Правителството със засилен контрол на пътищата през лятото
Отчита 3,2 млрд. лв. повече приходи в бюджета спрямо 2024 г.
Засилен контрол по основните пътни артерии, по-строги санкции за нарушители и по-добра организация на трафика през летните месеци. Това разпореди премиерът Росен Желязков в началото на днешното заседание на Министерския съвет, съобщават от правителствения пресцентър.
В контекста на летните отпуски, засиления поток към Черноморието и граничните пунктове с Гърция, той подчерта, че правителството няма да допусне хаос и усещане за липса на контрол по пътищата. По отношение на движението в аварийните ленти, премиерът разпореди засилване на контрола и налагане на максимални глоби.
"Важно е да не се допускат предпоставки за инциденти, както и усещане за липса на организация. Контролните органи трябва да бъдат активни, а санкциите – навременни", заяви Желязков. Той посочи, че с вътрешния министър Даниел Митов са проведени работни срещи за координация на мерките. Броят на патрулните екипи ще бъде увеличен, включително в участъци с намалена пропускливост – заради ремонти, инфраструктурни ограничения или организационни дефицити.
Премиерът анонсира и допълнителни предложения за мониторинг на трафика, които ще бъдат представени през следващата седмица. Част от тях ще включват и дългосрочни решения. „Правителството няма да почива това лято – същото важи и за контролните органи", подчерта Желязков.
Освен това премиерът обърна внимание на финансовата рамка и изпълнението на бюджета към края на май. Министърът на финансите Теменужка Петкова представи актуални данни за състоянието на консолидираната фискална програма. По думите ѝ, от началото на годината до 31 май 2025 г. приходите възлизат на 31,5 млрд. лева, или 34,9 на сто от годишния план. Това представлява увеличение с над 3,2 млрд. лева (11,5 процента) спрямо същия период на миналата година, като най-голям принос имат данъчните приходи – с ръст от 15,1 на сто.
Разходите за периода възлизат на 34,1 млрд. лева, с ръст от над 4,8 млрд. лева спрямо 2024 г. Основните пера са социални плащания, пенсии, разходи за персонал, капиталови инвестиции и субсидии. „Всички тези разходи са резултат от вече приети закони и политики, които сме длъжни да изпълняваме", подчерта Петкова.
Финансовият министър припомни, че кабинетът е поел управлението в ситуация без приет държавен бюджет и е предприел спешни действия за стабилизиране на публичните финанси. По думите ѝ, бюджетното салдо към 31 май е отрицателно – в размер на 2,6 млрд. лева, или 1,2 на сто от БВП, при заложен годишен дефицит от 3 процента. От тях около 1,9 млрд. лева са по националния бюджет, а близо 700 млн. – по програмите на ЕС.
"Мерките, приети от НАП и Агенция „Митници", влязоха в сила от 1 май. Очакваният ефект от тях ще се прояви реално през второто полугодие. Затова не бива да се правят прибързани заключения. Нашият приоритет е стабилност и отговорност към публичните финанси", заяви още Петкова.
Тя определи като "провокации" и "разнопосочни интерпретации" част от публичните коментари по бюджетната тема. "Основен приоритет е да стабилизираме публичните финанси на страната и да преодолеем всички тези негативни последици, които имаме в резултат на управлението на същите тези хора, които сега са силно притеснени за изпълнението на приходите. Решени сме и ще го направим", категорична бе министърът на финансите Теменужка Петкова.