Последните 168 часа на Людмила Живкова
- Съветски представител принуждава Тодор Живков да я уволни от всички постове, а пред обществото да се каже, че е болна
- В дните преди смъртта си тя гори писма, снимки и лични вещи и не се примирява със заповедта на СССР
Oтбелязването на 1300-годишнината на България е най-важното събитие в живота на Людмила Живкова през 1981 г. Тя прави всичко по силите си за празника и през март същата година дава начало на честванията с посещението си в Мексико. Според приближения ѝ Богомил Герасимов, който по онова време е посланик в държавата, именно това събитие стои в основата на смъртта на дъщерята на Тодор Живков.
Празникът вбесява Кремъл и след като виждат, че не могат да спрат Тато и дъщеря му, през юни изпращат техен човек, който да се срещне с бившия Първи. Този представител от ранга на Черненко пристига в София без шум и без информация за медиите. Той представя дълбокото недоумение и недоволство на съветското партийно ръководство от националистическите прояви, свързани с 1300-годишнината на България в Мексико.
“Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи тържества като това
и в никакъв случай нещо подобно в самата България”, отбелязва Богомил Герасимов в книгата си “Дипломация в зоната на кактуса”.
Той смята, че съветският представител внушава на Тодор Живков, че дъщеря му трябва незабавно да бъде освободена от поста председател на Комитета за култура и член на Политбюро на ЦК на БКП. По тяхно мнение това не е необходимо да се оповестява през самата 1981 г. На първо време е достатъчно да се акцентира върху здравословните ѝ проблеми, да се използва “разболяването” ѝ в Мексико като претекст за слизането й от политическата сцена. В противен случай няма да следва нищо добро за тях двамата. Тато няма друг алтернативен ход и малко преди смъртта на Людмила
я изпраща на заточение в Боровец,
като се съсредоточава върху нейното спасение и оцеляване. Взема мерки да се говори за нейната преумора, за необходимостта от продължителна почивка и повече да не се споменава нищо за нейното посещение в Мексико и 1300-годишнината.
Тя е уволнена от собствения си баща от всички постове, докато се намира в Боровец. Смята се, че е имало голям скандал между двамата, но въпреки несъгласието ѝ, тя не можела да направи нищо. Затваря се в себе си и изпада в депресия.
Малко преди да отиде в правителствената вила в зимния курорт, посещава Ванга и когато вижда книгите, подарени на пророчицата от баща ѝ, ги изгаря в камината ѝ.
“В началото на юли тя предприе действия, които бяха лоша поличба за нас, но явно не за мъжа ѝ Иван Славков и баща ѝ - посочва бодигардът на Живкова Димитър Мурджев. - Взе да унищожава всекидневно много материали, касети и други неща. Изпрати децата на море. Търсеше усамотение и все вършеше нещо скрито и беше припряна. Престана да ходи на работа. Бе обявено, че е в отпуск. Не знам кой бе взел решение да отиде на почивка в Боровец. С лечение. Не се противеше вече на лекари и медицински сестри. Видимо се беше предала.
Личеше, че всичко ѝ е безразлично
Единственото изречение, което ми каза през това време, беше: “Всичко вече е свършено, Мурджев! Нищо няма смисъл!”. Очевидно е, че в течение на няколко седмици нещо беше станало с Людмила, което я изважда от физическо и душевно равновесие.”
Живков е неотлъчно до Людмила в Боровец и често ѝ се молил да се храни, но тя отказвала. За този момент от живота си в мемоарите си той пише: “С нас имаше и лекар, който я наблюдаваше и провеждаше необходимото лечение.
Но пред очите ми тя губеше сили с всеки изминал ден,
отпадаше физически все повече и повече...”.
Два дни преди да почине, те получават и доклада за финансовите злоупотреби в “Културно наследство”, създаден специално за 13-вековния юбилей на страната. Ръководители на фонда са уличени в големи финансови злоупотреби. “Когато видя документите, тя беше сразена - пише в книгата си “Вторият етаж” Константин Чакъров, съветник на Живкови. - Не можеше да повярва, че член на ЦК ще направи това.”
През последната седмица от живота си в Боровец
Людмила Живкова малко по малко подготвя оттеглянето си от живота
Унищожава яростно и методично свои документи, записки, снимки. Всичко, свързано с нейната дейност. Тя вече знае, че няма да има тържество в зала 1 на НДК, няма да се канят гости и тя няма да е домакиня на нищо, свързано с 1300-годишнината на България.
Вижда рухналата си мечта, проваления смисъл на живота си. И когато се уверява, че нищо съществено не е пропуснала, предприема последното си пътуване до София на 20 юли 1981 г.