Тревожно е, че за част от младите книгите са цитати без автор в социалните мрежи
- В училищата четенето често остава в капана на "задължителното". Уебмрежите са втора сила в насочване към четива
- Трябва да върнем книгите не само в ръцете, а в сърцата на хората
В епоха на дигитални екрани, ускорено ежедневие и фрагментирано внимание, книгата остава символ на култура – но все по-рядко част от ежедневието на много българи. Макар че над 80% от хората у нас вярват, че четенето е важно, реалността показва друго – четирима от всеки десет не са отворили нито една книга през последната година.
Особено обезпокоително е, че това отчуждение от книгата е най-видимо сред младите под 30 години, за които текстовете в социалните мрежи често заместват литературата.
Това е поколението, израснало с интернет, смартфони и социални мрежи, където
съдържанието е кратко, фрагментирано и вечно превъртащо се
За част от младите, книгите са статуси в социалните мрежи на цитати от книги, на които никой обаче не знае заглавието или автора. А книгата - дълга, тиха, изискваща концентрация – трудно намира място в този свят. Тя е друга форма, която изисква друг подход. Ако не се обърне внимание на този тренд, в следващото десетилетие ще се задълбочи тенденцията да уважаваме книгата... но от дистанция.
Няколко са важните акцента в проучването на "Тренд" върху, които трябва да мислим.
Само 7% от хората посочват, че избират книги по препоръка,
получена в учебна среда или на работа. Това е сигнал за дълбоко подценяване на образователната система като културен медиатор.
В училищата четенето често остава в капана на “задължителното”, вместо да се превърне в жив, вдъхновяващ процес, свързан със съвременната литература и интересите на учениците.
Положителното е, че междуличностните препоръки (приятели, познати, роднини – 49%) остават основният двигател на читателския избор. Това е добра новина –
културата на четене все още се предава по жив път
Но и показва, че ролята на медиите, блоговете и дори книжарниците остава ограничена. Социалните мрежи вече заемат позиция на „втори по сила“ източник на влияние (19%), което подчертава нуждата литературният разговор да бъде активен и ангажиращ и в дигитална среда. Там, където са младите хора.
Обобщено, в проучването има и добри, има и лоши новини. Книгата може би не изчезва от българския дом, но
все по-често остава само като декор
Предизвикателството не е просто в това да се четат повече книги, а да се възстанови интересът към четенето като лична необходимост, културен избор и навик, който не зависи от възраст, образование или професия.
Ако искаме общество, което мисли критично, комуникира смислено и съпреживява по-дълбоко, трябва да върнем книгата не просто в ръцете, а в сърцата на хората. И както често се случва – всичко започва от децата, от семейството и от примера, който даваме. Защото този
парадокс – “четенето е важно, но не чета”
– е огледало на дълбоки обществени тенденции, които не трябва да бъдат подминавани.
Казано по-ясно, нуждаем се от реабилитация на четенето като ежедневна практика, не просто като лозунг. Защото само общество, което чете, може да мисли дълбоко, да се ориентира в света и да съпреживява живота на другия.