Не знам кога ние хората преставаме да бъдем човеци за най-близките си
...Хората, които ме познават /а те са много/, знаят защо сутрешният репортаж за незаконните домове за възрастни хора в с. Ягода ме извади от равновесие... за да осигуря спокоен живот на съпруга ми, който е със сериозни здравословни проблеми, се отказах от всичко лично, което ми носеше радост – отказах се от работата си, която много обичам, от възможността да пътувам, пренебрегнах тотално необходимостта ми да почивам извън дома си, отказах се да обядвам с приятели навън, да ходя на театър, и още много други обичани от мен неща...
Не знам кога ние хората преставаме да бъдем човеци за най-близките си, кога спираме да се интересуваме от тях... не знам и какво може да накара други да се възползват от това...
На министъра на правосъдието Георги Валентинов Георгиев и всички допринесли разкриването на това ужасно тежко за мен престъпление пожелавам смелост и сили да продължат... отдавна се каня да благодаря за войната, която Георгиев и правителството обявиха на имотната мафия...
Днес го правя... очаквам държавата да продължи и в България да не остане нито едно такова място за изтезания /за целта трябва създаването на съвременни домове и хосписи, към момента те не са достатъчни/ и българският съд да прочете добре буквите и алинеите в законите, които осъждат подобно зверство с най-високи присъди... не знам защо си го причинявам, но искам да видя и хората, които са били собственици на тези места в с. Ягода... не съм на себе си...
От Фейсбук.