“Долче и Габана” правят първото си ревю висша мода при затворени врати
Марката отбелязва 40-ия си рожден ден с пищна изложба в Париж
Много преди една рокля да се появи на подиума, тя е била сън. Мечта, родила се в съзнанието на дизайнер, вдъхновен не само от красотата, но и от историята и традициите на своя народ. Именно това ни показва изложбата “От сърцето до ръцете: Dolce&Gabbana”. Пространната експозиция ни отвежда отвъд дрехите. Превежда ни през техните корени, процеса на създаване и културния контекст, който ги е провокирал.
Родени в различни светове, Доменико Долче в топлия, пропит от характерни обичаи и бедност юг, и Стефано Габана в модерния и охолен север, двамата сякаш съдбоносно се запознават в Милано, за да създадат нова вселена. Още с първата им колекция през 1985 г. те заявяват, че няма сляпо да следват модата, а ще пишат нейната история. Превръщат я в сцена, във филм, в опера, във възхвала на изкуството. Марката им е протест срещу безличните дрехи. Тя е жива, пищна и смела. Досущ като самата Италия.
Дълбоката им привързаност към традиционните италиански ръчно изработени изделия разпалва желанието им да навлязат във висшата мода след създаването на успешната им модна къща pret-a-porter през 1985 г. Уповавайки се на дълбоките семейни традиции, дизайнерите създават колекции, богати на художествени и културни препратки, черпещи идеи от живописта, архитектурата, скулптурата, интериора или театралното изкуство.
Първата им колекция висша мода или alta moda (от итал. – букв. “висока мода”) е представена на 9 юли 2012 г. при затворени врати. С едва 80 души гости, без снимки и публикации онлайн. Поканени са само най-известните почитатели, редактори и фотографи. Тринайсет години по-късно над двеста творения на модната къща, плод на неуморен труд и майсторство, достигат до хиляди хора, за да заявят смело позицията на марката под модното слънце.
Нито една дреха от колекциите Alta Moda, Alta Sartoria (костюми) и Alta Gioielleria (бижута) не е обикновена. Всяка от тях дорисува картата на Италия, избродирана с бляскави нишки и скъпоценни камъни. От майоликите на Капри до сицилианските каруци, от мозаечните шедьоври във Венеция до барока на Палермо, всяка гънка разказва история. Архитектурните препратки към флорентинския ренесанс и религиозните процесии от Неапол се преплитат върху материи като кадифе, коприна и тюл. И те оживяват благодарение на Доменико Долче и Стефано Габана. Но също така и благодарение на неуморното търпение и превъзходната изработка на майсторите, извайвали ги шев по шев.
Театър на красотата
Да посетиш изложбата на Dolce&Gabbana, е като да прекрачиш прага на голям театър. Тук светлините блестят, завесата се вдига и всичко оживява. Това преживяване те оставя без дъх и те изпълва с вдъхновение.
Залите на Grand Palais са подредени тематично, така че всяка разкрива различен аспект от вселената на Dolce&Gabbana. Още с влизането посетителят се озовава пред експлозия от цветове и материи. В центъра на първото помещение, решено с огледален таван и обсипани с картини стени, са позиционирани двайсетина рокли от различни колекции висша мода. Скулптурни рокли, покрити със златен филигран, корсети с барокова пищност, бродерии като излезли от византийска мозайка… Всяка от десетте зали разкрива различна глава от тяхната приказка. В нея сицилианската вдовица е толкова достойна за възхищение, колкото и древната богиня, а черното е цвят не на траура, а на силата на човешкия дух.
Като истински пазители на нематериалното наследство на занаятчийството и таланта майсторите, умело ръководени от Dolce&Gabbana, предлагат силен антидот на баналността и стандартизацията, които притъпяват дните ни, позволявайки ни да преоткрием радостта от създаването.
“Това, което опитваме да правим, е не само да налагаме нови тенденции, но и да предложим разпознаваем стил от пръв поглед, който е неподвластен на времето. – казват двамата в началото на кариерата си. – Мечтаем някой да отвори книга за история на модата, да види наша дреха и да каже, че тя е Dolce&Gabbana без колебание.” 40 години по-късно мечтата им е сбъдната. Нещо повече. Те са сред малкото модни къщи, които все още са независими, водени от своите създатели. И в днешния хаотичен свят техният стил се откроява с яснота и сила.
Музите им са актриси от италианското кино от 50-те и 60-те, съвременни диви като Моника Белучи, но и всяка жена, която вярва в своята чувственост. Те превръщат корсета в манифест, леопардовия принт – в емблема на увереността. “Красотата няма смисъл, ако не е свързана с човека”“ казват те. Може би в това се крие и тайната на успеха им.
Докосване до божественото
Дрехите, създадени от Доменико Долче и Стефано Габана, разкриват божественото, което се крие във всяко човешко същество. Изображенията на кралици, богини и богове придават на техните творения силна символика. Колекцията за есен/зима 2020 г. е вдъхновена от митовете, увековечени върху гръцката керамика на Атика.
Тук божествата на Dolce&Gabbana са изложени върху стъпалата на сграда, която напомня за храма “Конкордия” в Агридженто. Този шедьовър, издигнат около 440-430 г. пр.н.е., е единствената архитектура в дорийски стил, способна да съперничи на атинския Партенон.
С няколко специално подбрани визии Dolce&Gabbana отдават почит и на изкуството на мозайката. Колекцията Alta Sartoria есен/зима 2018, част от която виждаме тук, е представена пред катедралата в Монреале, Сицилия – шедьовър на архитектурата, съчетаващ арабски, нормански и византийски елементи. Именно византийските златни мозайки, украсяващи вътрешността ѝ, се превръщат в отправна точка за серия от туники и връхни дрехи, напомнящи за тяхната сложност и блясък.
Години по-късно, във Венеция, дизайнерите се обръщат отново към същата визуална традиция. В ревюто Alta Moda есен-зима 2022 г., вдъхновено от базиликата “Сан Марко”, мозайките оживяват както в дрехите, така и в декора. Фабриката за художествено стъкло Orsoni Venezia 1888, прочута с техниката за създаване на “златото на Сан Марко”, съдейства за оформяне на декора – още едно потвърждение, че изкуството и модата могат да съществуват в съвършена хармония.
Сицилианска палитра и непреходна красота
Сицилия е не само родно място за Доменико Долче, а и неизчерпаем източник на вдъхновение. Сред най-ярките препратки в изложбата се открояват декоративните елементи от керамиката и традиционните сицилиански каруци. Керамичните мотиви, датиращи от микенско време, характерни за Калтаджироне, Монреале и Санто Стефано ди Камастра, оживяват в рокли от Alta Moda чрез ярки цветове и ръчно рисувани детайли. А оригиналната сицилианска карета датира от времето на древните гърци, но се развива в сегашния си вид през XIX век. Първоначално тя се използва за превозване на различни битови товари, но след това заема важно място в процесиите и сватбените церемонии. Някога практично средство за транспорт, днес тя е произведение на изкуството. Украсена с фигурални сцени от митологията, битки и легенди, тя вдъхновява и някои от най-пищните рокли в изложбата – с кринолини, пъстроцветни апликации и аксесоари.
Сред особено въздействащите моменти е секторът, посветен на операта – модата и сцената се срещат в пищна симфония от платове, корсети и диадеми. Времето сякаш е спряло – в полза на миналото, в което всичко се е правело с любов и прецизност. Творбите, вдъхновени от “Травиата” и “Аида”, са подредени около маса, сякаш поканени на пищна сватба, където музиката и дрехите празнуват заедно. Това е възможност да се види как модата може да разкаже историята на страстите така, както го умее само музиката.
Бял барок
Сред най-запомнящите се визуални преживявания в експозицията е почитта към стилистиката на скулптора Джакомо Серпота, идваща навреме след вероятно прекомерно натрупаните с цветове предишни зали. Неговите гипсови интериори, изпълнени с херувими, драперии и богата орнаментика, вдъхновяват серия от облекла с почти скулптурен обем.
В тези творби обемите са оформени със специални техники и материали (като конски косъм, вата, твърд текстил) и доказват умението на дизайнерите да създават триизмерен театър от плат. Простотата на белия цвят се оказва идеален фон за сложността на формата, напомняйки, че и в модата, както и в архитектурата, хармонията често се крие в контраста.
Влияния от изкуството и религията
Изложбата изобилства от препратки към визуалното изкуство – от Караваджо и Ботичели до архитектурата на Палацо Фарнезе в Рим и известния цикъл стенописи на италианския бароков художник Анибале Карачи, украсяващ тавана ѝ. Благодарение на новите технологии и дигиталното изкуство изложбата включва и интерактивни инсталации като анимирани фрески, пълзящи по стените, където пикселите се превръщат в нишки, а алгоритмите – в дизайнерски визии.
Доменико Долче и Стефано Габана работят с майстори занаятчии, които представят най-доброто от италианската fatto a mano (ръчна изработка). Тъкмо затова най-впечатляващото в изложбата за мен остава ателието, пренесено специално за изложбата. В обособеното пространство може да се проследи процесът на работа: как се създава една бродерия, как се конструира корсет или пък костюм по поръчка, как се пренасят традиционни техники в съвременен контекст.
Централно място обаче заема свещеното сърце, което Dolce & Gabbana често включват като декоративен елемент в аксесоарите си. Именно на него е посветена последната зала, почти монохромна, в черно и злато. В центъра стои сърцето, обгърнато с дантела – символ на отдадеността. Не само към труда зад всяко творение, но и към красотата, към майсторството, към Италия. Тук изложбата утихва, оставяйки място за размисъл. Модата, изглежда, е повече от визуална наслада – тя е почит към корена, дал ѝ вдъхновение, към ръката, която я е създала, и към бъдещето, определящо посоката.