Манол Генов: Българи, не хвърляйте безразборно отпадъци – това е смисълът на дебатите за незаконните сметища
Всеки, който върне кенче или пластмаса, с които стартираме депозитната система, е възможно да получава по 10 евроцента, казва екоминистърът
- Министър Генов, смятате ли, че темата за незаконните сметища, която стана повод за вот на недоверие, бе състоятелна?
- Нерегламентираното замърсяване е реален проблем в цялата страна, затова и от началото на мандата това е една от моите основни задачи - да го ограничим и трайно да го преодолеем. Но този проблем трябва да бъде решен с работещи инструменти - не с шум и обвинения. И да напомня, че ролята на изпълнителната и законодателната власт, иначе казано - моята като министър и на депутатите, включително от “Величие”, е да подпомогнем кметовете в контрола и реалните действия. Изчистването на нашите градове и села ще се постигне с единство между държава, общини и граждани. Всъщност ползата от дебата е в това да се обърна към хората - нека не изхвърляме безразборно отпадъци, за да нямаме и незаконни сметища.
- А къде се разминахте с оползотворяващите организации и търговците по отношение на информацията за продуктовите такси?
- Информацията, че предстои операторите по оползотворяване на отпадъците да вдигнат продуктовата такса за стоките от електрическо и електронно оборудване, провокира доста спекулации. И се появиха очаквания и настоявания Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да вземе отношение по този проблем.
Трябва да кажа, че ние не сме институцията, която може да вземе отношение по ценообразуващите мерки. В случай че са налице сигнали и индикации за картел, институцията, която трябва да провери и да вземе отношение, е Комисията за защита на конкуренцията и тя се самосезира.
От регулатора направиха запитване до нас, ние сме изпратили пълната информация. Ангажиментът на МОСВ е в контрола на всички оползотворяващи организации и това, което те вършат, защото събирането на този вид отпадъци и тяхното оползотворяване е част от кръговата икономика. България има цели, които трябва да покрие. А през докладите, които годишно ни предоставят, проверяваме дали въпросните организации са изпълнили тези цели. Когато установим несъответствие и видим количества, които не са изпълнени, ги санкционираме.
През последните 10 години се наблюдава силно завишение на пусканите на пазара уреди, както и съответно на излезлите от пазара, което рязко повишава цените по дейностите за оползотворяване на отпадъците. Но не смятам за основателни опасенията за рязък скок на цените на уредите.
- Имате ли информация дали оползотворяващите организации вдигат таксите и как това ще се отрази на цените на домакинските уреди и други електронни устройства?
- Това са отношения между въпросните организации и техните членове. Ние можем да контролираме единствено и само количествата, а не цените, тъй като това са търговски отношения и не можем да се намесваме.
- А как стои въпросът с продуктовите такси за автомобилите?
- Тук въпросът е малко по-специфичен. Според националното законодателство оползотворяващите организации, които имат разрешение да работят с автомобили, са длъжни да покрият определена цел. Мога да ви дам и данни за това какви са събраните продуктови такси за пет години назад за периода 2020-2024 година. През 2020 година имаме 2,5 млн. лв., за 2021 - 3,1 млн. През 2022 г. събраните средства са по-малко от 3,1 млн., за следващата отиваме на 4,2 млн., а за миналата - 6,1 млн. лв.
Това означава, че автомобилният парк в България е остарял. И все повече и по-голям брой автомобили излизат от движение се превръщат в отпадък. Целта на промяната на наредбата, в която предлагаме вдигането на стойността, е по-старите автомобили, които се внасят, да бъдат обложени с по-голяма такса.
Необходимо е автопаркът в страната да се обновява, така че възрастта на колите да пада. А промените, които правим, обхващат и друг вид превозни средства. Например товарни автомобили, електромобили, защото те може да са екологични, но в крайна сметка ще бъдат утилизирани. За литиево-йонните батерии в България още няма място, където да бъдат рециклирани.
Всичко това би трябвало да отиде в страни от Европейския съюз или в трета държава, ако има технология за рециклиране на подобен вид батерии. Същото е и с бъдещето на отпадналите от употреба фотоволтаични панели.
Никой сега не се замисля в България какво ще се случи с тях след 10-15 години или при някакви аварии като градушка, която може да ги повреди. Те не може да бъдат закарани на сметището - ще бъдем абсолютно стриктни и сме повишили контрола изключително много специално за този вид отпадъци.
- Не трябва ли да бъде по-рестриктивна политиката относно цапащите автомобили и възможно ли е и в България да има стимули за покупка на нови коли?
- Самият стимул, че ще плащаш по-малка такса, би трябвало да мотивира хората. Има държави, в които преди години имаше бонуси за това. От друга страна, стои въпросът и за контрола при годишните технически прегледи. Данните, които се дават за всяка кола дали замърсява околната среда, или не, са доста спорни и е под въпрос дали пунктовете си вършат както трябва работата.
- Докъде стигна МОСВ с депозитната система и защо закрихте работната група по въвеждането й?
- Аз участвах на две или три заседания на работната група, която три години заседава и не може да излезе с решение. Затова обявих, че прекратяваме нейната работа, защото е абсолютно безплодна.
В момента работим усилено по този въпрос и съвсем скоро се надяваме да имаме готов конкретен вариант. Проучваме различни модели. Искаме депозитната система да обхваща много участници - както големите търговски вериги, така и малките магазини. Ангажирани в тази дейност ще бъдат и почти всички общини. Поставили сме си доста високи цели - поне 60% събираемост на пуснатите опаковки през първата година от въвеждането на системата. Това ще бъдат кенчета и полиетилен терефталат до 3 литра (термопластичен полимер, който се използва широко за производството на опаковкш за различни потребителски продукти - бел. ред). В България по статистически данни имаме около 2,4 млрд. от този вид опаковки, които излизат на пазара.
Тепърва трябва да решим колко да бъде продуктовата такса и тя най-вероятно ще отива в депозитната система, защото тя ще има нужда от администриране, от преброяване на този вид опаковки.
Не е много просто, но сме амбицирани да го направим, защото освен изискванията на Европейския съюз, че трябва да я въведем до 1 януари 2029 година, имаме и друга амбиция. Това е участието ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Пред тях сме декларирали, че до края на годината ще внесем такъв закон.
- А стъклото няма ли да бъде включено?
- Стъклото ще бъде включено на следващ етап като трети продукт, защото има по-специфични неща. Да, то ще се преработи и ще се превърне в нов продукт, но трябва да решим с големите производители за така наречената система “пълно за празно”.
Добре е депозитната система да бъде въведена, защото тя спестява много енергия, въглеродни емисии. И ако успеем да вържем всичко в този процес и се стигне до вторичната употреба и на стъклото, също ще е голям успех.
Но всичко това изисква логистика, складови бази, организация, друг тип опаковане на самите напитки. Това е сложна задача, трябва да бъде обвързана и със софтуер, който да покрива цялата страна, да има достатъчно участници, така че да почистим България поне от кенчета и полиетилен терефталат.
- А има ли яснота каква ще е цената за върната опаковка?
- Да - възможно е например да са 20 стотинки, или 10 евроцента. И 4 евроцента за преброяване на операторите, които участват в приемането. Те ще покрият разходите по събирането на този вид отпадъци.
- От НСОРБ казват, че очакват от МОСВ модел за нов начин на изчисляване на такса смет. Кога ще бъдете готови?
- МОСВ подпомага с 5 млн. лв. сдружението на общините да разработи различни модели, които после местната власт да приложи в начина, по който ще се събира тази такса. Размерът трябва да бъде адекватен на разходите, които се извършват, и на количеството, което всеки човек генерира като отпадъци.
И тук идва ред и на разделното събиране на отпадъците, което правят оползотворяващите организации. Срещал съм се с много кметове. Доста от тях изразяват недоволство, че не се събира разделно голяма част от отпадъците, а количеството, което депонират, се увеличава и общините плащат повече. Подготвяме промени в Закона за управление на отпадъците и на общините ще им дадем право да събират разделно или да ползват оползотворяваща организация.
Кметовете ще имат право да ползват средства по такса депониране, която се харчи по желание на общините с разрешение на съответния директор на регионалната инспекция за различен вид дейности, свързани с управлението на отпадъци.
- А какви ще са вариантите за плащане на такса смет догодина?
- Всеки кмет ще избере модели от тези, които ще бъдат предложени. Доколкото знам, сдружението на общините е направило обществена поръчка и избра консултант, който проучва и ще предлага различни модели.
Това ще е свързано и с нов тип контейнери, които да измерват изхвърленото количество отпадъци. Има и вариант общината да дава специален маркиран чувал, в който ще сложите отпадъка. Така всяко лице ще бъде заинтересовано рециклираните отпадъци да не отиват при общото количество. Отделно трябва да има и друг вид кофи, които да събират само биоразградими отпадъци.
- Влязохме в разгара на лятото, осигурени ли са водните количества за пиене? И как ще успеете да отговорите на исканията на земеделците за вода за напояване?
- Министерството не стопанисва, а управлява водата. И по заявка на различните потребители потвърждаваме количествата, които са заявени за всеки месец.
Мога да кажа категорично, че количествата питейни води в комплексните и значимите язовири са осигурени до края на метеорологичния сезон. Относно напояването - всеки месец преди издаване на заповедта с графика правим консултации трима министри - аз, на земеделието и на енергетиката, заедно с Националната електрическа компания.
Постигнали сме такова споразумение, че сме подчинили нуждите на земеделците за поливане на енергетиката. Тоест всеки кубик вода, който е необходим за напояване, да мине през турбините на съответната водно-електрическа централа и да стигне до “Напоителни системи”, защото в крайна сметка дружеството е единственият оператор на територията на България, който доставя вода на земеделците за поливане. Факт е, че от много години тези системи и тяхната инфраструктура са компрометирани. Правителството има намерението да се инвестират средства за възстановяване на тази инфраструктура, което категорично ще доведе до намаляване на загубите в целия сектор.
Например Гърция иска от нас регулирани 160 милиона куб. м вода, но с тях полива 800 хиляди декара. Давам като пример колко ефективно се използва водата там. Докато все още много от нашите земеделци поливат, както се казва, на вада - пускат водата и където влезе. Така няма да има вода, просто я разпиляваме.
Към момента язовирите за енергийни нужди са пълни до 70% от техния обем, за питейно-битово водоснабдяване са на около 60% и около 30-35%, в зависимост от местоположението, са тези за напояване. Там е най-големият проблем, който може да възникне, защото в язовирите има т. нар. мъртъв обем и не можем да ги източим докрай. Освен това с мерките, които прилагаме, държим да има екологичен отток, който да поддържа биоразнообразието в съответната река или воден обект. Така че има доста предизвикателства и най-важното е умело да управляваме и балансирано да даваме количества, за да не се стигне до големи кризи.
CV
Завършил е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” със специалност “Руска филология”. Притежава магистърска степен по бизнес управление от Стопанската академия “Димитър Ценов” в Свищов
Бил е общински съветник и заместник-кмет на Асеновград. Работил е като контрольор и управител на ВиК-Пловдив
Народен представител от БСП от 2014 г. до 16 януари 2025 г., бил е член на Комисията по околната среда и водите, от 2021 до 2022 г. е и неин председател