НСИ отчита най-голям годишен спад в България при емисиите на серни оксиди през 2023 г.
През 2023 г. емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, амоняк и фини прахови частици намаляват спрямо 2022 година, съобщи Националният статистически институт (НСИ).
Емисиите на серни оксиди и въглероден диоксид са съответно 44 000 тона и 34,5 млн. тона. В сравнение с 2022 г. най-голям спад се наблюдава при емисиите на серни оксиди - 36 на сто, и на въглероден диоксид - 26 на сто, което се дължи на намаление в количеството на употребените горива в енергетиката.
Справка в НСИ сочи, че през 2022 г. е било отчетено увеличение на емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, въглероден диоксид и намаление на емисиите на метан и въглероден оксид спрямо 2021 година. При емисиите на диазотен оксид и амоняк е нямало промяна. Емисиите на серни оксиди през 2022 г. са били 73 000 тона, на азотни оксиди - 96 000 тона, и на неметанови летливи въглеводороди - 76 000 тона.
През 2023 г. процесите на изгаряне на горива за производство на енергия имат основен принос за емисиите на въглероден диоксид (58 на сто) и за емисиите на серни оксиди (85 на сто). Преобладаващ принос за емисиите на неметанови летливи органични съединения (50 на сто) имат производствените процеси. Основен принос за емисиите на амоняк (98 на сто), въглероден оксид (84 на сто), диазотен оксид (96 на сто), метан (82 на сто), неметанови летливи органични съединения (48 на сто), азотни оксиди (70 на сто) и фини прахови частици ( 84 на сто - 82 на сто за различните групи) има групата "Други източници", която включва селското стопанство, транспорта, горенето на горива от домакинствата и дейности по третиране на отпадъци и отпадъчни води.