Детският психолог Михаил Михайлов: Няма морален разпад при децата. Възрастните разрушиха всичко
- Опасните предизвикателства в интернет получават оценка, която ги мотивира да продължат. На тази възраст те не могат да преценят риска, казва психотерапевтът
- Насилието не се увеличава. Проблемът е, че в същото това общество несъзнаваният идеал е свързан с всесилния агресивен човек, споделя той
- Г-н Михайлов, в последните седмици дете стана жертва на поредното ТикТок предизвикателство, като задържа дъха си и след това припадна, удари главата си, загуби паметта си за 3 седмици. Защо децата се поддават на тези опасни трендове?
- Предимно юношите се поддават на предизвикателствата в социалните мрежи, защото в тази възраст имат нужда от такива поведенчески прояви. Символичният смисъл на тези рискови поведения е, че
юношата изпробва границите на своя Аз,
на реалността и закона, заявява порастването си, бунтува се срещу старите авторитети, намира идентичност в групата на връстниците, доказва се пред нея и т.н. Но има и нещо, което много често забравяме – по този начин юношата връща един огледален образ на света и средата, в която възрастните го отглеждат. На всичко отгоре приложенията, чрез които се разпространяват опасните предизвикателства, имат
система за оценяване
– лайковете, споделянията, следванията, коментарите могат да имат силна мотивираща роля за юношата не само да “опита”, но и да създава съдържание, с което да изпъкне отново. Не бива да забравяме, че всичко това се случва на фона на една чисто физиологична особеност на възрастта – юношите не могат да преценят адекватно опасността и риска, защото
префронталният кортекс,
който отговаря за вземането на решения, контрола на импулсите, преценката на риска, планирането и дългосрочното мислене и регулацията на емоциите, все още не функционира както при възрастните.
- Къде са родителите в този момент?
- Преди време тези ритуали на прехода от една социална роля в друга са се контролирали от традицията – Лазаровден, Русалии, коледуване например, са точно такива. През социализма децата и младежите също бяха организирани в различни групи като чавдарчета, пионерчета със съответните ръководители, ритуали, ценностна система и т.н. Идеята на тези два твърде различни примера е да покажат, че възрастните винаги по един организиран начин са се опитвали да контролират процеса на порастване. Сега е малко по-различно и възрастните много често отсъстват или присъстват с лоши примери. Този вакуум юношите запълват и ще продължават да запълват със своите си ритуали.
- Може ли да се каже кои са най-опасните предизвикателства в ТикТок за децата?
- Тези, които са свързани с тялото и с желанието за
бързо придобиване на популярност и вписване в тренда
Опасните предизвикателства не изискват натрупването на знания и умения, нито тяхното прилагане, както би било в един спортен турнир например или когато трябва да изтанцувате даден танц. Те изискват да имате само тяло и да искате бързо и по най-лесния начин да придобиете желания имидж. Тези предизвикателства крият най-голям риск.
- Какви мерки трябва да се вземат за намаляването на броя на жертвите от тази опасна мода? Трябва ли ТикТок да бъде забранен за децата у нас?
- Забраната на ТикТок няма да реши нищо, защото тези поведения, както обясних по-горе, са характерни за възрастта и винаги ги е имало. Поколението преди интернет също имаше своите предизвикателства - например
учениците организирано бягаха от час; юношите по купони се надпиваха;
някои момчета се организираха на групички, предимно за да се бият и тормозят други; организираха се “набези” над дворове с овощни насаждения; в някои групички “отърваването от девствеността” беше като първостепенна задача и т.н. За разлика от сега обаче тези прояви нямаха сегашната сцена и публичност и не се наблюдаваше т.нар. социално заразяване, при което дадено поведение се мултиплицира и превръща в това, което наричаме в момента “тренд”. Една от печалбите, между другото, от един такъв тренд за юношите е придобиването на колективна идентичност и признание сред връстниците.
- Търсят ли помощ от вас родители на деца, пострадали от предизвикателствата в ТикТок, които искат да ограничат въздействието на телефони, таблети?
- ТикToк трендовете и въобще предизвикателствата в социалните мрежи застрашават предимно юношите. Заявки за консултация от пострадали деца или техните родители, специално за такъв проблем, все още не съм срещал в практиката си. Заявките за консултиране на тийнейджъри в момента са характерни за възрастта –
конфликти с родителите, проблеми в училище, неуспешни връзки,
проблеми с идентичността, социална тревожност и др. Трябва да отбележа, че се запазва положителната тенденция юношите сами да търсят психологическа помощ и да говорят с родителите си за това.
- Какви са проблемите им?
- При мен все по-често попадат деца, предимно момчета, които имат проблем с адаптацията в училище, проявяващ се по най-различни начини – отказ да ходят, да изпълняват заданията на учителите и родителите, отказ от самоподготовка, ниска мотивация към учебния процес, влошена дисциплина и т.н. Много често причината за тази трудна адаптация е едно функциониране, ориентирано към удоволствието, за което дигиталният свят е чудесна среда. Момчетата много бързо се пристрастяват към забавленията в интернет и им е трудно да се върнат към реалността и нейните изисквания. Често това пристрастяване води и до влошени отношения с родителите, защото децата са по-изнервени, по-агресивни и противопоставящи се.
- Вейповете, райският газ и дизайнерската дрога продължават да се приемат за модерни сред младежите. Защо използването им се увеличава?
- Първо, психоактивните вещества винаги са били една от стратегиите за справяне с неприятни емоции и психични състояния. Не много функционална в дългосрочен план, но предлагаща бързо краткосрочно бягство от проблемите в реалността.
Второ, това е свързано със социалния контекст, в който израстват децата – ние като общество например сме издигнали употребата на големи количества алкохол в повод за гордост, в черта от националната ни идентичност. Забавлението се свързва с прекаляване от ядене, пиене, несъобразяване с правилата. Възрастните също така дават и пример как трябва да се справяме с проблемите –
ако бащите посягат към чашката, а майките към валериана и валидола,
образно казано, примерът не е много добър.
Трето, в юношеството дадено поведение може да се превърне в атрибут на порастването. Чрез него тийнейджърът иска да демонстрира, че вече не е дете и е “голям”. Вземайки предвид първата част, в която казахме, че човек е склонен да търси най-бързите начини за доставяне на удоволствие и избягване на неудоволствието и прибавим примера, който му дават възрастните от втората част, ще видим, че не е чудно защо юношата си избира такива лесни за демонстрация атрибути на порастването като употребата на ПАВ, сексуално и рисково поведение.
- Междувременно продължава да се увеличава и насилието между деца в тийнейджърска възраст. В София в момента се води борба с т.нар. локални деца. На какво може да се дължи тази агресия и садизъм сред подрастващите?
- Според мен насилието не се увеличава, даже напротив. Просто ние сме станали много по-чувствителни като общество към него и вече го отчитаме като нещо извън нормата. Проблемът обаче е, че в същото това общество несъзнаваният идеал е свързан с всесилния агресивен човек, който нарушава правилата и никой нищо не може да му направи. Ако си позволя да се изразя по-метафорично – в несъзнаваното на много от нас идеалът не е саможертвата за права на младите ни революционери, а разбеснелите се кърджалии, които правят каквото си искат и затова си има причини, натрупали се в историята ни. Но да се върна към въпроса – когато ние, възрастните, се откажем от удоволствието, което ни носи чувството за всесилие и агресивността, тогава ще можем да дадем и подходящия пример на нашите юноши. Докато ние се възхищаваме на хората, които се измъкват от закона и на свой ред се опитваме и ние да се измъкнем, не бива да се учудваме на кого приличат юношите.
- Какво комплексно може да се направи, за да се помогне на цялото младо общество у нас?
- За да могат възрастните да налагат адекватно граници над поведението на децата и юношите, първо трябва да започнат те самите да ги спазват. Само така ще имат нужния авторитет и ще дадат добрия пример, който да реши проблема в дългосрочен план. Но това ще рече, че на първо време те ще трябва да се откажат от нещо и ще им се наложи да функционират и живеят по нов начин. Чак след това можем да говорим за чисто “техническата част” на въпроса – как да използваме същите тези социални мрежи, за да правим “мода на доброто”. Защото засега на децата, юношите и техните родители се гледа като на потребители, таргет група, от която да спечелим по честен или нечестен начин някакви облаги. Нека не се лъжем – освен че дават предимно лош пример,
възрастните българи произвеждат, разпространяват и продават на децата ни всички онези лоши неща
Възрастните българи, в ролята на инфлуенсъри, публикуват съмнително съдържание в социалните мрежи за тези деца, само и само да съберат голяма аудитория. Те организират съмнителни схеми в детското здравеопазване, образование и в поддръжката на републиканската инфраструктура... и накрая виждаме кой и как плаща цената.
- Върви ли обществото на младите към разпад на ценностите?
- Не, тъй като не остана какво да разрушават, възрастните отдавна ги изпревариха.