Марин Янев - от тежките драми до смеха на клоунадата
Предстои му да изиграе изкуствовед, а досегашните му роли вече увенчани с почетен "Аскеер"
Преди години, когато Марин Янев беше на върха на славата си с ролята на бунтаря Макмърфи от “Полет над кукувиче гнездо”, се отбивах в скромното кафе вътре в театър “Сълза и смях”. Актьорите се хранеха там и виждах отблизо лицата на моите идоли в професията.
Интерпретацията и играта на Мъро Янев, който преди дни получи почетен “Аскеер” (втора статуетка в кариерата му - б.а.), бяха като социална мечта за зрителите, които се чувстваха стегнати в ограниченията на режима. Докато Джак Никълсън от филмовата версия на нашумелия текст се противопоставяше на забраните като злосторник с абсолютно настървение и разиграване за свобода, Мъро Янев внасяше социални нюанси, като опитваше да организира и сплоти колегите си по съдба. Хармонията между него и режисьора Красимир Спасов беше пълна.
След успешните си роли Мъро стана
неофициалният лидер
на трупата на театъра,
ръководена от Стойчо Мазгалов. На неговото присъствие дължат успеха си редица постановки и този дух на свободолюбие и протест остана да витае в кьошетата на театъра. Препатили съветваха Мазгалов и актьорите му да изоставят бунтарството, опасно е, но “Сълза и смях” се чувстваше лидер в недоволството на културните среди против диктата на режима.
Обаче отмъщението на идеологическите чиновници не закъсня. Стойчо Мазгалов без усещането за опасностите даде живот на пиесата на Петър Маринков “Хиляда метра над морското равнище”, но след няколко месеца представлението беше свалено. Краси Спасов беше уволнен, Мазгалов и Марин Янев бяха отпратени в екипа на Народния театър, може би с намерението да ги държат изкъсо под око. Отстранена беше и Цветана Манева, с която Мъро Янев направи в “Сълза и смях” прекрасния спектакъл “Нирвана”, лебедовата му роля в този театър. Съвършен текст на Константин Илиев за любовта и омразата на Яворов и Лора. Цветана също беше въдворена в Народния театър, но там актрисите с мощни приятели и почитатели се противопоставиха, уплашени за бъдещите си роли. Цветана Манева увисна без работно място и навлезе в мъчителен период от живота си.
Разбира се, за Марин Янев не се сещаха в Народния. Но макар и да изглежда парадоксално, този вакуум в творчеството на актьора водеше към полезно преосмисляне. Мъро Янев беше
приеман като дълбоко драматичен актьор,
абсолютно добър за роли на потънали в идеите и високия си морал мъже, защитаващи идеология, житейски избор, професионална отговорност.
И изведнъж публиката и театралите преоткриха Марин Янев, когато през 2013 г. Ивайло Христов режисира в Народния театър спектакъла “Търси се стар клоун”. Той събра Мъро, Илия Добрев и Стефан Мавродиев с разрешението да ги подготви за представление в чест на 70-годишнината на Янев. Босовете махат с ръка досадно – авторът на пиесата е Матей Вишниек, чешки писател, да си го правят.
Представлението обаче става брилянтно, нашумява като първокласно в столичното театрално пространство. Ивайло съумява да изтегли най-зрелищните качества на тримата артисти и без типичните клоунски дрехи да ги направи персонажи на Бекет, които в тесни черни костюми и с бомбета чакат пред вратата на един затворен кабинет за интервю. Тримата си припомнят случки от натоварените с работа клоунски години. Но паметта им изневерява, те се обвиняват за разни гафове, после си прощават и утешават. Най-накрая се осмеляват да отворят вратата и да надзърнат в кабинета.
Мъро Янев определя представлението като философска клоунада. Признава, че нямат прототип, а
в ролите играят в голяма
степен себе си,
защото всеки актьор е малко клоун.
По този повод Мавро разказва тъжно-смешен виц: Отива един човек на лекар и се оплаква, че иска да се смее, но не може. Не се получавало. Докторът отговорил: “Това е най-лесното, отиваш на площада отсреща, там има цирк, клоунада, ще се скъсаш от смях”. А пациентът отвърнал тъжно: “Аз съм клоунът, докторе!”.
Шест години по-късно Ивайло Христов събира отново Мавро и Марин Янев, но за съжаление, Илия Добрев вече е покойник. Затова канят Стоян Алексиев и правят спектакъла “Хубава риба”, пиеса на двама американски автори, в която почти няма сюжет. Двама приятели ловят риба на замръзнало езеро и разсъждават за смисъла на живота, редейки несвързани случки от прозаичното си всекидневие. В представлението участват и Елена Телбис като внучка на единия рибар, и Пламен Димов в ролята на инспектор от Службата за опазване на околната среда.
Тези дни научаваме, че Ивайло Христов има страхотен проект – ще репетира в Народния театър спектакъла “Мъгла в Бейкърсфийлд” от съвременния американски драматург Стивън Закс с участието на Мария Каварджикова и Марин Янев.
Премиерните представления на сцена “Апостол Карамитев” бяха насрочени за края на април, но се отложиха за началото на следващия сезон поради заболяване на Марин. Сюжетът е въздействащ – нюйоркски експерт изкуствовед се среща с безработна барманка и независимо от различията им, от яростните спорове и “тихите” признания за загубите, успяват да намерят точки на близост за едно топло човешко разбирателство.
Когато Ивайло все пак успее да събере на една сцена Мъро и Мария Каварджикова, дали ще успеем да преброим икарите и аскеерите, които ще изчакват края на репетициите, за да си тръгнат с притежателите им?