Трябва да има вложения за пенсия в инструменти с различна доходност
В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система в помощ на своите читатели "24 часа" започва поредицата "Умно за пенсиите". Целта ни е да ви разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.
В т.нар. капиталови схеми за пенсионно осигуряване размерът на пенсията (в случая на България - на допълнителната пенсия) зависи от т.нар. индивидуален капитал. Това са натрупаните от осигурителни вноски суми, както и получените в резултат от тяхното инвестиране доходи през целия осигурителен период на лицето, осигурено в такава схема. По тази причина и като опит от практиката е направен извод, че доколкото пенсионното осигуряване е дългосрочен процес, тъй като се изискват няколко десетки години осигуряване, е добре в рамките на този доста дълъг период да има времеви отрязъци, през които инвестициите на средствата на осигурените да се влагат в разнообразни и с различна доходност инструменти.
Известно е, че по-високодоходните вложения на капиталовите пазари по принцип са и по-рискови, поради което задължително се държи сметка за възрастта на конкретното осигурено лице, за да не се допусне в годините, близки до възрастта му за пенсиониране, в резултат от рискови инвестиции да се реализират загуби на част от индивидуалния му капитал. Такава ситуация, естествено, би довела и до по-нисък размер на пенсионното му плащане. От друга страна, ако се правят единствено предпазливи вложения с ниска доходност през целия осигурителен период на лицето, също не може да се постигне много привлекателен резултат. Изходът, който в течение на прилагането на капиталови пенсионни схеми е намерен, е чрез балансирана комбинация от периоди на по-рискови инвестиции с висока доходност и периоди на умерена и по-сигурна доходност, така че да се постигне възможно най-голямата изгода за крайния резултат – размера на индивидуалния капитал на лицето, от който ще се определи и неговото пенсионно плащане.
Това е и смисълът на въвеждането на т.нар. мултифондове, които, най-общо казано, се различават по видовете инвестиции, които по закон могат да правят. Общото правило е, че в по-ранна възраст на осигурените лица средствата им ще е възможно да се инвестират в по-рискови вложения, а колкото по-близко е до пенсионирането им – в по-сигурни, макар с по-ниска доходност инвестиции.
Същевременно лицата следва да имат право и на избор, но в рамките на ограничения, предвидени в закон, в защита на техните интереси. Например в близките към пенсионирането им години те не трябва да имат възможност да избират високорискови инвестиции.
Това е най-общо и схематично описание на ролята на т.нар. мултифондове, които в условията на България все още не са въведени. Но смисълът да имат приложение във втория и третия стълб на българската пенсионна система е именно получаването на по-високи доходи от инвестициите на средствата на осигурените, респективно по-високи пенсионни плащания в края на осигурителния им период.
Всички подробности до най-тънките детайли са задача на законодателството, което трябва да се разшири с такива възможности. Именно законът следва да посочи ясно, подробно и разбираемо правната форма на мултифондовете, структурата на техните портфейли (видове вложения), правата на осигурените и реда, по който да могат да избират, респективно променят, избора си на съответен фонд с различен рисков профил, ограниченията на този избор в техен интерес, какви такси и/или удръжки ще се прилагат и в какви случаи, както и редица други подробности, в т.ч. и изисквания към финансовите гаранции и поведението на управляващите пенсионно-осигурителни дружества.
Всичко това е една сложна материя, което налага разработването й от високи професионалисти в спокойна атмосфера, без прибързване и с участието на експерти от всички заинтересовани институции и разбира се, с участието на националнопредставителните организации на социалните партньори.