Проф. Румяна Коларова: Нито една партия няма интерес от предсрочен вот – всяка ще загуби поне по 10% от днешните си мандати
Протестиращите мечтаят нервите на Бойко Борисов да не издържат като през 2013 г., когато подаде оставка
Коалицията ПП-ДБ в този състав е обречена. Жена трябва да смени Асен Василев начело на формацията, но не бива да е Лена Бориславова
Партия на президента ще черпи гласове от разочарованите от БСП, също от ИТН, но най-много от "Възраждане", МЕЧ и "Величие"
- Опозицията атакува властта с четири неуспешни вота на недоверие и готви още три. Но към последния се присъединиха 16-те депутати на “Продължаваме промяната” и Божидар Божанов от “Демократична България”. Сега МЕЧ се среща с останалите опозиционни партии за нов вот на недоверие. Как да ги тълкуваме в този сублимен за България момент - влизаме в еврозоната, въвеждаме еврото, и докъде може да стигнат, проф. Коларова?
- Тези вотове на недоверие по-скоро играят ролята на повод за улични протести или техен заместител. Те са инструмент за засилване на конфронтацията и напрежението в парламента. Говорителите им в парламента пък целят да екзалтират своите поддръжници, да предизвикат силни чувства. Те не търсят парламентарен диалог с разумни аргументи за постигане на общо политическо решение.
- Грешка ли беше, че ПП гласуваха с “Възраждане”, “Величие” и МЕЧ?
- Поведението на “Продължаваме промяната” в началото на годината беше различно - целяха да активират управляващите и да постигнат определени отстъпки. Когато успяваха, дебело подчертаваха, че са резултат от опозиционния натиск върху управляващите. Основният пример, който всички от ПП-ДБ дават, са действията за въвеждане на еврото.
Сега обаче ПП явно променят стратегията си. Ще се опитват не само категорично да се разграничат от управляващите, но и да мобилизират колкото се може по-негативно отношение към тях. Вотовете им на недоверие ще бъдат продължение на инициираните протести по повод ареста на варненския кмет.
- Защо? Не беше ли еврозоната и въвеждането на еврото и тяхна цел?
- Да, но в момента, в който се постига целта България да е в еврозоната, хората не го възприемат като резултат от усилията на “Продължаваме промяната”. Макар всички политици и министър-председателят да отбелязаха, че влизането в еврозоната е благодарение на всички правителства от 1997 г. насам, масовите нагласи са, че го е постигнал най-вече ГЕРБ.
Затова днешното поведение на ПП цели не само, както досега, да се разграничи от ГЕРБ, но и да ги определи като врагове на демокрацията и реформите.
- Как оценявате действията на ПП-ДБ по линията про- и антиевро?
- Това, което в момента прави “Продължаваме промяната”, в никакъв случай не е проевро. За съжаление! Защото трудната част от тази задача предстои.
През следващата почти година правителството трябва да осигури адаптация не само на бизнеса, но и на всеки един от нас към еврото като потребители, граждани и участници в пазара. Защото е пределно ясно, че това не е само смяна на валутата. Освен санкции срещу спекулата трябват и позитивни промени - реформи във всички сектори, посочени като проблемни в конвергентния доклад. И правителството се опитва да постигне позитивни резултати. Например министърът на правосъдието внесе проектозакон, чиято цел е да ни извадят от сивия списък за пране на пари. Нека към това прибавим и проектозаконите, чиято цел е да усвоим парите от плана за възстановяване и устойчивост. Изданието “Политико” даже посочи България не просто като пример, а като героичен пример на държава, успяла да предотврати загуба на средства по тази линия. Защото всъщност масовият случай във всички европейски страни е загуба на средства по тази програма. И най-важното - бюджетът.
- Повечето анализатори предупреждават, че бюджетът ни за следващата година трябва да бъде рестриктивен...
- ... и преди всичко отрезвяващ! И това ще коства на правителството през следващите шест месеца поводи за остра критика. В този смисъл както вотовете на недоверие, така и критиката към бюджета са нож с две остриета. Защото принципната позиция е за еврото и да застанеш зад това правителство. Поне още 8-10 месеца. Принципната позиция е да подкрепиш бюджета, ако той е рестриктивен и отговаря на критериите. Но как може да защитаваш принципна позиция, ако предварително си казал, че ще бъдеш против?
- Може ли тези вотове на недоверие да предизвикат предсрочни избори?
- Предполагам, че единственият възможен сценарий, който се мисли, е този от зимата на 2013 година, когато на Бойко Борисов не му издържаха нервите и той подаде оставка абсолютно неочаквано. Всички помним драматичните протести във Варна през 2013, нали? Предполагам, че този сценарий е мечтата на протестиращите.
Но тогава протестите бяха свързани с чувство на безизходица. Дали обаче сега хората са в същата ситуация? Едва ли.
- Кой има интерес от предсрочен вот?
- Нито една партия, която е в парламента, включително и опозиционните, няма интерес от предсрочен парламентарен вот, защото той би коствал на всяка от тях загуба поне на 10% от мандатите, които имат към момента. От тази гледна точка не виждам коя формация би го предизвикала - това би бил самоубийствен ход и много глупаво действие.
Някои твърдят, че “ДПС - Ново начало” ще спечели. Наистина двете партии - на Пеевски и на Доган - в конкуренция постигнаха безпрецедентен общ резултат за ДПС, но сега това е минало. Защото ако ДПС на Пеевски доминира електорално, тя няма как да нарасне толкова много. Поддръжниците на Доган или ще гласуват за нова партия, или няма да гласуват. При това в този парламент Делян Пеевски вече усвои част от депутатите на Доган.
- От кого би черпила гласове нова президентска формация, за каквато толкова много се говори?
- От всички, макар повечето да си мислят, че ще е само от БСП. От БСП президентът може да вземе само разочарованите преди последните избори, които вече не гласуват за тях. БСП едва ли ще загуби повече от “Има такъв народ”, чийто електорат симпатизира на президента. Мисля, че най-много ще загубят “Възраждане”, МЕЧ и “Величие”, като за двете малки партии това ще бъде въпрос на оцеляване. Затова според мен общият ефект от един предсрочен вот ще бъде свиване на електоралното представителство на проруския и антиевропейски вот.
- Какви всъщност биха били целите на този хипотетичен президентски проект?
- Целта може да е създаване на проруски антиевропейски националистически блок около президента. Но тази цел може да бъде постигната единствено и само на президентски избори, а не на парламентарни.
- Защо мислите така?
- Защото на парламентарен вот евентуален президентски проект ще фрагментира както левия и националистическия, така и проруския, антиевропейски вот. А при вече силно фрагментирания парламент не се знае колко от тези партии ще останат на ръба на бариерата от 4%. Примерът от есента на 1991 година, когато се загубиха почти 25% от вота на българите, е показателен. Създаването на голяма обща предизборна коалиция на тези партии според мен е невъзможно.
- Част от вашите колеги прогнозират живот за кабинета “Желязков” до президентските избори през 2026 г., а друга - че ще изкара пълен мандат, особено след суперлативите от Евросъюза за премиера. Вашата каква е?
- За мен Росен Желязков като премиер е шанс за България в този момент. Той е добре образован, има голям административен опит (в Столичната община и като главен секретар на Министерския съвет), и политически опит като министър и депутат. Едновременно с това е човек, в чиято лоялност след казуса “Костинброд” никой не се съмнява. Той има време и възможност да покаже, че може ефективно и добре да управлява. Ако го направи, ще изкара цял мандат.
- Каква ще е съдбата на коалицията ПП-ДБ?
- В този си състав те са обречени. Най-добре за тях ще е, ако успеят да привлекат към себе си някаква нова дясна формация с автентична електорална подкрепа. Тя би съживила коалицията. Но за целта трябва да намерят проект, около който да се обединят и в който, разбира се, “Демократична България” да играе водеща роля.
Разширяване е възможно през независим кандидат-президент, подкрепен от инициативен комитет. Но това може да стане единствено и само при пълна смяна на ръководството на “Продължаваме промяната”. Това означава не само оставката на Асен Василев.
- Кой да застане на негово място?
- Техният основен проблем е не само ръководството, а вътрешният интегритет. Според мен би било успешно, ако начело на формацията застане жена или дори женски екип. Нямам предвид обаче Лена Бориславова.
- Докато ние с вас си говорим за политика, обикновеният българин е уплашен, че животът му още отсега поскъпва неудържимо - много цени вече се вдигнаха, сред тях на основни храни, какво остава за времето след 1 януари 2026-а, когато ще плащаме в евро. В какво може да избие този страх?
- Има една особеност. Всички знаем, че част от българите имат пари в спестявания. И не само заможните, но и част от онези, които живеят под средния стандарт на живот. Въпросът е да не изпаднат в паника и да хукнат да купуват, мислейки, че парите им ще се обезценят. Една от големите задачи пред правителството е да предотврати това. Смятам, че когато става дума за еврото и за цените, един от основните въпроси е какво ще направят хората със своите спестявания. Дали от страх ще решат да ги харчат, или ще отговорят на призива “За бога, братя, не купувайте!”, както призова през 90-те години на миналия век един български премиер - Димитър Попов.
- Три рейтингови агенции ни дадоха добри оценки. Какво всъщност ни носи това?
- Освен рейтингите, след януари 2026 за нас е много важно да влезем в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това би било знак, че правителството върви в правилна посока. А отговорът на въпроса как се справяме след 1 януари 2026 г. ще бъде положителен, ако всички рейтингови агенции ни дадат рейтинг “А”.
Визитка
Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ. Специализирала в Лондон, Ню Йорк и Флоренция.
Доцент по сравнителна политология от 2009 г., ръководител на катедра "Политология" и директор на магистърска програма "Европейска интеграция".
Секретар на президента Росен Плевнелиев по връзките с гражданското общество. Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки.
Дългогодишен автор на в. "24 часа"