Град на наука, мишена на война
Реховот, моят роден град, не е политическа столица. Не е и военен аванпост. Това е тих град — град на науката. Тук се намира научният институт „Вайцман",основан през 1932 г., шестнадесет години преди създаването на Държавата Израел. Разположен в центъра на страната, институтът е първият по рода си в региона — и до днес остава едно от най-големите постижения на Израел. Основан е от първия президент на Израел, д-р Хаим Вайцман — един от най-изтъкнатите учени с британско гражданство, известен с откритието си на бактериален процес за ферментация, използван за производството на ацетон — химикал с ключово значение за британските военни усилия по време на Първата световна война. Днес институтът заема 69-о място в класацията на ARWU 2024 и 10-о място по научно въздействие (Leiden Ranking). Това не е просто национално богатство — това е една от най-уважаваните научни институции в света.
Това е мястото, където:
• Copaxone— животоспасяващото лекарство за множествена склероза, разработено в партньорство с TevaPharmaceuticals — е създадено;
• CAR-Tgenetherapy— лечението, което дава надежда на пациенти с левкемия — е разработено;
• Нобелова награда за откриване и описване на структурата на рибозомата, сърцето на протеиновия синтез — е присъдена на Ада Йонат;
• Друга Нобелова награда за пионерски труд в многомащабното моделиране на сложни химични системи — е присъдена през 2013 г. на Арие Варшел и Майкъл Левит;
• Първият израелски компютър (WEIZAC) е създаден през 1955 г. — а днес именно тук се прокарва пътят към квантовите изчисления.
Десетки пробиви в диагностиката на рак, технологиите за ваксини, устойчивостта към климатични промени, молекулярната химия и невронауките тихо са променили живота на множество хора по целия свят.
Изследванията, провеждани в Научния институт „Вайцман", са изцяло с гражданска насоченост. Мисията му не е да създава оръжия, нито да разработва ядрени бомби. Той съществува, за да спасява животи — не да ги унищожава. Това е място на микроскопи, а не на ракети; тук не се ражда смърт, а открития.
С над 250 изследователски групи и повече от 2400 рецензирани научни публикации през последните години, Институтът допринася не само за Израел, но и за научното бъдеще на човечеството. Неговите открития са генерирали над 23 милиарда долара глобално икономическо въздействие и са помогнали за създаването на 120 технологични стартъпа.
На 15 юни 2025 г. тази институция стана пряк обект на нападение. Няколко ракети, изстреляни от Иран, удариха и кампуса на Научния институт „Вайцман", нанасяйки щети на множество сгради. Макар да няма съобщения за жертви, експлозиите предизвикаха сериозни структурни повреди. Изследователи съобщават как постройките са се разтресли, а апаратурата в лабораториите се разклатила. Това не бяха ракети, насочени към войници — това бяха ракети, насочени срещу знанието, експерименталната наука и надеждата.
Това избра да бомбардира варварският режим в Иран.
Нямам очаквания към иранските аятоласи, които нареждат атаки срещу цивилни с надеждата да пречупят духа ни. Имам очаквания обаче към нашите съюзници — особено към Европейския съюз и неговите академични институции. Към нашите научни партньори из цяла Европа. Към онези, които работят с нас по програми като „Хоризонт Европа", „Еразъм+" и безброй други инициативи в областта на медицината, изкуствения интелект, възобновяемата енергия и отбраната.
Днес се питаме — къде е академичната общност, когато ракети не поразяват военни цели, а университетски лаборатории, телескопи и научна апаратура?
Те избраха да замълчат. А с това ни дават болезнен урок: че в най-важните моменти сме сами — дори сред приятели. Както гласи пророчеството: „Народ, който живее сам" — Числа 23:9.
Да запазиш мълчание в този момент означава да позволиш на ракетите да заглушат гласа на науката. А това, в XXI век, е решение, което никое общество, основано на ценностите на знанието и хуманизма, не би трябвало да допуска.