Младите лекари в България са само 5781

18.06.2025 21:34
Има липса на лекари Снимка: Pixabay

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 149 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 784, като 6 740 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК, съобщават от НСИ.

Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 18 114 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 965, от които 17 996 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 118 лекари и 7 342 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 548) и лекари по дентална медицина (6 740), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 071, като 70 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 917 лекари и 402 лекари по дентална медицина.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%). В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 750, или 12.4% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%.

В края на 2024 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%.

Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната.

Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 72 с 4 412 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла; за рехабилитация - 35 с 5 460 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла. Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 351.9 на 100 000 души от населението), Смолян (1 190.7) и Пловдив (1 110.2), а най-ниски са в областите Перник (406.8), Ямбол (428.7) и Видин (439.5).

Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла.

В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла. 

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението).

Други от Докторе кажи

От Здравната каса ще поискат с бюджета за 2026 г. да се въведе електронна здравна карта

От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще поискат с бюджета за 2026 г. да се въведе електронна здравна карта. Това каза на среща с журналисти управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски

ВМА – първата болница в България с бърза активация на еЗдраве на място

Военномедицинска академия (ВМА) реализира първата в страната инициатива за улеснена активация на електронни здравни досиета директно в структурата на лечебното заведение

Проф. Ива Христова: COVID достигна пика си и се оттегля, но грипът настъпва

Огромна част от заболелите от грип остава скрита. При всички случаи те са много повече от официално регистрираните. Набират скорост и другите респираторни заболявания. Първо, разбира се, е SARS-CoV-2

Сънната апнея удвоява риска от Паркинсон

Хората с нелекувана обструктивна сънна апнея имат двойно по-висок риск да развият болестта на Паркинсон, показва ново мащабно изследване върху 13,7 млн. американци

Нова онлайн платформа за обучение ще подпомага българските педиатри

Нова онлайн обучителна платформа  „Основи на успешната детска болница" ще подпомага български педиатри. Програмата се реализира с помощта на Фондация „Америка за България"

>