Доц. Тодор Чобанов: Работим по система от ваучери за децата за музеи, галерии и театри
Това ще изгради ценности и вкус. Ще помогне и ако повече млади хора им говорят в социалните мрежи за история и култура
Още акценти от интервюто:
- Самото запазване на българското председателство на 47-ата сесия на Комитета на ЮНЕСКО е безспорен успех - вместо в София културата и традициите ни ще бъдат представени тази седмица по най-добрия начин във френската
столица - "Бистришките баби", гайдарски ансамбъл и английската писателка Бетани Хюз ни представят в Париж
- Имаме много да наваксваме и в сувенирната индустрия, за да развиваме туризма
- Няма стълби и пътеки до знакови културни обекти като Ивановските скални манастири и резиденцията на Константин Велики в Костинброд
- Ще утвърдим Центъра за подводна археология в Созопол като център на ЮНЕСКО, а остров Св. Кирик и Юлита - в музей на черноморската цивилизация и водеща туристическа атракция
- Доц. Чобанов, започна 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, на която България трябваше да бъде домакин. Но след отказа си остана само председател, а сесията се провежда в Париж. Не направи ли все пак грешка страната ни, като се отказа от домакинството в София?
- Историята се вълнува само от резултатите. Макар че дейностите по подготовката на председателството на сесията в началото на годината бяха забавени, а голяма част от тях не бяха и започнали дори, министър Бачев и неговият екип в сътрудничество с колегите ни от другите министерства направихме всичко необходимо, за да постигнем възможно най-добрите резултати от това, че страната ни председателства престижния форум в централата на ЮНЕСКО в Париж.
Запазването на българското председателство на 47-ата сесия на комитета е безспорен успех за българското правителство. Провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО гарантира успешно реализиране на събитието и защитава интересите на България, която остава активно ангажирана към опазването на културното и природното наследство и ще продължава да бъде уважаван член на международната общност. С многобройните събития гарантираме и максимално популяризиране на нашето културно наследство.
- Как държавата ни ще го представи във френската столица?
- Подготвена е много богата и интересна програма с изложби, музикални и информационни събития. В деня на откриването представяме нашето недвижимо, нематериално и културно наследство, както и специалния брой на списание ЛИК на БТА, посветен на българското председателство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
Изложбата “По вълните на Черно море през вековете” е свързана с богатата и значима култура, процъфтявала през вековете по бреговете на Черно море. Тя ще бъде разположена в централното фоайе на световната организация и ще се посети на практика от представителите на всички държави, изпратили делегации. Експозицията “Дунавски лимес” е посветена на една от новите ни номинации за списъка на световното наследство. А “Древните съкровища на България” ще бъде експонирана върху оградата на централата на ЮНЕСКО и е с акцент върху богатите ни музейни колекции. “Подводната археология” пък е с фокус върху постиженията ни в тази изключително перспективна научна област, която ще украси оградата на българското посолство в центъра на Париж.
Със специални изпълнения в музикалната програма ще се включат феноменалните “Бистришките баби”, вписани в списъка на световното нематериално наследство. Българският фолклор ще бъде представен и от гайдарски ансамбъл “Еподай” от Пловдив, а световноизвестната пианистка проф. Жени Захариева ще изпълни шедьоври на класическата музика заедно с цигуларката Дарина Малеева. Ще има и специална прожекция на филма за България на световноизвестната писателка проф. Бетани Хюз с нейното лично участие.
- Какво представлява изложбата “По вълните на Черно море през вековете”, която включва и подводното, и морското културно наследство на България?
- Показваме голямото културно богатство на Черноморието чрез знакови артефакти и обекти, открити през годините при проучванията на редица експедиции. Блестят находки от храма на Кибела в Балчик, артефакти от Аполония Понтика и много други. Изложбата е безпрецедентна като мащаби за такова международно събитие. Показваме както самите находки, така и контекста, в който са открити, наблягаме на достиженията и на подводната археология, за която имаме специална вечер с участието на г-н Найден Прахов. Той е директор на Центъра за подводна археология, чиято кандидатура за “Категория 2 център под егидата на ЮНЕСКО” вече сме подали (б.а. - организация, създадена и финансирана от държави членки, за да подпомага изпълнението на нейните стратегически цели чрез специфични дейности и инициативи на глобално, регионално, субрегионално или междурегионално ниво)
- Участвахте преди седмица в първата национална конференция “Поклоннически туризъм в България”, орагнизирана от “24 часа”, и разказхте, че най-посещаваните обекти у нас са свързани именно с поклонническия туризъм. Кои са те и с какво привличат туристите?
- Те са добре известни на всички у нас и на нашите гости от всички континенти - Боянската църква, Рилският манастир, Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, Бачковският манастир, базиликата “Св. София” с подземния музей в столицата, Троянският манастир и още много други - общо се смята, че над 4000 обекта у нас са в кръга на поклонническия и религиозен туризъм, което е вид културен туризъм. Хората са привлечени както от изкуството на тези места, архитектурата, стенописите, но и от възможността за духовното изживяване, усещането за връзка с нещо по-възвишено и непреходно. Разбира се, богатата история на всяко от тези места също има значение - храмът “Св. София” е като жива легенда на нашата столица, започнала преди 16 века и продължаваща и до днес.
- Какъв е начинът тези дестинации да привличат и по-младите поколения?
- Чрез активна работа - основно в интернет и в класните стаи. Например в учебниците още до 4-и клас трябва да има достъпно поднесена информация за тези места и тяхното значение, училищата трябва да организират повече обиколки по знаковите старини, защото всичко това е важна част от нашата идентичност като народ.
- По думите ви в България има много атрактивни обекти, но не са готови за посещение. Кои са те?
- Факт е, че има знакови обекти, които са труднодостъпни, но са особено перспективни. Такива са например Ивановските скални манастири - обект на ЮНЕСКО, резиденцията на Константин Велики в Костинброд, крепостта “Лютица” и много други, които имат огромен културен и туристически потенциал. Понякога просто става дума за шосето, което води до тях, но често проблемът е в самите обекти, в които не са изградени маршрути, стълби, пътеки, не са консервирани и реставрирани адекватно на световните стандарти.
- Как може да се развива културният туризъм у нас?
- По изпитаната формула - интересни обекти с добър достъп и добра анимация на място. Създаване на маршрути. Вижте например Рилския манастир, Цари Мали град, Царевец, Казанлъшката гробница и т. н. Трябва да подобрим анимацията на гостите - да помагаме на екскурзоводите, да качваме материали на различни езици в интернет.
Имаме много да наваксваме и в сувенирната индустрия - родният сувенир е все още изключението, а не правилото.
- Какви проекти планирате за съхранение и развитие на културното наследство в градска среда?
- Опазването на наследството в градска среда е задача за цялото общество - собствениците, местната власт, националното ни правителство. Подкрепата, осигурявана от държавата, е основно насочена в методически план, като търсим механизми и за стимули на собствениците, които опазват коректно своите сгради. Да не забравяме, че собствениците на много от тези сгради не плащат данък сгради, т.е. не действа от години и данъчен стимул. Тези средства се оставят именно заради поддръжката на обектите.
- Преди време показахте уникален гладиаторски шлем, който ни беше върнат от Швейцария. Има ли статистика на ценните вещи, заловени при нелегален трафик?
- Няма някакъв вид единна норма - в различните години е различно. Имали сме години, в които са залавяни по 100-200 предмета в рамките на няколко случая, в други сме стигали до 11-12 000 артефакта и десетки случаи. Не бива да се забравя, че ние сме транзитна държава и за трафика от Близкия изток, даже Централна Азия. Така че усилията на международната общност за ограничаване на това явление ще продължават.
Имаме и напредък откъм технологиите - френските ни партньори са разработили уникален софтуер за идентификация на предмети, какъвто се надяваме един ден да има и у нас.
- България връщала ли е ценни вещи, открити у нас, на други страни?
- Имало е отделни случаи, но те са изключението, правилото е на нас да ни връщат. Имали сме случаи с църковни вещи, археологически материали от Турция, но като цяло много малко в сравнение с другата категория.
- През последните години ценни вещи, открити при незаконен трафик, са ни върнати от САЩ, Италия, Германия, Великобритания и др. Какви са те?
- Основно археологически артефакти от Античността и Средновековието, най-вече монети, малки метални изделия, статуетки, неща като гладиаторския шлем са голямо изключение. По-рядко става дума за икони, църковна утвар.
- Как държавата се бори с иманярството и с нелегалния трафик на ценни вещи?
- Това е полицейска работа, която ние всячески подпомагаме. Колегите от МВР и ДАНС имат ключовата роля в тази задача, нашите функции са да създаваме положителните регламенти, т.е. правилата за добросъвестните лица и фирми. Както и да насърчаваме взаимодействието между институциите.
- Какви културни политики биха могли да върнат младите хора към музеите и историята?
- Повече съдържание от кръга на родинознанието и краеведството в учебниците на децата ни, повече екскурзии по културните обекти и знаковите старини. Както и въвеждане на национална система на ваучери и карти, с които децата да могат да влизат безплатно или много евтино в музеи, театри и други места, в които те изграждат общата си култура, ценности, вкусове. По такава идея работим в момента с колегите.
Също и повече млади хора в социалните мрежи с интерес към историята и културата. В момента такива са по-скоро изключение, а на по-малките видяното в интернет им влияе много силно. Семейството губи пред мрежата, образно казано, особено при тийнейджърите, и трябва да се работи в тази посока.
Смятам, че трябва да работим върху въпроса за ранното преподаване по история, което да се базира на проектно-базирано учене, комикси, игри, учебни театри и други интерактивни формати, които да създават траен интерес на децата.
- Какви са основните ви приоритети като заместник-министър на културата?
- В момента - да утвърдим Центъра за подводна археология в Созопол като център на ЮНЕСКО по подводна археология и да превърнем остров Св. Кирик и Юлита в музей на черноморската цивилизация и водеща туристическа атракция. Работим и да нормализираме ритъма на плановите археологически проучвания, да увеличим системно подкрепата и да намалим административната тежест върху колегите. Много се надявам да намерим и най-работещите формули за осъвременяването на експозициите на българските музеи и да увеличим посещаемостта в тях.
CV:
- Завършил археология в СУ “Св. Климент Охридски”
- Автор е на множество публикации в сферата на средновековната археология и палеогенетиката и на разработки, свързани с опазването на културното наследство и културния туризъм
- Той е първият ръководител на Инспектората за културно наследство към Министерството на културата (2004 – 2008 г.)
- Зам.-министър на културата от 2009 до 2011 г.
- От 2012 до 2021 г. е зам.-кмет на София по образование, култура, спорт и туризъм
- В момента е и ръководител на българската делегация на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО