и сайтове. Активист е на Световния ден за разпознаваемост на хранителните разстройства от създаването му и член на междунаародни организации в тази област.
- Напоследък все по-често се говори за предизвикателствата, свързани с детското затлъстяване. Какви са основните психологически последици, които наднорменото тегло може да има върху емоционалното и социалното развитие на едно дете, г-жо Стаменова?
- На първо място ще сложа стигмата към хората, които са с наднормено тегло – а именно обидите, които те преживяват най-често в най-близкия си кръг – семейството, а после – приятелчетата, съучениците и нерядко в продължение на живота им – непознати хора, партньори, работодатели.
Не на последно място, според множество проучвания – и от медицински лица, които в световен план имат различно отношение към хората с форми, по-едри, от тези, които са приетия за здравословен индекс на телесна маса или слабите. Тези предразсъдъци са такива, че хората с наднормено тегло и затлъстяване са възприемани като “мързеливи”, “глупави” (“защото не се грижат за здравето си”), “грозни” или чисто и просто - “отвратителни”.
Постепенно някои от тях започват да мислят така за себе си, превръщайки обидите в ежедневно, ежечасно състояние, което корозира самооценката им, прави ги тревожни. Някои не могат да изявят способностите си само защото се спират сами – и тази им тревожност е в състояние да попречи донякъде на развитието им.
Добавям и темата за депресивните състояния, които често се срещат при хора с наднормено тегло. Детство или юношество, изпълнено с обиди за външния вид, е травматично и неговите последици могат да продължат до последния дъх на един човек като трудна за заздравяване рана - дори тогава, когато човекът е успял да нормализира теглото си рано.
- Кога е подходящият момент да започнем разговор с детето си за неговото тегло и как да изберем правилния тон, за да не го стресираме или да не му създадем усещане за срам? Има ли конкретни фрази или подходи, които са по-ефективни в различните възрасти?
- Никога не е подходящият момент да говорите за това, но винаги е подходящ момент да промените онова в семейството ви, което е довело до наддаване на теглото. С какво тегло е родено то? Какви хранителни навици има в семейството ви? Има ли събития, които е възможно да са повлияли на детето - раздели, скръб, стрес?
Отчитането на всички фактори, довели до този момент, е първото, което трябва да бъде оценено. Моето мнение е да се мине по пътя детски ендокринолог, нутриционист (храненето да бъде съобразено в цялото семейство), среща на родителите с психотерапевт и едва тогава - психотерапия на детето. Храненето е много интимно преживяване и нерядко е начин за справяне с някаква стресова ситуация.
Сънят е друга подценявана тема от родителите – редовният като време на започване и продължителност сън е сред важните елементи за поддържане на здравословно тегло при деца и възрастни – липсата на сън води до нужда от компенсиране на енергията, която той дава чрез калориите, т.е. повече храна, което се отразява на баланса на тялото.
Затова деца, които не спят нужните за тяхната възраст 8-9 часа, нерядко с времето започват да качват килограми.
- Много родители се притесняват да не наранят чувствата на децата си. Моля, дайте конкретни примери за думи и изрази, които са подходящи за използване, и такива, които категорично трябва да се избягват, за да не предизвикат негативни емоции или чувство за вина?
- За съжаление, моите наблюдения са, че твърде много родители правят точно обратното – очакват да стимулират, като обиждат. Други решават, че ще “мине”. Много малко родители подхождат към този проблем през бавни, структурирани стъпки за цялото семейство, при което всички да се хранят добре. Този месец в Албена се състоя ежегодното “Училище за здраве за деца, родители и учители” на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, където деца и родители се учат в продъжение на седмица как да се грижат за здравето, част от което е теглото.
Вече отминава убеждението, че децата трябва да изядат всичко в чинията, защото живеем във времена, в които храната за много хора е в изобилие, но пък дойде ново предизвикателство – родителят да е спокоен и уверен в себе си, за да спре преяждане на детето, което може да е от скука или от налагане. Децата понякога не изяждат храната си и тогава родителите настояват, особено при малките – и това е един от моментите, в който започва прекъсването на връзката тяло - ситост. Детето може вече да е сито, но вие настоявате – и тогава то ще приеме за нормално да не слуша собственото си тяло. Или друго – добрите или лошите събития в живота, ако задължително се отбелязват с обилно количество храна.
Все пак – основната причина, поради която се проявява психогенно покачване на килограми в ранна възраст, е връзката с родителите.
- Как можем да разговаряме за важността на здравословното хранене и активния начин на живот по начин, който да мотивира детето, вместо да го демотивира или да го накара да се чувства заклеймено? Как да вдъхновим стремеж към благополучие, а не към перфектно тегло?
- Правете го вие. Вие се хранете добре. Нека хладилникът ви е пълен с храна, която познавате от деца – яйца, сирене, масло. Купувайте зеленчуци. Нека десертът е плодове. Движете се с децата си. Ако сте с наднормено тегло – покажете им, че се опитвате да го регулирате с добре подбран режим. Разкажете своя път. Каквото и да казвате, без да правите необходимите неща, ви прави лицемери – и те го знаят.
- Каква е ролята на родителския пример и семейната среда в изграждането на здравословни навици и позитивно отношение към тялото?
- Има семейства, които още преди раждането на дете променят своя начин на хранене, за да спомогнат за зачеването. Мъже и жени намаляват алкохола, свръхпреработените храни и започват да се движат повече, за да подобрят своите репродуктивни способности. Запазването на тези навици – и от двамата, гарантира, че детето ще вижда от ранна възраст добро хранене, базирано на основните правила. А те са толкова лесноприложими: приемайте адекватни за теглото ви порции от основните хранителни групи; намалете до препоръчителните количества, а ако можете - изключете алкохола, и се движете при всяка възможност.
- Как да подкрепим детето си, ако забележим, че е подложено на подигравки или дискриминация заради теглото си? Как да изградим неговата устойчивост и самочувствие в подобни ситуации?
- Тормозът често живее, защото остава неосветен от жертвите. Повдигането на темата за това, което се случва, ще доведе до неудобство както за обидените, така и за обиждащите, така и за онези, които ще трябва да модерират спора – педагозите например. Но повдигането на темата, подчертавам, със спокоен тон, може да спомогне да се види какъв е истинският конфликт между децата. А на тези, които са обидени - да им помогне да се научат да бъдат асертивни – да изискват и да се отнасят към себе си с уважение, зачитайки правата на останалите; да се научат да не татуират обидата в мозъка си и да я носят цял живот.
- Какви са предупредителните знаци, че нашият подход към темата за теглото може да навреди на детето, например да доведе до хранителни разстройства или проблеми с образа на тялото?
- България ще стане много по-добро място за живеене, когато хората престанат да се обиждат на външен вид един друг.
Дори вие да не обиждате пряко детето си, обидите към собственото тяло (майките, които казват: “Пак съм качила, на нищо не приличам”); телата на другите (гледайки телефона или телевизия: “Тоя/тая е станал двоен”), имат вторичен ефект, защото ние неволно се сравняваме един с друг и детето ви вече създава стандарт в главата си, в който да е с наднормено тегло, означава провал.
В същото време има доста състояния, включително и на хроничен стрес, при които покачването на килограми просто се случва.
Така сме “програмирани”, че близо 40% от нас при стрес компенсират с хранене.
Едно странично наблюдение, но намирам много сериозна връзка с тази тема – у нас насилието е опасно разпространено и то е причина за толкова много проблеми на всякакво ниво. Да обиждаш, е насилие (психологическо), а в България обидите са в семействата между партньорите, между братя и сестри, после отива на детските площадки, на пътя, в отношения на всякакво ниво и всяка обида по-малко ще сваля микрограм по микрограм от това перпетуум - мобиле на ада, в който, казват, че българите нямат нужда от надзиратели, защото сами се топят. Затова – ако искате да обидите някой на “свиня”, кажете какъв е точно проблемът, нека стане критика за поведение, не за външен вид. Арогантен ли е? Безочлив? Глупав? Така разговорът ще отиде на по-високо ниво. Не на махленско.
Това, между другото, е една от парадигмите, която в момента набира скорост и много родители я използват – не се казва на детето, че е лошо, защото е направило нещо – казва се, че е лоша постъпката му – така то не интернализира, т.е. не приема за вярно (а от родителите си преди пубертета приема всичко за чиста монета), че е лош човек, а че онова, което е направило, не е достатъчно добро. Така и детето не е дебело – то просто не се е хранило добре и движило достатъчно.
- Кога трябва да потърсим професионална помощ?
- Преди да разберете, че детето ви е жертва на обиди; преди да е отишло в категорията затлъстяване и наднормено тегло; преди да сте си казали, че трябва да вземете сериозни мерки – или веднага щом направите едно от тях.
- Родителите, водени от добри намерения, могат да допуснат грешки в общуването. Кой е най-големият гаф, който може да направят, когато разговарят с детето си за теглото, и какви са дългосрочните последици?
- Категорично най-голямата грешка е да обиждате, следите и поставяте ултиматуми.
Затлъстяването е комплексно заболяване и не се лекува с “воля” и човек не страда от него заради “лакомия”. За да се стигне до затлъстяване, има поредица от събития, някои от които вероятно психологически, други поведенчески, трети генетични, четвърти епигенетични, които са довели до този момент, и следва да бъдат оцененени.
Не се радвайте, че проблемът се е решил от само себе си, когато едно пълно дете рязко започне да сваля и променя драстично хранителните си навици. Свалянето през лятото на 7+ килограма често пъти води до анорексия в есенния и зимния сезон.
- Какво е най-важното послание, което бихте искали да отправите към родителите, как да подходят с любов, разбиране и ефективност?
- Да си родител, е изключително отговорно занимание – има хиляди книги и решения, но всяко семейство е различно. И има различни решения, защото ние сме различни, но ако има нещо, което е много трудно за родителите, влезли в тази роля, е това да приемат, че може и да са сгрешили. И да потърсят помощ от психотерапевти, лекари, педагози как да подходят в конкретния случай за тях и техните деца.