Екологичните блокади върху пътното строителство умножават силата си
Погледнете картата на Европа, на Балканите и на България. Можете ли да намерите страна с по-примитивна и перманентно разрушена пътна инфраструктура от България?
При завършването на магистрала "Тракия" се появи красноречивия виц - защо се казва Тракия? Ами защото траките са я започнали... Магистрала "Хемус" - от жизнено значение за развитието на северна България, трябваше да е готова през 2024 г. - повече от половин век след като е започнато строителството й. Май ще откараме още десетилетие - ако ни е писано да я видим довършена. Корупция, мутренски сметки, политически кризи и административна дебилност - подредете по степен на важност причините за това състояние на нещата. Като оценявате корупцията по степен на значение, прибавете и ниското качество на пътно строителство, което е резултат от системната, мащабна и всеобща кражба от върха до низините на българската държава. На върха крадат през брутални комисионни, "нашите" фирми - изпълнители крадат през всичко, което се влага в строителството (сгурия вместо чакъл и т.н.), кметовете крадат през ежегодния кърпеж на дупките, поддържайки некачествен асфалт в населените места, държавните агенции крадат от същото извън населените места... Ако продължим изброяването - ще замръкнем...
Би било несправедливо ако към поредицата брутални спирачки пред развитието на пътната инфраструктура в България не прибавим на почетно място - по право и по степен на значение - екологичните "балтии", с които се пречи системно на строителството на пътищата. За всеки проект е нужен ОВОС - и това разбира се е необходимо, прави се в цяла Европа. Само че не навсякъде ОВОС-ът се използва за системен рекет и блокиране на практически всеки опит за прокарване на нови трасета или разширяване на стари. В случая с Кресненското дефиле обичайните корупционни практики в планирането на това строителство са преплетени като свински черва с непрекъснатите забрани от екологични активисти строителството да продължава. Всичко започна с яростната кампания за построяване на дълъг тунел през дефилето, който можеше да бъде построен май само с участието на 1-2 водещи европейски фирми, които си наеха еколози-лобисти в България. Тунелът се лобираше нагло, упорито, години наред. Не беше удачен проект - мястото е сеизмично рисково, строителството - тежко и бавно. След провала на тунела приоритет за екологичния рекет стана вариантът магистралата да се изнесе далеч по склоновете на планината на изток - сега вече има вариант и на запад. Аргументите на рекетьорите стартираха със загриженост за популацията на леопардовия смок и продължиха с пропагандна кампания за Кресненското дефиле като парадайз на многобройни и свръхценни животински видове без аналог другаде в Европа. (Животински видове, които между другото никой не закача - с или без магистрала.) Десетилетия съдебни разправи, въвличане на екологични радикали от западна Европа - като тия, дето измислиха гениалната "зелена сделка" и още по-луди от тях.
След като загубиха 15 дела, можеше да се очаква, че еколозите най-после ще седнат на четирите си букви и ще позволят българите да пътуват до Гърция по цивилизован начин. Не би! Шепата рекетьори истерично бранят блокадата на магистрала Струма, позовавайки се на все по-ексцентрични екологични аргументи. Ако искате - вие им вярвайте, че го правят само поради екологичен фанатизъм. Аз лично смятам, че става дума за "едни пари" в състезание с властта кой ще одере по-голяма кожа от битката ЗА и ПРОТИВ строителството на магистралата. Това състезание не е само за Струма. Дълъг е списъкът на блокирани пътни проекти (другите блокирани по "екологични" причини проекти ще оставим за друг път - името им също е легион...) - където може с екологичен ултиматум, с безкрайни съдебни спорове, където номерът се е изтъркал - с процедурни врътки или с лобизъм за законодателство, което е призвано да държи проектите оспорвани в съда за десетилетия напред. Тунелът под Шипка, тунелът под Петрохан, пътни участъци навсякъде в страната.
Става дума за "експертна общност", която на практика е партия - файтон, за която гласуват само жените и лелите на екологичните вождове. Достигането на половин процент от гласовете в единични случаи се счита за огромна политическа победа. Политически тези хора са никои, но като лобисти на мощни външни "зелени" интереси и като предприемчиви бизнесмени, опериращи с милиони от проекти и - поне според мен - със системен рекет, те са мощна лобистка група, налагаща вето на многообразни проекти за развитие на България - пътни, туристически, инфраструктурни, градоустройствени. В някои случаи тяхната дейност има много положителни ефекти. Така например, вкарването на северното Черноморие в програмата Натура-2000 спаси част от българския бряг от бруталното мутренско бетонолеене, съсипало изцяло ивицата между Царево и Балчик. Това са симпатичните - но по-редки положителни ефекти от екологичното вето върху развитието на българската стопанска и инфраструктурна среда.
Екологичните блокади върху пътното строителство умножават силата си в "хармония" с вседържавната корупция, политическия хаос, административната импотентност и олигархично-мутренския диктат. Всичко това потиска стопанското развитие на страната, създава непрекъснати проблеми на гражданите и - рядко споменаван ефект - пропуска ключови стратегически ползи за българския национален интерес. Ще приведем само един пример. Магистрала Струма е българската артерия на коридор № 10 от европейската инфраструктурна мрежа. Пътят Солун-Скопие-Белград-Будапеща е практически с монополен статут в обслужването на посоката Север-Юг в балканската пътна мрежа. Ако Струма бъде завършена успешно до София, а маршрутът София-Петрохан-Видин-Арад (Румъния)- Будапеща бъде покрит от магистрален път, разстоянието между маршрута през Белград и през Видин се изравнява. (През Витиня и Ботевград пътят е по-дълъг с над 100 км.) Така пътят през България придобива приоритет, защото се пътува само през Шенгенска зона - без граници, проверки, опашки. Ако имахме държава - нямаше ли някой по върховете на властта да се сети да сключи поне една концесия с частен строител за построяването на този път - ако няма налични публични средства?
Можем да си мечтаем за какво ли не... На практика, до 2035 година, най-рано, всеки от нас ще се влачи през тесния стар път на Кресненското дефиле, където стават прекалено голям брой пътни инциденти, където в пикови моменти задръстването започва от Симитли... Ей така, за кефа и за гечинмека на шепа "експерти" и "активисти" и в услуга на "леопардовия смок" - да се припича на слънце на рахат, докато дойде акъла на седем милиона българи да си поискат правата.
(От Фейсбук)