Защо Лиу Цзякун спечели най-значимата награда за архитектура “Притцкер 2025”?
Отличието за китаеца е признание за това как той поставя хората и общностите на преден план в работата си
Тази пролет Лиу Цзякун бе отличен с наградата за архитектура “Притцкер”, която се смята за най-значимата в международната архитектура. Той е третият представител от Китай, който я получава от създаването ѝ през 1979 г. след китайско-американския архитект И. М. Пей и основателя на “Аматьор Архитектчър” – Уанг Шу.
Тазгодишното жури, чийто председател бе чилийският архитект Алехандро Аравена, отличи китаеца като признание за това как той поставя хората и общностите на преден план в работата си.
Лиу Цзякун е роден през 1956 г. в Чънду, Китай, където живее и работи и сега. През 1982 г. завършва архитектура в Чунцин и след кратък период в проектантско студио се отдръпва от професията. Това е време на икономически и обществен възход за КНР и младежът се записва като доброволец да бъде изпратен в Тибет, един от най-изостаналите и бедни региони. Постепенно той е отблъснат от догмите, налагани в проектирането от комунистическата доктрина, прекарва повече от десетилетие, посвещавайки свободното си време на живопис и литература. Работи като писател и публикува няколко художествени произведения.
Повратната точка настъпва през 1993 г., когато посещава архитектурна изложба на своя бивш състудент Танг Хуа, която отново запалва интереса му към архитектурата. Избистря се и една от основните му концепции, че градската среда може да служи като изразно средство за създателя си, и през 1999 г. той основава архитектурното бюро “Цзякун Архитектс” в родния си град.
Въпреки разнообразието си работата му е разпознаваема чрез минималистичните форми, искрения подход към материалността и вниманието към позиционирането на сградата в заобикалящия я ландшафт. Според Лиу Цзякун съвременното общество трябва да се придържа към традициите и корените си, за да може да създаде по-добро бъдеще.
Отличителното за работата на Лиу е, че по-голямата част от творбите му са разположени в обществени зони в населени места, което отразява интереса му към дизайна за хората.
Той самият е на мнение, че освен познанието и технологиите здравият разум и мъдростта са най-важните инструменти, с които архитектът разполага.
През своята кариера Лиу Цзякун се грижи за нуждите на обществото и се стреми да запази неговите традиции и спомени.
За изграждането на Музея на имперските тухлени пещи в Суджоу през 2016 г. Лиу Цзякун избира конструкция от масивни бетонни колони, поддържащи триетажната структура на сградата, която поразително напомня със силуета си на традиционните религиозни храмове. Традиционната архитектура е разпознаваема и в кампуса “Новартис” в Шанхай, построен през 2014 г. Конзолните балкони напомнят кули, а във височината на шестте етажа е разположен атриум с вътрешен двор и зони за отдих.
Обновяването на пещерния квартал "Тианбао" в град Ерланг, Китай, през 2021 г. е проект, целящ да съживи място, използвано някога за дестилация на алкохол, да го превърне в обществено пространство, заобиколено от зеления, крайбрежен пейзаж. Като част от реализацията Лиу Цзякун създава културен център, който включва огледална изложбена зала и конзолна приемна зала с изглед към пейзажа.
Най-голямата сграда на Лиу Цзякун – “Уест Вилидж”, построена през 2015 г., е общински комплекс, обхващащ цяло каре в град Чънду. Обширната открита зона е оградена от културни, развлекателни и офис пространства, свързани с мрежа от пешеходни и велосипедни рампи.
След земетресението в Съчуан през 2008 г. Лиу проектира мемориала “Ху Хуишан” в знак на почит към 15-годишно загинало момиче.
Наклонената, покрита с гипс конструкция прилича на временна палатка. Интериорът може да се види само през шпионката и разкрива детска спалня в розово, изпълнена с вещите на момичето.
Още забележителни архитектурни образци ще намерите в новия брой на сп. "Идеален дом"