Една от заръките на Божана: Като минете с ковчега през печатницата, свийте ми ръката и покажете среден пръст (Обновена, снимки, видео)
- Ще издавам българска литература, докато съм жива, отсякла Божана на банкер и го изгонила
- В последния ни разговор ме похвали чрез упрек, както тя може, спомни си Георги Господинов
"Да си вземаш багажа и да се махаш! Ще издавам българска литература, докато съм жива. Нищо друго не ми е толкова важно", отсякла Божана Апостолова пред банкер от Италия, който спешно долетял през 2008 г., защото издателството "Жанет 45" закъсало с погасяването на кредитите.
Това разказа синът на Божана депутатът Манол Пейков на самото поклонение в храма "Свети Георги" в Пловдив. Той припомни моменти от живота на майка си.
Въпросният банкер преди това я уверявал, че тя може да е една от най-богатите жени в България, ако издава не само родна литература. Тогава в типичния си стил Божана му показала вратата.
"Няколко години, преди да си отиде, майка ми се качи в офиса на нашия търговски директор бате Краси. И му заръча: "Краси, като ме сложат в ковчега и минем през печатницата, леко отвори капака, хвани ме за ръката и леко я свий, за да им покажем един среден пръст на всички", разказа Манол и направи същия жест в църквата пред саркофага на майка си. Присъстващите десетки в препълнения храм, сред които Георги Господинов, Теодосий Спасов, Мирослав Боршош, Антон Баев, както бяха натъжени, леко се засмяха.
"Това е параболата на нейния живот - цветен, пулсиращ и красив. Сега е наш ред да поемем щафетата", рече Манол. И допълни, че майка му е доказателство как човек може да се издигне над ограниченията на своето съществуване.
"Тя прекара достатъчно време тук с нас с енергията като за 7 живота и си тръгна по един смел и ненатрапчив начин", обобщи синът й.
Внучката на Апостолова - малката Божана, която носи името на баба си и вече е гимназистка, плачеше неутешимо. Снахата на издателката - диригентката Яна Делирадева, също приемаше съболезнования просълзена.
"Не можем да не тъгуваме за Божана. Бяхме заедно над 30 години и тя беше повече от издател, приятел и човек, който направи много", каза пред "24 часа" Георги Господинов.
И описа как винаги обичала да се сопва, защото беше малко чепата, но това й бил чарът. "Един от последните ни разговори беше, когато излезе книгата ми "Градинарят и смъртта" и тя ми направи най-хубава похвала през упрек. "Жоро, бе, що ме караш да рева на стари години". Бог да я прости!", спомни си Господинов.
"Страхотно енергичен, упорит и ведър човек. Това, че понякога може да е казвала някоя дума, винаги е било с хубаво чувство, с ирония, самоирония и така нататък. Поддържаше цялата българска литература, имаше абсолютен усет за талантливи хора. Възхищавам се за това, което е извършила. И като човек, който е част от тази литература. Ако имаше още двама-трима като нея, не зная къде щяхме да стигнем", каза университетският преподавател и литературен критик Младен Влашки.
Божана Апостолова почина на 2 юни в дома си на 80 години. Днес много видни хора дойдоха да я изпратят.