Петър Вранчев от ДАР осъди прокуратурата за 112 хил. лв., обвинили го, че искал да топи шефа си в ЦРУ
Съпругата му умира от рак, докато е под домашен арест
За разлика от другите, обвинени за шпионаж в полза на Русия, Петър Вранчев от Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) беше даден на съд, че е предавал класифицирана информация на партньорите от ЦРУ. Делото беше прекратено, а обвиненията свалени окончателно преди година.
На 19 март т.г. вече бившият разузнавач е осъдил прокуратурата за 112 хил. лв. имуществени и неимуществени вреди от наказателното преследване.
Петър Вранчев е дългогодишен офицер в Националната разузнавателна служба, а след това и на приемника ѝ ДАР. За последно е шеф на Оперативно-техническата дирекция. Напуска в началото на 2020 г. по свое желание, за да се грижи за съпругата си, която е болна от рак. Няколко месеца по-късно, на 16 юни 2020 г., е обвинен за разгласяване на държавна тайна заедно с шефката на дирекция “Картотека и архив” с фамилия Заркова. Това се случва без медиен шум. За разследването, но без подробности ще стане ясно три седмици по-късно, когато
спецпрокуратурата влезе в президентството, след което избухнаха протестите
Тогава бяха претърсвани кабинетите на съветниците на Румен Радев Николай Узунов и Илия Милушев. Паралелно с това Военната прокуратура е търсила доказателства срещу вече обвинения бивш разузнавач Петър Вранчев, но това дело остана встрани от общественото внимание.
Вранчев лежи в ареста 8 дни, след което е пуснат под домашен арест с електронна гривна за проследяване. Щурмът в президентството още не се е случил.
Преди да го обвинят и арестуват обаче, е призован за разпит във Военната прокуратура. Убеждавали го да стане свидетел, че документи от ДАР са изтичали към президентството. Отказал, а дни по-късно е обвинен, че с бившата си колежка е изнасял класифицирана информация. Освен под домашен арест Вранчев се оказва с отнет достъп до класифицирана информация и със забрана да напуска страната. Така се провалят плановете му да пътува до чужбина със съпругата си, където тя да се подложи на експериментално лечение. В крайна сметка тя умира през септември същата година. Оперирали я във ВМА, а той не можел да ѝ помага. На 10 февруари 2023 г. обвинението за изнасяне на класифицирана информация е преквалифицирано в по-тежко - шпионство. Според прокуратурата през 2019 г. Вранчев убедил Заркова да събира информация за тогавашния председател на ДАР Атанас Атанасов като застраховка, че няма да ги уволни. Искал също да я даде на ЦРУ, за да видят какво представлява председателят. Факти за предаване на документи в САЩ обаче няма, става ясно по-късно, когато делото влиза в съда. Прокуратурата засекретява обвинителния акт и двамата подсъдими не могат да изградят защитата си. Освен това има и спор дали делото трябва да се гледа във Военния съд, защото Вранчев вече е цивилно лице. Решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2020 г. казва, че цивилни не може да бъдат съдени от военни. Въпреки това делото е внесено в Софийския военен съд през октомври 2023 г. Председателят на състава полк. Цанко Грозев си дава отвод. Върховният касационен съд го праща във Военния съд в Пловдив. През март 2024 г. делото там е прекратено точно заради решението на ЕСПЧ. От протокола става ясно, че в обвинителния акт има много неточности и недоразумения за шпионската дейност на Вранчев и Заркова.
“По отношение на възможните нарушения на външната политика, международните отношения и националната сигурност няма такава реална опасност.
Евро-атлантическите ни партньори биха умрели от смях,
ако се запознаят с настоящия обвинителен акт, което е напълно сериозна причина той да бъде засекретен”, казва защитата на подсъдимата Заркова. Делото за втори път е върнато на прокуратурата. Точно месец по-късно военното държавно обвинение се отказва от делото. Така казусът с шпионажа за ЦРУ приключва.
По-късно Петър Вранчев предявява иск за 500 хил. лв., но съдът уважава само 112 хил. лв.
Разпитани са негови бивши колеги, които още работят в ДАР. Те разказват как след ареста Вранчев изгубил увереност в себе си и имал проблеми със съня. Тогавашното ръководство разпоредило устно на всички да не контактуват с него и със Заркова.
“Обвинението в шпионство срещу бивш служител на разузнавателната служба безспорно е накърнило неговия професионален авторитет. Това обвинение е било предмет на публично разгласяване от бившия главен прокурор, което довело до публично дискредитиране и очерняне на доброто име на ищеца”, пише в мотивите си Софийският градски съд по делото “Вранчев срещу прокуратурата”. Всъщност бившият главен прокурор Иван Гешев беше изпратил писмо до европейските институции с делата за шпионаж, където Вранчев е посочен само с инициалите си.