Guns N' Roses направиха идеалното шоу

22.07.2025 19:05 Калина Влайкова
Концертът на Guns N' Roses в София

Дърт бил – той скача като коза три часа по тая сцена. Закъснявал ужасно и всички го чакали до припадък – ами не, даже силно подрани. Фалшиво пеел... Не пее фалшиво. Ама нямал глас като преди 40 години. Кой ходи да го чуе на живо преди 40 години бре? Врещял бил. Ами врещял си е винаги, това му е якото. Леке бил. Аз видях професионализъм to f..k от първата до последната, 190-а минута.

Още снощи си бях наумила да драсна нещо за този концерт, който се нарежда в топ 10 на многото, които съм посещавала. Просто защото там нямаше НИТО ЕДНО НЕЩО, което да не ми хареса. Guns N' Roses направиха идеалното шоу:

- Защото изсвириха всичко важно и любимо – 31 парчета е гигантски сетлист, какъвто малко групи си позволяват да изнесат. Често защото просто не могат – натоварването е огромно.

- Защото се раздадоха максимално в три плюс часа без почивка

- Защото саундът беше отличен

- Изпълненията – също. Да, и тези на Аксел Роуз, не само на музикантите. С изключение на няколко напълно пренебрежими пропадания, той пя прекрасно, пя като себе си. Чувала съм далеч по-натоварени с очаквания банди да се излагат много повече с пеене на живо. И въпреки това е било хубаво – именно защото е на живо.

- Защото всичко беше музика. Без протяжно дърдорене от сцената, без панаирджийски истории, без лиготии с публиката, без байраци и патриотични глупости. Само музика. За подобно събитие това би трябвало да ни е достатъчно.

Това беше изключително професионално изпипан и изнесен концерт във всяко едно отношение. Но уви, оказва се, че не ни е достатъчно – поне съдейки по огромна част от реакциите след него.

А тези реакции са ни диагнозата, драги. Ние не се нуждаем вече от професионализъм. В нито едно отношение – нито в музиката, нито в политиката, нито в журналистиката, нито в нищо.

Нуждаем се от омраза. За да я хвърлим точно към онези, които все още се опитват да бъдат професионалисти в това, което правят. При това положение нищо, ама нищо добро не ни чака – ни в музиката, ни в политиката, ни в журналистиката.

„Къде отиде рокендролът", попита иронично по адрес на Guns един известен човек, който за голяма моя изненада се включи в хейта към това жестоко събитие.

Там си беше рокендролът, на тоя стадион, на тая сцена. Целият си беше там, точно същият, какъвто го помним и харесваме. Ние май вече сме други. Натрупали сме адски много омраза, а тя заслепява, та пропускаме да видим.

И едно горчиво-иронично съвпадение. Недоволните от изявата на Guns снощи в голяма степен, по съвсем субективни лични мои впечатления, съвпадат с онези, които преди повече от 10 години силно се разгневиха на това, че Джон Бон Джоуви е човешко същество и може да получи алергичен пристъп по време на концерт. Злъчта, която се изля по повод този толкова трогателен и рядък момент – да видиш звезда от подобен ранг така уязвима и... човешка, тогава ме смая.

Сега се чувствам по същия начин. Но шапки долу за Guns. Те все още виждат смисъл, значи го има. Велик концерт беше!

P.S. За да не развалям високите естетически критерии, подбирам за поста снимката, на която Аксел изглежда най-малко "дърт" и най-много като онзи Аксел отпреди 40 години, по който масово се хленчи днес.

Други от Лични

Какъв вот на недоверие за икономическата политика - пети сме в ЕС по ръст на

Днес тристранката се разбра за бюджета с незапомнено съгласие между бизнес и синдикати. Вчера на купона за Деня на банкера гуверньорът на БНБ Димитър Радев твърди

Ще слепят ли атоми джензитата

Младите не виждат смисъл да гласуват, не вярват в значението на техния глас и в промяната. Това показва рекордно ниската избирателна активност от 14,6% на парламентарните избори октомври 2022 г

За гръцките фермери дойде сезонът на сиртаки и сувлаки

Субсидиите им били малко и закъснели, но не паркират трактори в центъра на Атина, а тормозят трафика през границите Застудя, приключи сезонът за работа на полето и дойде време за протести

Петата колона на Кремъл е изпаднала в истерия и вече не се крие

Много съм видял за тези 35 години на протести. Но такава масирана и координирана медийна атака срещу сегашното правителство съм виждал само през есента на 1992, срещу правителството на Филип Димитров

Но аз не мога да тръгна след този човек и подобни хора

Давам ви разрешение да ме хулите. Обиждайте ме по най-гадните начини. Разпънете ме на словесен кръст. Каквото ви е на ума, сърцето и душата. Кажете го

>